Решение № 439 от 23.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Русе, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета А. при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета А. Въззивно гражданско дело № 20234500500558 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от В. М. А. и Р. Х. А., и двамата чрез адв. Е. Н. срещу решение № 675/12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 6592/2021 г. на Русенския районен съд в частта относно постановения способ за извършване на делбата чрез публична продан на делбените имоти. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът А. твърди, че независимо, че още с отговора на исковата молба, а после с нарочна молба в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата да е направил искане за възлагане, съдът приел, че такова не е направено.

Заявява, че живее в имота със семейството си повече от 20 години, не притежава друг жилищен имот и поддържа искането си за възлагане и пред настоящата инстанция.

Твърди още, че останалите двама съделители К. А. и М. М. са поискали да получат парично уравнение за дяловете си. По отношение на жалбоподателката Р. А. се твърди, че имала психични отклонения, поради което не допускала призовкар, не е получавала призовки и съобщения. Въпреки, че бил уведомен за болестта на съделителката съдът не й назначил особен представител и по този начин не било направено искане за възлагане на апартамента в кв. „Чародейка Г-юг“. Съделителката Р. А. била преживяла 1 съпруга, живеела в жилището от 1994 г., призната й била инвалидност втора група пожизнено и не можела да се снабди с друго жилище. Намира, че по отношение на нея било налице нарушение в процесуалните правила, които не й позволили да участва и да прави искания в съответните срокове. Не била и надлежно представлявана пред първата инстанция. По отоншение на нея било висящо дело за поставянето й под запрещение. Претендира отмяна решението относно способа за извършване на делбата и постановяване на ново, с което имотът да й бъде възложен.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. М. А. чрез адв. А. Е., с който се взема становище за нейната неоснователност досежно извършената делба между страните и частична основателност по отношение на изложените мотиви относно жалбопдателката Р. А..

Заема позиция, че по отношение на нея действително било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не била получавала призовки и не била надлежно представлявана в съдебното производство. Към момента на завеждане на исковата претенция за извършване на съдебна делба тя обаче не е била поставена под запрещение. Причина за неучастието и ненаправено искане за възлагане на апртамент, находящ се в гр. Р., ул. „Р. И.“ № *, кв. „Ч. Г юг“, бл. ***, вх. *, ет. * би могла да бъде различна от изложеното. Претендира връщане на делото в първата инстанция за разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати множество процесуални нарушения. В случай не били предпоставките за това, претендира решението да бъде оставено в сила.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от съделителя М. М.

А.. В о. с. з. пред настоящата инстанция на 17.11.2023 г. взема становище за основателност на жалбата и намира, че тя следва се уважи.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирани страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството е за съдебна делба, образувано по молба на К. М. А., с която същата заявила, че заедно с ответниците са наследници по закон на М. В. А., б. ж. на гр. Р., който притежавал 2 недв. имота – единият на апартамент в гр. Р., ул. „Р. И.“, № *, бл. ***, вх. *, ет.* в който живеела преживялата му съпруга Р. Х. А. и другият на в гр. Р*, ул. „М* Е*“ № *, бл. „Б.“, вх. *, ет. **, в който живеели В. М. А. и М. М. А..

За образуваното производство съделителката Р. Х. А. е била уведомена чрез другия съделител В. М., който на 01.03.2022 г. в сградата на РРС получил изпратеното й разпореждане по чл. 131 ГПК със задължение да й го предаде. В това разпореждане изрично е указано задължението, което имат страните по чл. 41 ГПК, както и последицитеот неизпълнението му. За първото по делото съдебно заседание на 30.05.2022 г. отв. Р. А. е уведомена лично като съобщението й е връчено на адрес: гр.

2

Р., ул. „Р. И.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. Не се е явила в заседанието. Още с отговора на исковата молба съделителят В. А. заявил искане за възлагане на имота, в който живее – този на ул. „М. Е.“ и за който претендирал направените в него подбрения.

С влязло в сила решение № 813/13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 6592/2022 г. на РРС е допусната съдебна делба между Р. Х. А., , М. М. А., В. М. А. и К.

М. А., на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ: находящ се в град Русе ул."М.

Е." № **, бл."Б*", вх.* ет. **, ап**, състоящ се от две стаи хол, столова-бокс и сервизни помещения с тераси от 13,50 кв.м, със застроена площ 97,50 кв.м.,с избено помещение №21 с площ 4,28 кв.м, заедно с 1.529% идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж ПРИ РАВНИ ПРАВА - по 1/4 ид.ч. за всеки от съделителите и AПAPTAMEHT, находящ се в гр. Р., ул. "Р. И." № *, кв. „Ч. Г-юг“, ж.бл. № ***, вх. *, ет. *, състоящ се стая, дневна и сервизни помещения, със застроена площ 67, 15 кв.м, с прилежащо избено помещение № 5 с площ 3,65 кв.м, ведно с 2,114 ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА – 5/8 ид.ч. за Р. Х. А. и по 1/8 ид.ч. за М. М. А., В. М. А., и К. М. А..

Съобщението за постановеното решение по допускане на делбата на Р. А. е връчено чрез В. А..

След влизане в сила на решението по допускането на делбата е назначена СТЕ относно поделяемостта на процесните два имота и делото е насрочено за разглеждане на 28.09.2022 г. Преди заседанието, с писмена молба съделителят В. М. А. отново е направил искане за възлагане на имота, в който живее и заплащане на направените в него подобрения. За откритото съдебно заседание – първото след допускането на делбата съделителката Р. А. е приета от съда за редовно призована на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. На адрес: гр. Р., ул. „Р. И.“ №*, вх. *, ет. * са й били изпращани на два пъти съобщения, които са се връщали в цялост с отбелязване, че лицето не е открито при посещенията на призовкаря и не се явило да получи съобщението въпреки оставеното му уведомление. В проведеното по делото първо съдебно заседание след допускане на делбата не се е явила, нито е била надлежно представлявана. Видно от протокола, в това заседание съдът е приел искането за възлагане на имота, находящ се в гр. Р., ул."М. Е." № **, бл."Б.", вх. ., ет.**, ап.** от съделителя В. А., както и искането му по сметките срещу останалите съделители за направени подобрения в този апартамент.

Приета е по делото СТЕ, която е дала оценка за пазарната стойност на двата имота и на дяловете на всеки от съделителите. Приета и СТЕ относно увеличената стойност на имота на ул."М. Е." вследствие извършените в него подобрения. Ангажирани са гласни доказателства на св. В. Д., с които се установява, че след като съделителят В. А. сключил гр. брак отишъл да живее в жилището на ул. „М. Е.“ със семейството си, като извършил основен ремонт, тъй като то било в окаяно състояние. Това било преди около 12 години. В годините продължил да ремонтира някои неща. В о. с. з. на 10.05.2023 г. се явили всички съделители без Р. А. като декларирали, че са постигнали 3 договореност относно делбата, но не могат да постигнат спогодба поради отсъствието на съделителката А.. Ищцата претендирала да й бъдат изплатено уравнение за двата имота, а съделителят В. А. да му бъде възложен имотът, в който живее, а по отношение на другия имот заявили, че никой от съделителите не възразява да бъде възложен в дял на Р. А.. Съделителят М. А. нямал претенции нито по сметките, нито по отношение на недв. имоти.

С решение № 675/12.02.2023 г. постановено в производство по извършване на делбата съдът постановил имотите да бъдат изнесени на публична продан, като от продажната цена страните да се удовлетворят, съобразно правата си. Постановил и тримата съделители Р. А., М. А. и К. А. да заплатят на В. А. по 3009 лв. за направени подобрения в допуснатия до делба имот, довели до увеличаване на стойността му.

Решението е обжалвано пред настоящата инстанция само относно способа за извършване на делбата. В останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението е валидно, допустимо и неправилно в обжалваната част.

Относно жалбата на Р. Х. А.

Изложените по-горе обстоятелства, установени по делото, налагат категоричен извод, че жалбоподателката не е била редовно призована за проведеното първо съдебно заседание след допускане на делбата. Изпратените й призовки са били на адрес, различен от този на който й е било редовно връчено лично съобщение по делото преди това. Изпратените призовки са на адрес: гр. Р., ул. „Р. И.“ № *, вх. *, ет. *, а е била редовно призована на адрес: гр. Р., ул. „Р. И.“ № *, вх.*, ет. *, ап.*, който е и нейният постоянен и настоящ адрес по делото. Това безспорно съставлява съществено нарушение на установените в чл. 56, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47 ГПК процесуални правила. По силата на чл. 56 ГПК, вр. чл. 9 от ГПК и чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, както и в съответствие с трайната практика на ВКС, съдът е длъжен да призове страната за първото по делото заседание, както и за следващите съдебни заседания, при строго съблюдаване разпоредбите на глава VІ от ГПК. В случай, че страната не е получила призовката си за съдебно заседание, ход на делото не може да бъде даден и съдът следва да го отсрочи за друга дата, за която да призове отново нередовно призованата страна, освен, ако тя се е явила лично или чрез пълномощник и е заявила, респ. е депозирала изрично писмено изявление, че въпреки нередовното си призоваване е успяла да организира защита си и не възразява делото да се гледа в заседанието. Съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК, след провеждане на едно открито заседание, за което страните са били редовно призовани и при отсрочване на делото за следващо заседание, датата на което е оповестена по време на първото, те не се призовават за второто заседание. Според изричната повеля на закона, правилото е приложимо само при редовно призоваване на страната за първото съдебно заседание, без значение дали тя е участвала или не на него и, ако датата на следващото е съобщена от съда в това 4 заседание. В конкретния случай, се установява, че първоинстанционният съд е дал ход на делото в съдебното заседание на 28.09.2023 г. – първото по делото след влизане в сила на решението за допускане на делбата, без да вземе предвид нередовното призоваване на жалбоподателката и незаконосъобразно е приел, че е уведомена за следващото, на основание чл. 41, ал.2 ГПК, с което е нарушил чл. 56 ГПК и е препятствал правото й на участие и защита в процеса.

Визираните пороци на процесуалната дейност на Русенския районен съд обаче не са основание за отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане, по причина, че второинстанционното производство по същността си е такова по съществото на правния спор, и пороците в действията на първа инстанция, изразяващи се в нарушение на чл. 56 ГПК могат да бъдат изправени вследствие дейността на самата въззивна инстанция чрез осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Разглеждането на делото при нередовно призоваване на страна обуславя порок неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което подлежи на отмяна (чл. 271 ГПК).