Определение № 551 от 10.09.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Сливен, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500306 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Д. С. чрез пълномощника адв. Р.

Р. от АК – П. против Определение №2701 от 15.07.2025г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№1028/2025г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Р. Н. Р. за изменение на постановеното по делото Решение №517/16.06.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че адвокатското възнаграждение, определено по критериите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявения иск възлиза на сумата от 400лв. или 480лв. с ДДС. След Решението на СЕС Наредбата вече не определяла минимуми, а критерии, по които съдът да се ръководи при липса на уговорен размер между клиента и адвоката или при направено възражение за прекомерност. Съдът следвало да съобрази тези критерии. Освен това посочва, че върху възнаграждението следва да се присъди ДДС, като сочи становище на Генералния адвокат по дело С-744/23г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване относно дължимостта на ДДС при възнаграждение по чл.38 от ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна „Макроадванс“ АД, гр. С., коят о е депозирала отговор в законоустановения срок чрез юриск. Т.В.. С 1 отговора частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. Дружеството счита, че адвокатският хонорар е определен правилно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, в съответствие с решение на СЕС. Цената на иска била по-малка от претендираното адвокатско възнаграждение. По отношение на искането за присъждане на ДДС, посочва, че правната помощ, която адвокат оказва на лице е безплатна – безвъзмездна, а безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с ДДС. По този въпрос имало отправено преюдициално запитване, по което било образувано дело С-744/23 на СЕС. Тъй като отговорът на този въпрос е от значение за настоящото дело, моли съда да спре производството до приключване на производството по делото пред СЕС.

По направеното с отговора на частната жалба от „Макроадванс“ АД искане за спиране на производството по делото:

Съдът намира направеното искане за спиране на производството неоснователно и като такова ще го остави без уважение.

Съобразно общите правила на ГПК, съдът спира производството при наличието на предвидените в закона предпоставки за това. В случая не са налице такива.

Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са изчерпателно предвидени в закона.

Отправянето на запитване до СЕС е основание за спиране на производството по делото, по което е отправено самото запитване – чл.631, ал.1 от ГПК, но не и по всички останали дела, висящи пред другите съдилища в страната, касаещи подобни правни спорове. Такова основание за спиране на всички подобни дела законодателят не е предвидил в процесуалния закон, независимо от последващата задължителност на решението на СЕС за всички съдилища в страната.

Освен това следва да се посочи, че законодателят не е предвидил противоречието на вече постановени съдебни актове с последващото решение на СЕС по преюдицилно запитване по аналогичен правен спор да измежду основанията по чл.303 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение.

Производството може да бъде спряно само на изрично предвидено в закона основание и липсата на такова прави искането неоснователно.

По частната жалба на адв. Р.:

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№1028/2025г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Ж. Д. С. чрез пълномощник адв. Р. Р. против „Макроадванс“ АД, гр. С., с която е предявен иск за заплащане на сумата 279лв.

2 недължимо платена по недействителен договор за кредит №222670, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

Р. Р. от АК – П., осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. Адв.

Р. е регистриран по ЗДДС от 15.04.2025г. /представена справка от НАП/.

С отговора на исковата молба ответното дружество „Макроадванс“ АД е признало иска и е заплатило на ищцата исковата сума на 05.05.2025г. – преди първото по делото съдебно заседание /заплатената сума е в размер на 286,08лв./.

С молба от 05.06.2025г. ищцата чрез адв. Р. и потвърдила, че е получила претендираната сума след завеждане на исковата молба.

В първото по делото съдебно заседание страните и пълномощниците им не са се явили.

С Решение №517/16.06.2025г. по гр.д.№1028/2025г. на СлРС иска е отхвърлен, поради настъпило в хода на процеса плащане. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 50лв. - д.т. и адвокатско възнаграждение на адв. Р. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 200лв.

Препис от Решението е връчено на страните, като на Ж. С. - на 23.06.2025г.

На 17.06.2025г. адв. Р. Р. е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като му се определи възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №2701 от 15.07.2025г. по гр.д.№1028/2025г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че присъденото възнаграждение е съобразно фактическата и правна сложност на делото, като върху сумата не се дължи ДДС.

Определението е изпратено за връчване на адв. Р. на 16.07.2025г.

На 15.07.2025г. е подадена настоящата частна жалба.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По отношение на определеното адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционнния съд.

Претендираният размер от 480лв. с ДДС действително е минималният размер, 3 съгласно критериите, заложени в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер обаче, съпоставен с характера и размера на иска, съдът намира за несправедлив и несъответстващ на целта на приложимия нормативен акт. Претендираният размер следва да бъде намален под минималните размери, определени в съответните текстове на Наредба №1/2004г., като се съобрази с вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника по него. Съдът взе предвид факта, че още с отговора на исковата молба ответното дружество признава иска и веднага възстановява исковата сума на ищцата с банков превод. Поради това и други процесуални действия по делото не са предприети. Пълномощникът на ищцата е признал това плащане и е изразил писмено становище съобразно него без явяване в проведеното открито съдебно заседание.

В случая съдът намира за приложима т.2 на Решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ.

В тази насока въззивният състав споделя съображенията на районния съд.

Определеният размер от 200лв. без ДДС не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на адвоката, осъществил правната помощ.

Въззивният съд, в този си състав, обаче не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно недължимостта на ДДС върху така определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника, осъществяващ безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА. В тази част обжалваното определение е неправилно.

Безспорно по делото е установено, че пълномощника на ищцата – адв. Р., оказал й безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е лице, регистрирано по ЗДДС - по делото е приложена справка от НАП относно регистрирането на адв. Р. Р. по ЗДДС от 15.04.2025г.

По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя и към което се присъединява.

Според преобладаващата съдебна практика, адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от 4 дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното, вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. и чл.2, т.1 от ЗДДС, предпоставят същия правен извод, предвид че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал.2 от ЗА ред.

С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т.1 , във вр. с чл.8 от ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал.1 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр. с пар. 2а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и се уважи частично молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, присъждайки допълнително такива в размер на 40лв. за ДДС върху иначе правилно определеното възнаграждение от 200лв.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Макроадванс“ АД, гр. С., ЕИК 201127485, за спиране на производството по въззивно частно гражданско дело № 306/2025г. по описа на Окръжен съд Сливен, на основание чл. 631 от ГПК, във връзка с образувано дело № С-744/2023г. на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване.

О Т М Е Н Я Определение №2701 от 15.07.2025г., постановено по гр.д.

№1028/2025г. по описа на С. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Р. Н. Р. за изменение на постановеното по делото Решение №517/16.06.2025г. в частта относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №517/16.06.2025г. по гр.д.

№1028/2025г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на 5 управление: гр. С., ул. „Георги Сава Раковски“ №147, ет. 5, ап.14 да заплати на адв. Р.