Решение № 3408 от 08.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3408

Хасково, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260700522 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. М., [държава], насочена срещу Решение № 1785 от 18.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Издадено било в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Не била изяснена фактическата обстановка по случая, а и липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочва, че изложил подробно своята история пред административния орган, но последният не възприел правилно същата. Неправилно преценил, че молителят не заявил спрямо него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на визирания нормативен текст държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава, а член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. Всички тези факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което водело до издаването на незаконосъобразно решение.

По изложените съображения оспорващият моли съда да отмени процесното решение, ведно със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – с рег. № УП 35127 от 10.10.2024г., жалбоподателят е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 35127 от 10.10.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. М., [държава], роден на [дата]в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, общ работник, образование ***, [семейно положение].

С писмо рег. № УП 35127 от 14.10.2024г. на ДАБ, Началникът на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо рег. №М-253 от 08.01.2025г.е постъпил отговор от ДАНС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС не възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 28.01.2025г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. В хода на интервюто жалбоподателят посочил, че е напуснал [държава] на 13.09.2024г. нелегално за [държава], където останал 1 седмица. В [държава] пристигнал на 24.09.2024г.нелегално през оградата с група от 28 души. С кола стигнали до София, където ги настанили в къща, но след 1 ден били задържани от полицията. Споделил, че не членува в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не било оказвано насилие върху него, и семейството му. Напуснал [държава] защото там нямало бъдеще, а при стария режим нямало сигурност. Не се чувствал и спокоен защото не бил ходил в казарма, а не бил отбил задължителната военна служба. Получил призовка за влизане в казармата през 2014г., но тогава бил студент в Д. и понеже учел не го взели в казармата.След това тъй като селото им било под контрола на кюрдската армия, редовната армия не могла да го вземе в казармата. Не искал да носи оръжие и да се бие с негови съграждани. Посочил, че двама негови братовчеди загинали съответно през 2014г. и през 2019г. Съпругата и децата му, майка му, четирима негови братя и шест сестри останали в [държава]. Съпругата и децата му били в [населено място], и нямали проблеми, но не било сигурно.

С процесното Решение № 1785 от 18.02.2025г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решението е връчено на лицето лично на 04.03.2025г.в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 05.03.2025г.,видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Опасенията на чужденеца да се завърне в страната си по произход поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Предвид, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Наред с това от приложената по делото справка вх. № МД-02-160 от 14.03.2025г. става ясно, че на 09.12.2024г. администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили е обявила амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Б. А., както и е обявено че животът на войниците ще бъде в безопасност и не бива да бъдат нападани. В приложението Telegram коалицията свалила от власт президента Б. А. е обявила амнистия не само за военослужещите, но и за наборниците и резервистите в [държава].

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8dbfdff-5289-4994-b688-79298c6d05b6