Решение № 260016 от 05.07.2022, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Русе, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на 15-ти юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

МИЛЕН ПЕТРОВ при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 207 описа за 2020 г., за се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 694, ал.

3, т. 2 ТЗ.

Делото е образувано по искова молба на „Корпоративна Търговска Банка“АД-в несъстоятелност, /„КТБ“ АД-н./ ЕИК *********, представлявана от синдиците А.Д. и К.М., срещу Д.И.Б. и „Русенска корабостроителница Запад“АД гр.Русе, ЕИК *********/„РКЗ“ АД/. Ищецът твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“АД. Твърди, че на 20.06.2014г. е прието решение на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор и е спряно изпълнението на всички нейни задължения, а решението е вписано в ТР на 23.06.2014г. На 16.09.2014г. с решение на УС на БНБ, срокът за който банката е поставена под специален надзор е удължен до 20.11.2014г. Това решение е вписано в ТР на 18.09.2014г. На 06.11.2014г. с решение на УС на БНБ, на банката е отнет лиценза за извършване на банкова дейност и е взето решение да бъде подадено искане за откриване производство по несъстоятелност, на основание чл.9, ал.6 ЗБН. Това решение е вписано в ТР на 07.11.2014г. С решение №664/22.04.2015г. по т.д.№7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото.

Определена е начална дата на неплатежоспособност-06.11.2014г. С решение №1443/03.07.2015г.на САС по т.д.№2216/2015г е отменено първоинстанционното решение в частта относно началната дата на неплатежоспособност и за начална дата е определена датата 20.06.2014г. Решението е вписано в ТР на 08.07.2015г.

С решение №196/13.11.2015г. на УС на Фонда за гарантиране влоговете в банките, за синдик на „КТБ“ АД-н. са назначени К.М. и А.Д., които осъществяват правомощията на синдик.

Ищецът заявява и че с решение № 41/ 14.03.2019 г., постановено по т.д. № 182/2016 г. по описа на РОС, образувано по молба на „КТБ“ АД /н./ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, обявена е неплатежоспособността и с начална дата 31.01.2015 г., назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите. Банката е предявила вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и от договор за банков кредит от 29.04.2014 г., в общ размер 58508066.45 лв., които са приети съгласно списък на приети вземания, обявен в ТР на 20.06.2019 г. Ответникът Б. фигурира като кредитор в списъка на неприетите вземания под №9, с вземане в размер на 384279.46лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014г. С определение №183/ 21.05.2020г. по т.д.№182/2016г. на РОС, съдът е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на Русенска корабостроителница Запад“АД, като е включил вземане на Д.И.Б. в размер на 288072.00лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014г. Твърди, че е налице интерес от предявяване на иска за установяване несъществуването на вземане на кредитора Б., съгласно чл.694, ал.3, т.2 ТЗ. Твърди и че от представените в молбата по чл.685, ал.1 ТЗ на ответника Б. доказателства относно вземането-договор за цесия от 04.11.2014г., както и допълнителни споразумения №1/04.11.2014г. и №2/26.11.2015г., неразделна част от него не се установява съществуването на вземане към датата на ОПН на длъжника „РКЗ“ АД. Твърди, че договорът за цесия и допълнителните споразумения са съставени и подписани с цел да бъдат заобиколени специалните правила за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./.

Горното се признавало изрично от страните по същия в преамбюла на договора и на допълнително споразумение №1. Ищецът счита, че анализът на съдържанието на представените от кредитора документи не води до безспорен извод за наличие на валидно възникнало, съществуващо и изискуемо вземане към длъжника. Съгласно чл.7 раздел III „Цена и начин на плащане“ от договора за цесия, договорената цена срещу придобиването на вземането е 288072.00лв. и е платима в срок от три години от ОПН на 12 равни месечни вноски, започвайки след изтичане на 25 месеца от ОПН, при условие, че в този период не бъде предявен иск по чл.59, ал.3 и/или чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, извършено от цесионера. В случая, 25-месечния отлагателен период изтича на 22.05.2017г., а тригодишния-за плащане на цената изтича на 22.04.2018г. С допълнително споразумение №1 от 04.11.2014г. страните са поставили действието на договора под прекратителни условия. В първото от тях /§1, ал.1/, страните са се съгласили, че действието на договора се прекратява при отказ на банката да признае последиците от извършеното от цесионера прихващане по реда на чл.104 ЗЗД, което според ал.2, б. i се счита за настъпило ако банката уведоми писмено цесионера, че не приема/ не признава последиците от прихващането. Страните приели, че прекратителното условие ще се счита за настъпило, ако в рамките на 6 месеца от подписване на договора, банката не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, или друг документ, от който да е видно, че не отчита като погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договора за кредит от 29.04.2014г. В § 2, ал.1 раздел I е посочено, че при сбъдване на прекратителното условие по § 1-отказ на банката да признае последиците от прихващането, договорът за прехвърляне на вземания се счита прекратен автоматично с последиците по чл.25, ал.2 ЗЗД и ще се счита, че прехвърлителния му ефект е отпаднал с обратна сила, цесионерът няма да дължи заплащане на договорената цена в чл.7, както и никоя от страните няма да дължи неустойки, компенсации и др. В § 3, ал.1 от Раздел II „Второ прекратително условие“ от Допълнително споразумение №1 , страните договорили, че в случай, че в който и да е момент след сключването му по отношение на банката бъде открито производство по несъстоятелност и бъде предявен иск по чл.59, ал.3 и/или чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, извършено от цесионера, уговорените в чл.7 от договора за цесия срокове за заплащане на цената спират да текат до приключване на производството по цитираните искове с влязло в сила решение. Съгласно § 3, ал.2 от допълнителното споразумение №1, в случай, че предявеният иск по чл.59 ЗБН бъде отхвърлен, цесионерът е длъжен да заплати продажната цена съобразно чл.7 от договора, вр. § 3, ал.1 от допълнителното споразумение. В § 4 от раздел ІІ е уговорено, че при влизане в сила на съдебно решение, с което прихващанията са обявени за недействителни, то договорът за цесия се прекратява с обратна сила съгласно чл.25, ал.2 ЗЗД. Твърди, че в случая е настъпило прекратителното условие по смисъла на § 2, ал.1 от допълнителното споразумение, с оглед предявен иск с правно основание чл.59 ЗБН за обявяване недействителността на извършените прихващания, предмет на т.д.№1594/2017г. на СГС, VI-8 състав. Дори и да бъдат отхвърлени исковете по чл.59 ЗБН, цената ще бъде дължима едва тогава, съгласно срока по § 3, ал.2 „Второ прекратително условие“.

Ако исковете бъдат уважени, действието на договора ще бъде прекратено автоматично и последиците му ще отпаднал с обратна сила-§ 4. В чл.3 от допълнителното споразумение №2/26.11.2015г. към договора, страните се споразумели, че посочени уговорки, както и цялото допълнително споразумение №1 няма да се прилагат. Твърди, че допълнително споразумение №2 е съставено с оглед производството по т.д.н.

№182/2016г. на РОС и за целите на предявяване на вземанията и не разполага с достоверна дата по отношение на трети лица по смисъла на чл.181 ГПК. То е подписано след като на банката е отнет лиценза за извършване на банкова дейност и е взето решение да бъде подадено искане за откриване производство по несъстоятелност. Към момента на подписване на допълнително споразумение №2/26.11.2015г. спрямо банката вече е открито производство по несъстоятелност, поради което счита, че клаузата на чл.3 от същото е нищожна, като противоречаща на морала и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Кредиторът-цедент не е упражнил правото си да предяви вземането си по цесията и не е включен в списъка на приетите вземания на банката. Не е направил това и цесионерът-длъжник. Претендира съдът да признае за установено, че вземането на Д.И.Б. от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“АД гр.Русе, в размер на 288072.00лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014г., включено в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“АД, одобрен от съда с определение №183/21.05.2020г. по т.д.№182/2016г. по описа на РОС, не съществува.

Ответникът Д.И.Б. е подал отговор на исковата молба, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с който оспорва иска. Оспорва като неотносими към предмета на делото съжденията относно еднаквото третиране на всички кредитори на масата на несъстоятелността на банката, както и относно прихващането като способ за погасяване на две насрещни задължения. Счита, че предмет на изследване по делото са отношенията между страните ответници, а не тези между ищеца и втория ответник. Твърди, че към датата на цесията не е съществувала забрана за извършване на прихващане, подобна на тази на чл.59, ал.5 ЗБН в настоящата му редакция. Счита за неоснователно позоваването на ищеца на предвидените в договора за цесия и допълнително споразумение №1 към него отлагателни и прекратителни условия, с оглед уговореното в чл.3 на допълнително споразумение №2, според което страните са се споразумели, че от датата на подписването му няма да се прилагат уговорките, залегнали в буква Б от преамбюла на договора, посочени текстове от същия, както и цялото допълнително споразумение №1. С второто споразумение страните предоговорили условията на договора за цесия и допълнително споразумение №1, волята им е действителна и е породили правни последици, а именно-отпадане на въведените прекратителни условия, на които ищецът се позовава неоснователно. В тази връзка счита, че нито производството по т.д.№1594/2017г. на СГС, нито действителността на атакуваните прихващания имат отношение към възникването, съществуването и изискуемостта на оспореното от ищеца вземане на Б. от втория ответник.

Сключването на допълнително споразумение №2 от 26.11.2015г. след откриване на производството по несъстоятелност на банката не води до извод за противоречието му с морала и добрите нрави.

Напротив, с него се отменят противоречащи на закона отлагателни и прекратителни условия първоначално предвидени в договора за цесия и допълнително споразумение №1, поставящи вземането на цедента за цената по договора, в зависимост от отношенията между банката и цесионера, както и от съдебни производства, в които цедентът не участва. Същевременно, сроковете за предявяване на вземания към банката са изтекли отдавна, сметките за разпределение са изготвени и изпълнени, което означава, че дори договорът да бъде прекратен с обратно действие и цедентът да получи вземанията си обратно /което не би било възможно, т.к. недействителността по чл.59 ЗБН е относителна-единствено по отношение кредиторите на несъстоятелността, а по отношение на всички останали прихващането продължава да проявява своето действие/, цедентът отново ще е ощетен. Нито Б., кредитор-цедент, нито „Русенска корабостроителница Запад“АД-длъжникът, придобил вземанията, са предявили прехвърлените с цесията вземания. Това не е и възможно, тъй като вземанията са напуснали патримониума на Б. още на 04.11.2014г. по силата на договора за цесия, а след отправяне на изявлението за прихващане на 05.11.2014г. от втория ответник „РКЗ“ АД до банката-ищец, въпросните вземания са се погасили, поради което и не е било възможно да бъдат предмет на предявяване по ЗБН. Именно поради тази причина страните са сключили допълнително споразумение №2, с което са отменили въпросните клаузи и са договорили, че цедентът има безусловно право да получи цената на прехвърлените вземания в ясно определен срок. Въпреки това, цесионерът не е заплатил тази цена, поради което цедентът Б. е предявил вземането си в производството по неговата несъстоятелност. Сочи също така, че „КТБ“ АД /н./ е кредитор на другата страна по допълнително споразумение №2- „Русенска корабостроителница Запад“ АД и е такъв с най-голямо вземане /над 58500000лв./. Обезпечен кредитор е от първи ред по чл.722, ал.1 ТЗ, ползващ се с привилегия пред всички останали кредитори, вкл.и ответника Б., който е с вземане по т.8-необезпечено. Т.е., те не се конкурират, нито банката може да бъде увредена от подписаното допълнително споразумение №2, нито същото противоречи на морала и добрите нрави. Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен.