Решение № 984 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000503389 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 87918 / 2.10.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответницата Д. М. Я. – П. чрез пълномощника й – адвокат С. Ч. от САК срещу решение № 4874 от 20.09.2023 г. на СГС I – 2 състав по гр.д.№ 6 883/2022 г. , уважаващо предявени срещу нея искове по член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 365,ал.1 и член 99 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД .

Във въззивната жалба има оплаквания за допуснати процесуални нарушения. СГС не обсъдил всички възражения на ответницата за: липса на извършени от нея действия като управител на „ ИМИДЖ- 21“ ЕООД въз основа на даденото й от З. А. пълномощно , тъй като то „ не е достигнало до нея“ и „ тя не го е използвала“ , а е подпомагала дейността на дружеството,за да се отблагодари за безвъзмездно предоставените от „ищцата“ счетоводни услуги към предприятието на ЕТ – съпруг и "Изкуството утре“ ЕООД, без от това да възникват за нея задължения за заплащане на публичните задължения на „ ИМИДЖ -21“ ЕООД ; нищожност на споразумението от 28.02.2017 г. по липса на основание ; несбъдване на условието по член 3, ал.1 от 1 споразумението , от което зависи изискуемостта на вземането ; неотносимост на погасителния план ; наличието на три подписани от З. А. и ответницата споразумения за различен размер на дължимото , окончателно определено в последното споразумение - в размер от 4 300 лева, като всичките са сключени при липса на основание, а са изпълнени от нея с плащания в общ размер от 9 496 лева ; погасяването с тригодишен давностен срок на част от главницата, формирана от вземанията за вноски, чиито падежи съгласно приетия погасителен план са настъпили в периода 31.07.2017 г. до 31.06.2019 г. и на цялото вземане за лихва .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна - „ Ен Зет Консулт“ ООД, град София отговаря чрез пълномощника си – адвокат Н. К. от ВАК, че въззивната жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез процесуалните им представители в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

Предявени от „ Ен Зет Консулт“ ООД, град София срещу Д. М. Я. – П. са осъдителни искове с правно основание член 79,ал.1 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за сумите в размер на 60 000 лева и 30 400,02 лева , съставляващи главница и лихва за забава върху нея, считано от 1.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба , при твърдения, че по сключена на 28.02.2017 г. за уреждане на взаимоотношенията спогодба по член 365,АЛ.1 от ЗЗД ответницата поела задължение да плати на З. И. А. в срок до 1.07.2017 г. сумата в размер от 60 000 лева и законна лихва при неплащането й в този срок; уговорено е неплатената до 1.07.017 г. главница да се заплаща на вноски, първата от които – до 31.07.2017 г. съгласно погасителен план и настъпване изискуемостта на вземането за цялата сума, ведно с лихвата , без покана, ако задълженията за вноски по член 4,ал.2 не бъдат изпълнени ; ответницата не ги е изпълнила и кредиторът А. прехвърлила вземанията си по спогодбата на „ Ен Зет Консулт“ ООД, град София с договор за цесия от 28.02.2022 г. , като уведомила ответницата .

Ответницата Д. М. Я. – П. оспорила исковете, като противопоставила възражения, че споразумението е нищожно на основание член 26,ал.2 от ЗЗД, 2 като сключено при липса на основание – не са посочени облигационните отношения , от които произтича признатото с него парично задължение на ответницата , евентуално е унищожаемо на основание член 29 от ЗЗД, тъй като ответницата е подведена да го сключи чрез въвеждането й от А. в заблуждение, че по време на счетоводното обслужване на дружеството „ Изкуството утре“ ЕООД , правоприемник на предприятието на ЕТ „ П. П. – ИЗКУСТВОТО УТРЕ – Д. Я. – П.“ , със смъртта в 2007 г. на ЕТ - съпруг на ответницата - А. погасила за своя сметка задължения на това дружество и на ответницата от данъци и осигуровки към НАП в този размер ; между двете има сключени общо три споразумения , от които последното от дата 25.01.2018 г. урежда актуалния окончателен размер на задължението на ответницата – от 4 300 лева и то е погасено с извършените от нея плащания в общ размер от 9 496 лева ; изискуемостта и изпълнението на задължението по споразумението са обусловени от условието по член 3, ал.1 - отпускане на кредит за рефинансиране на договор за потребителски кредит HL 49588, а той е предоставен след година и остатъкът, отпуснат на ответницата за текущи нужди, не съответства на размера на задължението; страните не са съгласували погасителен план към споразумението; считано от 1.07.2017 г. са изтекли давностните срокове от 5 и 3 години за неделимото задължение за главница и лихва, а в алтернатива считано от всяка падежна дата на отделната вноска – за лихвата ; ответницата не е уведомена за цесията.

В писмено становище с вх.№ 36054/13.04.2023 г. (на л.70 от делото на СГС ) ищецът отрекъл, че задължението на ответницата е уговорено под условие и че посочването на правоотношенията, до които се отнася договорът за спогодба , е условие за неговата валидност. Изложил твърдения, че поради необслужване на публичните задължения на дружеството на ответницата„Изкуството утре“ ЕООД тя продължила по уговорка с А. да осъществява същата търговска дейност чрез „ ИМИДЖ-21“ЕООД в качеството си на негов пълномощник от създаването му ; спогодбата урежда отношенията между страните във връзка с осъществяваната от двете чрез това дружество съвместна дейност и неизпълнените от ответницата задължения за заплащане на разходите за нейната дейност, в т.ч. на осигуровки за ангажираните с дейността на ответницата лица, съответната част от генерирания данък печалба и задължения по ЗДДС и др.

3

За да уважи исковете, СГС е приел, че между страните по спогодбата – З. А. и ответницата Д. Я. - П. са съществували предходни правоотношения от постигната между двете договореност затова А. да създаде дружеството „ ИМИДЖ – 21“, да бъде негов управител, но да упълномощи ответницата да извършва всички действия на управител и тя да продължи работата си с клиентите на „Изкуството утре“ чрез новоучреденото дружество ; договореността е изпълнена : ответницата е извършвала търговска дейност чрез „ ИМИДЖ-21“ ЕООД, към което преминали част от служителите на нейното дружество „Изкуството утре“, но възникналите от дейността на ответницата задължения за „ИМИДЖ – 21“,в т.ч. за осигуровки и др. към НАП са заплащани със средствата на З. А. ; основание на споразумението е разрешаване на спора относно дължимостта на сумите, които ответницата е дължала на З. А. с оглед дейността на „ ИМИДЖ-21“ЕООД ; спогодбата от 28.02.2017 г. не е сключена от ответницата при въвеждането й от другата страна в заблуждение за това кое е дружеството, чиито задължения към НАП са заплатени със средствата на З. А. ; задължението за заплащане на сумата от 60 000 лева не е поето под условието за получен от ответницата заем за рефинансиране на стария кредит към ЮРОБАНК; ответницата се е съгласила с погасителния план, тъй като той е изготвен и подписан от нея ; споразумението от 25.01.2018 г. не преурежда въпросите, уредени със спогодбата от 28.02.2017 г. ; ответницата не е заплатила дължимите по нея суми нито на А., нито на ищеца, на който тя прехвърлила вземанията си с цесията от 28.02.2022 г. ; приложеното към исковата молба уведомление по член 99,ал.4 от ЗЗД е получено от ответницата с преписа от нея ; изискуемостта на вземането за главницата е настъпила на 1.07.2017 г. и до подаването на исковата молба на 29.06.2022 г. не е изтекъл срокът на погасителната давност .

По оспорените с въззивната жалба констатации на СГС за основанието на спогодбата въззивният съд приема следното : дадените от З. А. като управител на дружеството – ищец отговори по реда на член 176,ал.1 от ГПК и обясненията на ответницата в откритото съдебно заседание на 7.07.2023 г. съвпадат относно това, че А. чрез „ З и М Консулт“ ООД е обслужвала счетоводно дружеството на ответницата - „ Изкуството утре“ ЕООД ; между двете имало отношения на доверие; поради изпадането на последното дружество по различни причини в лошо финансово състояние, по съгласие 4 между двете, ответницата продължила търговската си дейност чрез новото търговско „ ИМИДЖ -21“ ЕООД ( съгласно обявените в ТР обстоятелствата дружеството е учредено в 2011 г. от А. и тя е негов управител); към него преминали на работа на минимална работна заплата част от служителите от дружеството на ответницата, ведно с „ клиентите, мрежата “. Според свидетелствата на М. Ж. ( счетоводител в „ ИМИДЖ -21“ ЕООД от 2013 г.) и И. С. ( бивш технически сътрудник в „ ИМИДЖ -21“ ЕООД от 2011 г. до месец юни 2016 г.) дейността на ответницата Д. - т.нар. „ Д. дейност“, съставлява част от дейността на дружеството и се изразява основно в продажби на картички. Във връзка с нея дружеството чрез свидетелката Ж. изготвяло фактури за продажбите и ги осчетоводявало. Тази дейност формирала задължения за внасяне на ДДС, осигуровки на служителите й и вътрешен корпоративен данък , които били заплащани от З. А..

По делото няма значение дали ответницата е упражнявала правата, предоставени й от управителя А. с нотариално завереното пълномощно от 21.11.2011 г. и дали е имала оперативно ръководство по отношение на търговските работи на дружеството. От значение са установените чрез свидетелствата и признати от ответницата при даване на обяснения пред съда обстоятелства, че е извършвала чрез дружеството търговски продажби, от тази дейност са реализирани приходи и разходи за дружеството и съдоговорителката А. е извършила дължимите за тази част от дейността към НАП плащания, които ответницата не е могла да извърши. Тъкмо тези правоотношения с извъндоговорен характер предшестват сключването на спогодбата и са уредени с нея чрез поемане от ответницата на задължението за заплащане в полза на А. на сумата от 60 000 лева в срок до 1.07.2017 г.

Разрешаването на спора относно задължението й , размера и изискуемостта му , е основанието на спогодбата – член 365,ал.1 от ЗЗД. Следователно спогодбата не е нищожна на основание член 26,ал.2 ,пр.2 от ЗЗД .

Съгласно член 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните , отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В член 3 / 1 / страните по спогодбата договарят, че сумата в размер от 60 000 лева ще бъде изплатена- 5

"върната“ от ответницата, след като й бъде отпуснат заем за рефинансиране на наличния потребителски кредит към „ Юробанк“ , при обещано от съдоговорителката А. съдействие за това. Но наред с тази уговорка в член 3/3/ страните определят краен срок за изпълнението на задължението по член 3/1/- „ не по – късно от 1.07.2017 г.“ . Тълкуването на клаузите на член 3/1/ и член 3/2/ във връзка с клаузите на член 3/3/ и член 4 /1- 3/ дава основание да се приеме, че действителната обща воля на страните е била насочена към обуславяне изискуемостта на паричното задължение от получаването от длъжника Я. на новия заем по член 3 /1 /, но дори заемът да не бъде получен от нея, изтичането на срока по член 3 /3 / е достатъчно за настъпване на падежа и за дължимост на законна лихва – член 4/3/ . Ето защо макар новият кредит да е отпуснат от „ Инвестбанк“ почти след година - по сключения на 2.07.2018 г. договор за потребителски кредит , обезпечен с ипотека „ Инвесткомфорт“ № 8163- 434 - задължението е следвало да се изпълни до 1.07.2017 г. В клаузата на член 4 /2/ от договора страните са предвидили, че неизпълнението му в този срок е условие за заплащането му на части – „ вноски по погасителен план“ , а в клаузата на член 5 са предвидили, че при неизпълнение на задължението, посочено в член 4,ал.2 - т.е. при неплащане на вноските, цялата сума, ведно с лихвата ( набраната от 1.07.2017 г. законна лихва върху 60 000 лева ) става изискуема, без покана .