Решение № 3059 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3059 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110107771 по описа за 2024 година

С искова молба, уточнена с молба от 17.10.2024г. и с молба от 28.05.2025г., ищцата В.

В. В. е предявила по реда на чл. 422 ГПК против Р. М. П. положителни установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 3567.06 лева, формирана от сбора на сумата от 1200 лева, представляваща вземане за неиздължен наем по Договор за наем на недвижим имот от 23.11.2022 г. за два месеца, касаещи периода от 23.12.2022г. до 22.02.2023г.; сумата от 1102,33 лева – стойност на ползвана и неплатена електрическа енергия за времето от 22.11.2022г. до 10.02.2023г.; сумата от 3,14 лева – неустойка за неплатената електрическа енергия; сумата от 38.44 лева – такса за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия в имота; сумата от 96.87 лева – стойност на ползвана и неплатена вода за времето от 12.12.2022г. до 09.02.2023г.; сумата от 966,24 лева – стойност на ползвана и неплатена топлинна енергия по прогнозен отчет за времето от 01.12.2022г. до 31.01.2023г.; сумата от 900 лева - неустойка по договора за наем на имота за липсата на плащане на наемната цена в срок за периода от 23.12.2022г. до 10.02.2023г.; сумата от 260 лева - обезщетение за стойност на услуга по смяна на патрон/брава с нови ключове, ведно със законна лихва върху главните вземания за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, и след приспадане на сумата за предварително заплатен депозит от ответника на ищеца в размер на 1000 лева. Претендира се и сумата 7.93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2023 г. до 27.02.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч.гр.д. №12857/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищцата твърди, че е сключен договор за наем на недвижим имот от 23.11.2022г., по който предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се на адрес: ******, с площ от около 90 кв.м., срещу задължение за заплащане на наем в размер на 600 лева, платим в срок до 22-ро число от текущия месец, съобразно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора. Ответникът не заплатил месечен наем за два поредни месеца в общ размер на 1200 лева, въпреки че продължил да ползва имота. Между страните била постигната уговорка в чл. 2, ал. 4 от договора, че при неплащане на наеманата цена на имота се дължала неустойка в размер на 3% от дължимата сума за всеки просрочен ден, като поради незаплащането в срок на дължимия наем на ищеца се дължала неустойка в размер на 1

900 лева. Твърди, че за времето, в което имотът бил обитаван, ответникът е следвало редовно да заплаща текущите консумативи за ток, вода и парно, които задължения последният не изпълнил, като били непогасени задължения към „Електрохолд Продажби“ ЕАД за сумата от 1102.33 лева, ведно с таксата за възстановяване на електрозахранването на имота в размер на 38.44 лева, задълженията към „Софийска вода“ АД били в размер на 96.87 лева, както и не била заплатена сумата от 674.39 лева към „Топлофикация София“ ЕАД.

Поддържа, че при освобождаване на имота наемателят имал задължението да предаде на ищеца владението на имота по смисъла на чл. 4, ал. 10 от договора, за което да бъде съставен приемо-предавателен протокол, и да върне ключовете на наемодателя, които задължения също не били изпълнени от страна на ответника, като това наложило ищецът да смени ключалката на вратата, за което сторил разход в размер на сумата от 260 лева. От посочените задължения на ответника била приспадната сумата от 1000 лева, съставляваща заплатен на наемодателя депозит при сключването на договора. Поддържа, че съобразно поетите договорни задължения процесните вземания следвало да бъдат заплатени от ответника. Моли за уважаване на исковете.

С уточнителна молба от 17.10.2024г. ищцата сочи, че задълженията към „Електрохолд Продажби“ ЕАД са в общ размер на 1105,47 лева, от които 412 лева по фактура от 31.12.2022г.; 446,80 лева по фактура от 31.01.2023г.; 243,53 лева по фактура от 10.02.2023г., както и неустойка от 3,14 лева, като освен това се дължала и таксата за възстановяване на електрозахранването на имота в размер на 38.44 лева. Задълженията към „Софийска вода“ АД били в размер на 96.87 лева, като не е била заплатена и сумата от 966,24 лева към „Топлофикация София“ ЕАД. С молба от 28.05.2025г. ищцата сочи, че незаплатените месечни наеми и консумативни разходи се претендират като дължими по време на действието на процесния договор за наем. Ищцата сочи, че договорът е прекратен на 20.02.2023г., когато е отворена вратата на апартамента с помощта на ключар, тъй като ответницата не е предала ключовете на наемодателя.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава факта, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за наем от 23.11.2022г., което имало за предмет предоставяне на ползването на недвижим имот- апартамент 3, находящ се на адрес:

********. Сочи, че за три месеца е заплатила на ищцата за наем, ток и вода сумата от 3200 лева. Твърди, че се нанесла в имота на 23.11.2022г., като ищцата е уведомила ответницата, че апартаментът е годен за живеене, въпреки че над него се е извършвал ремонт, както и че й съобщила единствено, че покривът на сградата е направен и остават довършителни ремонти.

Твърди, че в началото на м. 12.2022 г. в имота се появили мокри петна по тавана поради дъждове, като след един обилен дъжд през м. 01.2023 г. имотът бил наводнен с вода от около 10-15 см. Вследствие на наводнението вещи на ответницата били значително увредени и негодни за ползване, част от които: хладилник ***** закупен за 900 лв., диван, закупен за 4800 лв., марокански килим, закупен за 2800 лв., три броя секции, закупени за 540 лв., пералня *** закупена за 2400 лв. Твърди, че е знаела, че се ремонтира етажът над наетия имот поради това, че виждала майстори в сградата, но не знаела, че къщата е без покрив, който е покрит с найлон, а установила едва след наводнението, че сградата е без покрив и покривното пространство било покрито с найлони, които сочи, че поради бурята и вятъра се разместили и водата достигнала до наетия имот. Изтъква, че условията в имота са били изключително опасни за здравето на ответника поради влагата в имота и появилия се мухъл, което наложило ответника да започне прием на лекарства профилактично. Твърди, че след като строителите, извършващи ремонт на покрива, установили наличието на вреди по вещи на ответника, предложили на последната да й заплатят обезщетение в размер на 4000 лв., което ответникът приела, като поради обстоятелството, че строителната компания имала договорно отношение с ищеца, било постигнато съгласие сумата от 4000 лв. да бъде преведена от строителната компания по банкова сметка на ищеца. Между ищеца и ответника 2 била постигната уговорка, след като получи посочената сума, да я предаде на ответника, което ищеца не сторила. Ответникът твърди, че е разговаряла няколко пъти с представител на строителите в имота, който я уверил, че е превел сумата от 4000 лв. на ищеца. Твърди, че не дължи заплащане на претендираната стойност на електрическа енергия, тъй като към електромера на имота били присъединени проводници, посредством които строителите ползвали електрическа енергия, като стойността на ползваната от ответника електрическа енергия не надвишавала сумата от около 20-30 лв. месечно. Посочва, че не успяла да се свърже с ищеца, за да й предаде ключа от имота, което наложило да остави ключовете на вратата при напускане на имота. Моли за отхвърляне на предявените първоначални искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 230, ал. 2 ЗЗД за сумата от 4000 лв., представляваща претърпени имуществени вреди за стойност на собствени на ищеца по насрещния иск /първоначален ответник/ вещи хладилник ***** диван, марокански килим, три броя секции и пералня *** увредени вследствие на наводнение в наетия по договор за наем от 23.11.2022г. имот - апартамент 3, находящ се на адрес: ********, ведно със законната лихва от 21.01.2023 г., до окончателно изплащане. Насрещният иск се обосновава с идентични на изложените в отговора на исковата молба твърдения.

С определение от 15.10.2025г. съдът е прекратил на основание чл. 233 от ГПК производството настоящото дело по отношение на предявения от Р. М. П. срещу В. В. В. насрещен осъдителен иск за горницата над 3372 лева до пълния предявен размер от 4000 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който ответникът оспорва насрещния иск като недопустим, при евентуалност - като неоснователен. Ответникът поддържа, че предявеният насрещен иск спрямо нея е недопустим, доколкото насрещния иск има за предмет вземане за обезщетение за вреди, които са признати като такива от трето за спора лице, а именно – строителната компания, която е извършвала ремонт на покрива на имота на ответника. Оспорва да са налице законовите предпоставки на непозволеното увреждане. Намира, че наведените от ищеца по насрещния иск твърдения обосновават извод, че наетият имот е бил годен за живеене и експлоатация, както и че извършването на строително-ремонтни дейности не могат да се вменят на ответника, така и че е информирала ищеца за естеството на ремонта. Навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца по насрещния иск, като обосновава същото с твърдения, че последната поради факта, че е продължила да ползва имота в продължение на два месеца, е допринесла за настъпване на вредите. Поддържа изложеното в сезиращата искова молба, че от страна на ищеца по насрещния иск е налице неизпълнение на договорни задължения за заплащане на месечен наем, незаплатени текущи сметки, едно е препятствала е ответницата да извърши ремонтни дейности с цел отстраняване на възникналите проблеми, както и не е предала по надлежния за това ред съобразно договора за наем владението на имота. По изложените съображения поддържа, че е изпълнил задължението си да предаде имота в годно за ползването му състояние на ищцата, както и че не дължи заплащане на претендираното обезщетение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

С оглед исковата молба, в която липсват твърдения за прекратяване на процесния договор за наем и продължило след това ползване на имота, както и оглед уточненията на ищцата, направени от нея с молбата от 28.05.2025г., сочещи, че паричните вземания за неплатена наемна цена и консумативни разходи се претендират като дължими по време на действието на процесния договор за наем, съдът счита, че правната квалификацията на исковете е по чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, независимо че в доклада е указано, че квалификацията е по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Промяната на правната квалификация е допустима, 3 доколкото предметът на делото остава непроменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. В чл. 232, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

В случая по делото не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че между спорещите страни е сключен договор за наем от 23.11.2022г., по силата на който ищцата В. В. В. (наемодател) се е задължила да предостави на ответницата Р. М. П.

(наемател) за временно и възмездно ползване апартамент № 3, находящ в ********. Не спори също така и се установява от представения по делото приемо – предавателен протокол от 23.11.2022г., подписан и от двете страни, че фактическата власт върху процесния апартамент е била в действителност предоставена от наемодателя на наемателя.