Решение № 181 от 04.10.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Видин, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20211320101014 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба от Г. АС. Д. от гр. ******, чрез адв. Ц. И. против „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД – Видин, представлявано от С. Й. Р., с която са предявени искове с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ , чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „продавач - консултант“, считано от 16.04.2019г. с месечно възнаграждение в размер на МРЗ и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж. За 2020г. МРЗ е била 610.00 лева. Посочва се, че със Заповед от 21.12.2020г. трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като предизвестието до ищеца е връчено на 21.11.2020г. Поддържа, че за м. декември 2020г. на ищеца не е изплатено изцяло дължимото му се трудово възнаграждение. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа. Със Заявление и служебна бележка от Бюро по труда – Видин, поискал от работодателя да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, но такова не му платено.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 116.13 лева, представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2020г., ведно с лихвата за забава, считано от 01.01.2021г. до подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021г. в размер на 4.00 лева и законната лихва до окончателното плащане на главницата.

1

Иска се също да му се заплати сумата от 570.00 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно с лихвата за забава от 01.03.2021г. до подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021г. в размер на 12.00 лева и законната лихва до окончателното плащане на главницата. Претендират се разноските по делото.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен на основание чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47 от ГПК, не е подал такъв и не е взел становище по исковете. Редовно призован, представител не се е явил в съдебно заседание.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебноикономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника на длъжност „продавач - консултант“, видно от трудов договор №

305/16.04.2019г. Със Заповед № 072/21.12.2020г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 21.12.2020г.

От служебна бележка от 21.01.2021г., изд. от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Видин, се установява, че ищецът след прекратяване на трудовото правоотношение е регистриран като безработен. От представен препис на известие за доставяне е видно, че ищецът е подал до ответника заявление за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и служебна бележка, което е получено на 25.01.2021г., видно от направеното отбелязване. Тези обстоятелства се потвърждават от представеното писмо до ищеца от Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин от 15.03.2021г.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, е дало заключение, че на ищеца е начислено нетно трудово възнаграждение за м. декември 2020г. в размер на 333.32 лева. На 30.01.2021г. на ищеца е преведена част от трудовото възнаграждение в размер на 217.19 лева, като неизплатения остатък е в размер на 116.13 лева. Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 4.42 лева.

Вещото лице е посочило също, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението възлиза на 613.62 лева и това е размерът на дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Законната лихва върху това обезщетение, считано от 01.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба е в размер на 13.30 лева.

В заключението вещото лице е посочило също, че ищецът е подал пред ответника заявление за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, придружено със служебна 2 бележка от Д“Бюро по труда“ – Видин за това, че е регистриран като безработен.

Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Установи се, че ответникът е начислил в разплащателната ведомост нетно трудово възнаграждение за м. декември 2020г. в размер на 333.32 лева, като е изплатил частично сумата размер на 217.19 лева, а неизплатения остатък е в размер на 116.13 лева.

Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 2 от КТ, поради което на основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът е останал без работа. От заключението на вещото лице, се установи, че дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на 613.62 лева, но исковата претенция е в размер на 570.00 лева, до който размер ще следва да се уважи. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове.

При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 116.13 лева, представляваща остатък от дължимото му се трудово възнаграждение за м. декември 2020г. и сумата от 570.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ.

С оглед основателността на претенцията за неплатено трудово възнаграждение, основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихва за забава, считано от 01.01.2021г. до предявяване на иска в съда – 17.05.2021г. Според заключението на вещото лице лихвата за забава възлиза на сумата в размер на 4.42 лева, но претенцията ще следва да се уважи до предявения размер от 4.00 лева. Основателен се явява и акцесорния иск за лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 01.03.2021г.. до 17.05.2021г., за сумата от 12.00 лева.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 100.00 лева и държавна такса в общ размер от 50.00 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

3

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Воден от горното , Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК 130132973 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати на Г.

АС. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 116.13 лева, представляваща остатък от дължимото му се трудово възнаграждение за м. декември 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 17.05.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 4.00 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 17.05.2021г.

ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК 130132973 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати на Г.

АС. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 570.00 лева, представляваща неплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в размер на една брутна работна заплата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 17.05.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 12.00 лева, представляваща лихва за забава върху това обезщетение за периода от 01.03.2021г. до 17.05.2021г.

ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК 130132973 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати на Г.

АС. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 300.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК 130132973 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати по сметка на съда сумата от 50.00 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Решението подлежи на въззивно обжалване двуседмичен срок от връчването му на страните. пред Видински окръжен съд в

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4