Решение № 1530 от 22.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6388/21.11.2024 г. на СГС, І - 2 с-в, по гр. д. № 7193/2023 г., е признато за установено, на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535 от ТЗ, че Т. М.

М., ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумата от 69 264, 33 евро по запис на заповед от 05.08.2008 г. заедно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане.

С решението Т. М. М. е осъден да заплати на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 2 709. 39 лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 2 709. 39 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Т. М. М., чрез представителя му, с доводи, че решението и неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Неправилно съдът е приел, че в случая падежът по записа на заповед е бил уговорен на предявяване и с предявяването му на издателя е настъпвала изискуемостта и спрямо авалистите. Оспорват се изводите на съда относно погасяване на исковете по давност и относно предявяването на записа на заповед в срок. Сочи, че още с отговора на исковата молба е оспорил предявяването на процесния запис на заповед, а съда неправилно е изложил извод за безспорност по този въпрос.

Поддържа, че още с отговор на исковата молба е оспорил представените от ищеца протоколи за връчване на книжа - без номер и дата, обективирани на гърба на покана-уведомление с изх. № 11-20-02226/06.12.2019 г. и изх. № 11-20-02223/06.12.2019 г. по описа на “Банка ДСК” ЕАД, с посочен автор ЧСИ Д. В., с които ищеца твърди, че е предявил процесния запис на заповед. Истинността на оспорените документи не е надлежно установена, като не е установено и предявяването на процесния запис на заповед, което съставлява основание за 1 отхвърляне на предявения иск. Счита, че не е установено от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че записът на заповед е предявен надлежно на издателя, поради което издателят е загубил права по него спрямо всички задължени лица. Излага съображения, че процесният запис на заповед е авалиран от „Лини Ауто“ ЕООД, което е обявено в несъстоятелност и е заличено като търговец. Според М., доколкото императивната разпоредба на чл. 617, ал. 1 от ТЗ регламентира, че всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, което в случая е 08.02.2013 г., това е момента, от който е започнал да тече срока за предявяване на записа на заповед. Съгласно доктрината и трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в решение № 120 от 30.07.2010 г., постановено по т. д. № 988 по описа за 2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 60075 от 30.07.2021 г., постановено по т. д. № 1338 по описа за 2020 г. на ВКС, II ТО и др., правното положение на авалиста е както на това на издателя.

Следователно и правното положение на издателя е идентично с това на авалиста, съответно настъпването на изискуемост на задълженията по издадената запис на заповед спрямо издателя има същите последици и за авалиста и обратно. Поддържа, че доколкото задължението, произтичащо от процесната запис на заповед, е неделимо и съответно настъпването на изискуемоста на задължението спрямо един от длъжниците, обуславя изискуемост на същото и спрямо всички задължени лица по записа на заповед. Счита, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение правото на иск по процесния запис на заповед е погасено по давност. Посочва, че записът на заповед е формална, абстрактна и едностранна сделка, като поначало законът не се интересува от основанието, на което същият е издаден. В процесния случай ответника Т. М. не е страна по договора за кредит, съответно единствените съображения, които могат да се черпят от каузалното правоотношение са свързани с евентуални релативни възражения от страна на авалиста. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което се отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата „Банка ДСК" АД, оспорва жалбата.

Поддържа доводи, че решението е обосновано и законосъобразно постановено. Оспорва твърденията на въззивника, че записът на заповед не е предявен надлежно. Сочи, че в първоинстанционното производство са представени доказателства за предявяване за ценната книга на издателя „Лини Пропърти“ ООД на 05.02.2020 г., а на авалиста Т. М. на 18.02.2020 г., които не са надлежно оспорени от ответника по установения ред в ГПК, а към настоящия момент възражението е преклудирано. Оспорва твърденията, че исковете по процесния запис на заповед са погасени по давност, поради настъпване на изискуемост на задълженията на по-ранен етап, вследствие на обявяване в несъстоятелност на един от авалистите „Лини Ауто“ ЕООД. В тази хипотеза и на основание чл. 617, ал. 1 от ТЗ, задълженията по записа на заповед, които са авалирани от „Лини Ауто“ ЕООД са станали изискуеми само по отношение на него, тъй като останалите авалисти, включително ответника Т. М., отговарят спрямо кредитора на самостоятелно основание. Счита, че задълженията по записа на заповед биха станали изискуеми спрямо всички задължени лица по менителничния ефект, на основание чл. 617, ал. 1 от ТЗ, само в случай че издателят „Лини Пропърти“ ООД е бил обявен в несъстоятелност, каквато не е настоящата хипотеза.

Оспорва твърденията на въззивника, че поради обявяване в несъстоятелност и заличаване на един от авалистите „Лини Ауто“ ЕООД, задължението по записа на заповед е станало изискуемо спрямо всички задължени лица по записа на заповед, в това числа по отношение на ответника - авалист Т. М. М.. Поддържа, че записът на заповед е предявен надлежно и връчването не е оспорено от ответника по установения ред на ГПК. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Лини Пропърти“ ООД, редовно уведомено, не взема становище по въззивната жалба.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът служебно следи и за прилагане на императивните материалноправни норми.

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана за това страна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, като не са нарушени императивни материалноправни норми.

Не е спорно и от доказателствата се установява, че на 05.08.2008 г. „Лини Пропърти“ ООД е издало в полза на „Банка ДСК“ ЕАД запис на заповед за сумата от 108 470 евро, платим на предявяване, като записът на заповед е трябвало да бъде предявен до 05.09.2018 г. Ценната книга е авалирана, при условията при които е приета, от „Лини Ауто“ ЕООД, Л. Н. и ответника Т. М..

По делото е представена покана – уведомление от 12.12.20219 г. (л. 8 от делото на СГС), „Банка ДСК“ ЕАД е предявила за плащане записа на заповед на издателя „Лини Пропърти“ ООД. С протокол за връчване на съдебни книжа от ЧСИ е удостоверено, че поканата за предявяване на записа на заповед е връчена на издателя чрез залепване, по реда на чл. 47 ГПК на 21.01.2020 г., като е удостоверено, че се приема за връчена на 05.02.2020 г., когато е изтекъл срокът за получаване на книжата от издателя.

С протокол за връчване на книжа от ЧСИ също е удостоверено, че на авалиста Т.

М. е връчена покана - уведомление, с която е предявила ценната книга за плащане на 18.02.2020 г. (л. и 9 от делото на СГС) при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В протокола са описани всички опити за връчване на ответника на ценната книга за плащане и адресите, на които е търсен.

Поканите и връчванията чрез ЧСИ са оспорени по принцип от ответника, но в производството не са ангажирани конкретни доказателства във връзка с оспорването.

Във връзка с наведеното от ответника възражение, че записът на заповед е подписан за обезпечаване на вземане на банката по договор за кредит, се установява, че на 05.08.2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД и „Лини Пропърти“ ООД са сключили договор за кредит, по който на дружеството е предоставен кредит в размер на 100 000 евро за оборотни средства, които длъжникът е следвало да върне до 05.08.2018 г., заедно с възнаградителна лихва на 120 месечни вноски. Ищецът не е оспорил посоченото обстоятелство. Не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението на издателя „Лини пропърти“ ООД по договора за кредит и не се установява те да са погасени към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Също така не е спорно и от доказателствата (решение на л. 53 от делото на СГС) се установява, че един от авалистите по ценната книга, „Лини Ауто“ ЕООД, е обявен в несъстоятелност на 08.02.2013 г.

Не се спори и по въпроса че от 08.02.2013 г. до 08.02.2016 г. ДСК не е извършвала спрямо ответника Т. М. действия за събиране на вземането по записа на заповед (стр. 3 от протокола от съдебно заседание на 28.06.2024 г., л. 67-68).

Не се твърди, нито се установява издателят или някой от авалистите да са заплатили сумата по записа на заповед или по договора за кредит.

3

По съществото на спора и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното :

С решението е разгледан иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл.

535 ТЗ - за установяване дължимост на сума по запис на заповед.

Производството се развива след подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК.

В тежест на поемателя (ищеца) по записа на заповед е да установи, при условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки за съществуване на вземането - т. е. фактите, от които то произтича. Това са обстоятелствата свързани със съществуване на валидно възникнало менителнично задължение, по което той е кредитор, а ответникът - длъжник, както и настъпване на неговата изискуемост.

Ответникът следва да докаже от своя страна правоизключващите или правопогасяващите си възражения срещу съществуване на вземането.

По въпроса относно възраженията, които авалист по запис на заповед може да противопостави на приносителя на ефекта, е налице последователна съдебна практика по решение 26 от 24.04.2014 г. по т.д. 1027/2013 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение 92 от 06.07.2017 г. по т. д. 569/2016 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 50018 от 15.07.2024 г. по т. д. № 2116/2022 г., т. к., І І т. о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав.

Според нея менителничното поръчителство (авал) е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. Авалът има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл. 138 и сл. ЗЗД, по която причина менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: каквито са абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение възражението за недостатък във формата му) и личните (относителни) възражения на издателя, произтичащи от каузалното правоотношение, по което авалистът не е страна.

Самостоятелният характер на този вид поръчителство следва от нормата на чл.

485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

По изложените причини съдът не разглежда възраженията на ответника свързани с каузалното правоотношение с издателя, по което авалистът не е страна, което записът на заповед обезпечава. Само за пълнота следва да се посочи, че в производството не се установява задълженията, обезпечени с процесната ценна книга, да са погасени.