Решение № 5 от 10.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№5 гр. ХАСКОВО, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500805 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 260009/01.08.2023 г., по гр. д. № 526/2021 г., по описа на Районен съд-Хасково, съдът е отхвърлил предявения от Е. С. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***, против „Джиокарс“ ЕООД /с предишно наименование „София Франс АутоС. З.“ ООД, ЕИК 203122826, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от С.Ж., В.К. и Е.Г., иск с правно основание чл.114 ал.3, вр.ал.1 т.1 от ЗЗП /отм./ за разваляне на сключения между страните договор за търговска продажба №***/08.11.2019 г. и връщане на заплатената стойност на закупената по същия стока в размер на 22 903,44лв., като неоснователен.

С решението „Джиокарс“ ЕООД /с предишно наименование „София Франс Ауто-С.З.“ ООД, ЕИК 203122826, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от С.Ж., В.К. и Е.Г., е осъдено да заплати на Е. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.***, сумата от 10000лв., с която се намалява цената на закупената стока по силата на договор №***/08.11.2019г., сключен между страните, на основание чл.114 ал.1 т.2 от ЗЗП /отм./. Съобразно крайния резултат по спора първоинстанционния съд е разпределил отговорността за разноските.

С Решение № 260010/24.10.2023 г., постановено по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 260009/01.08.2023 г. по гр. д. № 526/2021 г. на РС-Хасково, като „Джиокарс“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. С. С. законната лихва върху присъдената сума от 10 000лв., с която се намалява цената на закупената стока по силата на договор № ***/08.11.2019г., сключен между страните, на основание чл.114 ал.1 т.2 от ЗЗП /отм./, считано от датата на предявяване на иска – 08.03.2021г. до окончателното изплащане.

1

Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната му част е останал въззивникът Е. С., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност. Във въззивната жалба са изложени съображения, че при установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи, свързани с волеизявлението на ищеца за разваляне на сключения между страните договор и за възстановяване на платената по този договор сума.

Квалификацията на иска е била правилна по смисъла на чл.114, ал. 3 от ЗЗП /отм./, но въпреки всички кумулативно дадените предпоставки, установени с ангажираните по делото доказателства, съдът е направил правни изводи, които не кореспондират с тази фактическа обстановка. В този смисъл счита, че съдът е следвало да уважи исковата претенция, като развали договора и възстанови по договора за продажба на лекия автомобил сума в размер на 22903,44лв. Претендира от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло тази претенция и да присъди направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Джиокарс“ ЕООД-гр.***, което чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност, при които съображения се прави анализ и на установената по делото фактическа обстановка, която според въззиваемото дружество е довела и до правилните извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция. Претендират от въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд-Хасково в обжалваната му част. Претендират и присъждане на разноски по делото.

В законоустановения срок е депозирана и въззивна жалба от „Джиокарс“ ЕООД – гр.*** в частта, в която съдът е уважил предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на сумата от 10 000лв., с правно основание чл.114 ал.1 т.2 от ЗЗП, като е намалил цената на потребителската стока поради непривеждане в съответствие с договора за продажба ведно с обезщетение за забава. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен начин, че дружеството не дължи заплащането на такава сума, с която да се редуцира цената на потребителската стока, а именно закупеният лек автомобил, тъй като от ангажираните по делото доказателства било установено, както какви са били повредите по този автомобил, така и неправилната му употреба, съответно ползването на този автомобил през продължителен период от време. И в този смисъл са изложени подробни съображения в жалбата, както по отношение на назначената по делото експертиза, така и по отношение на останалите събрани по делото доказателства, които са свързани с неоснователност и на евентуални иск предявен от ищеца в производството пред Районен съд – Хасково.

Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд – Хасково в частта, в която е уважена исковата претенция и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което изцяло да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност претендира намаляване на сумата, която е присъдена от районния съд поради нейната прекомерност. Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемия Е. С. С. чрез пълномощника му адв.К., с който тази жалби се оспорва и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на районен съд в обжалваната част. Претендират се и присъждане на разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, след преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от процесуално 2 легитимирани лица и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Релевираните от жалбоподателите оплаквания се свеждат до неправилност на изводите на съда относно липсата на основание за разваляне на сключения между страните по делото договор, съответно наличието на юридически факти, запълващи фактическия състав на предявения евентуален иск, което очертава предмета обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

Страните не спорят, а и от събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 08.11.2019г. между Е. С. С. и ,,Джиокарс‘‘ ЕООД е сключен договор за търговска продажба с предмет л.а. ’’Peugeot’’, модел ,,301 new active 1,2, Vti‘‘ с шаси *** EURO *** На 12.11.2019г. страните подписват приемо-предавателен протокол, въз основа на който ищецът получава от представител на ответното дружество подробно описания автомобил. С фактура от 31.10.2019г. е заплатен аванс от 1666,67лв. На 12.11.2019г. е издадена фактура и за остатъка от продажната цена по договора в размер на 17410,53лв. Към сключения между страните договор са приложени производствена /договорна/ гаранция за автомобила, съдържаща и списък на оторизираните сервизи на ’’Peugeot’’ в България и удължена гаранция за процесния лек автомобил, предоставени от ответното дружество на ищеца. С исковата молба се твърди, че скоро след предаването на автомобила ищецът забелязал, че той не функционира нормално – двигателят прекъсвал, от него се чувало тракане и тресене, а при натискане на педала на газта, колата не реагирала адекватно.

От представената по делото извадка от регистъра на предявените рекламации се установява, че на 13.12.2019г. е съставена поръчка за твърдяно тракане от мотора при студен двигател. В поръчката е отразено, че не са открити смущаващи отклонения в работата на двигателя, като автомобилът е бил предаден на клиента с препоръка за подмяна на горивото от резервоара с ново от доказана бензиностанция.

На 19.12.2019г. е съставена поръчка с твърдение за чукане от мотора при студен старт. При това посещение в сервиза на л.а. е извършена смяна на предна ламбда сонда, поради електронен дефект.

На 26.02.2020г. е съставена поръчка с твърдение за тресене и тракане от мотора при студен старт. На тази поръчка е отразено, че в хода на диагностиката не са констатирани аномалии в работата на двигателя при студен старт. Дадена е препоръка да се кара автомобила, докато не се задълбочи проблема, за да може да се диагностицира.

На 06.04.2020г. е съставена поръчка с твърдяно тракане при старт на студен старт. На поръчката е отразено – диагностика и смяна мар. Отразено е също електронен дефект в датчика за налягане във всмукателен колектор – да се замени.

На 13.05.2020г. е съставена поръчка за смяна на температурен датчик. На тази 3 поръчка е отразено – източване, пълнене, обезвъздушаване, смяна на датчик, както и електронен дефект в температурен датчик – да се замени.

Към поръчките са приложени приемо-предавателен протокол/бланка за проверка на автомобила/сервизна информация и приемо-предавателен протокол за удовлетворена рекламация.

Според техническо становище, изготвено от ,,Стил-96‘‘–гр. *** от 16.06.2020 г. по инициатива на ищеца, при стартиране автомобилът работи неравномерно с променливи обороти, наблюдават се детонации в изпускателната система и двигателя прекъсва вследствие на този процес се получават вибрации /тресене/ на двигателя. Сочи се още, че при натискане на педала на газта колата не реагира адекватно.

На 24.06.2020г. от ответното дружество е получена покана за изпълнение на договора за продажба на основание чл.114 ал.3 от ЗЗП, на което ответното дружество е отговорило с писмо от 01.07.2020г., с което ищецът е бил поканен на среща за обсъждане и изясняване на техническото състояние на автомобила и договорните им взаимоотношения, както и евентуалното им бъдещо прекратяване.

С писмо от 15.07.2020г. на ищеца е предложена замяна на процесния автомобил с друг, като са предоставени алтернативи за посредничество при продажба на автомобила, замяна с друг употребяван автомобил при доплащане на определена сума и замяна с друг нов автомобил също с доплащане на определена сума. На тези предложения е отговорил пълномощникът на ищеца, че последният отказва подобно разрешение на проблема.

Подадена е жалба от ищеца до Комисията за защита на потребителите, на която е постановен отговор след извършена проверка, след което ищецът изпраща до ответника покана за изпълнение във връзка с развалянето на договора и възстановяване на продажната цена.

По делото са разпитани свидетелите Р.М.М., Н.С.Б. и К.П.К., чиито показания са ценени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед обстоятелството, че първите двама се намират в родствена връзка с ищеца, а третият е служител при ответното дружество.

Според данните, изнесени от свидетеля М., братовчед на ищеца, същият е присъствал на ситуации, в които автомобилът демонстрирал технически дефект, като двамата пътували много. Твърди, че при стартиране на автомобила от двигателя започвал да се чува странен звук, съответстващ на дизелов двигател. Също така понякога при запалване свидетелят виждал да се включва чека на двигателя и колата не функционирала нормално.