Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 28 от 05.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 1420/2022
Вид
Присъда № 28
Подписан
05.06.2023
В сила
15.05.2024
Състав
Румяна Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.54 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.124а · Закон за устройство на територията
  • чл.124а,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.124а, ал.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.14 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.304 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 304а, предл. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.307а · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 42а, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371т · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда №28/05.06.2023г., постановена по НОХД №1420 по описа за 2022г. на ОС- Варна.

Производството по делото е по реда на Глава 27 от НПК, чл.371т.1 от НПК.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:

Р.- Я. Н. Б. в това, че на 18.10.2021г. в гр.Варна дал подкуп - пари на обща стойност 150 лева /сто и петдесет лева/, представляващи три броя банкноти с номинална стойност всяка по 50 / петдесет / лева, емисия 2006г., със серийни номера съответно -БФ7173705, БТ1725099 и БИ3937684, на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение И. С. С., изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт в Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" - отдел „Устройство на територията" в Община Варна, за да не извърши действие по служба - да не върне на дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово, Община Варна, административна преписка по заявление с рег.№ АУ118618ВН /08.12.2020г. по описа на Община Варна, отнасяща се до изработване на подробен устройствен план - план за улична регулация- престъпление по чл.304апр.3 във вр. с чл.304ал.1пр.3 от НК.

В съдебно заседание на 05.06.2023г. прокурора е изменил обвинението по реда на чл.287 от НПК и е повдигнал ново обвинение НА ПОДС. Б. за това, че:

- на 18.10.2021 г. в гр. Варна дал подкуп - пари на обща стойност 150 лева, представляващи три броя банкноти с номинална стойност всяка по 50 лева, емисия 2006 г., със серийни номера БФ7173705, БТ1725099 и БИ3937684, на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - И. С. С., изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт в Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" отдел „Устройство на територията" в Община Варна, за да не извърши действие по служба, в резултат на което да бъде върната на дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово, Община Варна, административна преписка по заявление с рег.№ АУ118618ВН /08.12.2020 г. по описа на Община Варна, отнасяща се до изработване на подробен устройствен план - план за улична регулация , в това число да не даде указания и становище за връщане на посочената по-горе преписка на Дирекция „Устройство на територията“ в район Аспарухово, Община Варна, както и да извърши действия по служба да съдейства да не бъде върната цитираната по-горе преписка, като коригира лично текста на предложението от кмета на Община Варна до Общински съвет – Варна за вземане на решение за изработване на подробен устройствен план - план за улична регулация по преписката, да отстрани пропуските, грешките и нередностите в посоченото предложение и да положи съгласувателен подпис в цитираното по-горе предложение, както и да придвижи по-бързо преписката – престъпление по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, пр. Зот НК.

Прокурорът поддържа измененото обвинение спрямо подс. Б., като счита, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Счита, че от обективна страна деянието е доказано безспорно, а парите, които подсъдимият е дал на свидетелката С. представляват подкуп по смисъла на този състав на НК. Обосновава длъжностното качество на св. С., с оглед заеманата от нея длъжност Главен юрисконсулт в Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране", отдел „Устройство на територията" в Община Варна, като такова заемащо отговорно положение. Счита, че по делото е доказано, че подкупът е даден за това тя да не извърши действия по служба и да извърши действия по служба, а именно цитираните в обвинението. А какви действия и бездействия е следвало да извърши С. се установява от нейните показания, така също и тези на св. Д. Б., не на последно място и от обясненията на Б.. От длъжностната характеристика, приложените по делото заповеди, предложението, цитирано в обвинението, намира, че се съдържат доказателства относно 1 това какво е следвало или не е следвало да извърши св. С., както и че същите са били във връзка с длъжността и възложената й работа и задачи, които е изпълнявала. Твърди, че подкупа бил даден с цел тези действия или бездействия да бъдат осъществени, като същите са включени в кръга на служебните правомощия на длъжностното лице С. като главен юрисконсулт. От субективна страна, съставомерността на деянието според прокурора се установява от фактите и самите действия на подсъдимия, както и от неговите обяснения, от където се извлича умисъла за извършване на престъплението. Действията на подсъдимия според обвинението са насочени към един скрит, конспиративен начин за предаване на парите, под формата на опаковка за лекарства, което сочи, че той е съзнавал противозаконността на действията си. Умисълът се извлича според прокурора и от времето, тъй като деянията са извършени незабавно, след разговора със С. по телефона, още същия ден. Аргументирано отхвърля доводите, че действията на подсъдимия са израз на неговата благодарност, като обвинението счита, че неговата цел е била да мотивира длъжностното лице да извърши или да не извърши действия по служба. При индивидуализиране на наказанието според държавното обвинение следва да се отчита единствено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, изразяващи се в липсата на предишни осъждания, но не и искрени самопризнания. При липса на отегчаващи такива, предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание около и над минималния размер. Това наказание според прокурора би изпълнило целите на наказанието, като същото счита, че следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, което отлагане би изпълнило, както генералната, така и специалната превенция. По отношение на Глобата счита, че тя следва да е около и над минималния размер по същите съображения.

Подсъдимият и неговият защитник оспорват съставомерността на деянието. Подс.

Б. дава подробни обяснения по обвинението, с които по същество не оспорва фактическата обстановка, но не се признава за виновен. Сочи, че дадените от него пари са израз на неговата благодарност. При разговора със С. твърди, че не я е молил да не връща преписката, а да я придвижи по- бързо. Защитникът акцентира в пледоарията на липсата на длъжностното качество на св. С., така както е повдигнато обвинението. Застъпва тезата, че същата като главен юрисконсулт в Община Варна няма отговорно служебно положение, каквото счита, че безспорно притежава нейния пряк ръководител- архитект Б.. Последната е тази, която решава окончателно съдбата на преписките, дали ще ги забави, дали ще ги върне, дали ще ги придвижи за съгласувателна комисия. Изхождайки от дефинираното в НК понятие за отговорно служебно положение, защитата счита, че с оглед длъжностната характеристика на главен юрисконсулт С. няма правомощия да разреши окончателно проблема, каквито има нейния пряк ръководител архитект Б.. Навежда доводи относно проведеният телефонен разговор, иницииран от Б., дали С. не е превишила правомощията си и не го е въвела в заблуждение с това какви са нейните реални възможности и дали може тя да дава или да не дава указания за връщането на посочената по-горе преписка на Дирекция Устройство на територията в район Аспарухово или пък да съдейства да не бъде върната тази преписка. Защитата сочи, че С. в никакъв случай, под никаква форма не е пожелала да получи каквато и да е облага- парична или друг вид облага, а и такъв разговор не е воден с нея от подсъдимия. Счита, че действията, които следва да извърши или да не извърши С. трябва да бъдат ясно конкретизирани, а тук се изпраща една парична сума, в която изпращача изписва текста „с благодарност за проявеното от Вас разбиране и съдействие, което ми оказвате“. Нещо повече, самата С. е заявила при разговора, че разбира проблема и ще се опита да го разреши, без да връща самата преписка. От изпратената от подсъдимия бележка според защитата не може да се направи извод за субективно намерение да се даде подкуп, още повече оставяйки автографа си в кутията с паричните средства.

Счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил деянието подкуп, поради което моли същият да бъде оправдан. Изразява несъгласие с предлаганото от прокурора наказание към средния размер или значително над минималния, тъй като сочи, 2 че Б. е човек, който в своя 50 и няколко годишен живот не е извършвал никакви нарушения и попада в една ситуация, до голяма степен провокирана от бавността на общинските служби на Варна, с която Общината е прословута и която прокурорът би следвало да отчете, защото тази преписка не е решена и към днешния ден. Горното според защитата следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно бездействието, безхаберието на общинските или държавни служители. При алтернативното пледиране защитникът се противопоставя на налагането на наказанието глоба, което е допустимо при приложението на чл.55 от НК. Предвид горното моли съда да приеме, че И.

С. не е лице, което заема отговорно длъжностно положение и на второ място, че липсва субективен умисъл у Б., който изпраща парична сума, с написана на ръка от него благодарност, поради което същият да бъде оправдан по възведеното му обвинение.

В своята лична защита подсъдимият подробно анализира събраните по делото доказателства, като аргументира действията си в контекста на повдигнатото му обвинение.

Излага съображенията си относно длъжностното качество на св. С., нейните служебни задължения, действията, които би могла да извърши в това й качество, които обаче не намират изрична регламентация в ЗУТ. Аргументира становището си, че С. няма задължения по служба, досежно неговият казус в качеството й на главен юрисконсулт, включително и по силата на изисканите от съда заповеди и технологични карти. Подробно излага обстоятелствата на проведения със св. С. разговор, насоките на същия, обстоятелството, че не е молел за нищо С., а единствено е отправил искане по- бързо да се придвижи преписката му, като след приключването на този разговор споделя мотивите си да даде паричната сума, предмет на обвинението. По подробно изложените от него съображения моли съда да постанови оправдателен акт за престъплението, в което е обвинен, като счита, че не е осъществил същото, както от обективна, така и от субективна страна. В последната си дума отново изразява становище, че деянието му е несъставомерно.

Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

През 2020г. подсъдимият Р. - Я. Н. Б. подал в Община Варна заявление по реда на чл.124а, ал.7 от ЗУТ за изработване на ПУП- план за улична регулация, въз основа на което била заведена административна преписка с регистрационен номер АУ118618ВН /08.12.2020г. по описа на Община Варна. Тъй като движението на преписката се забавило за продължителен период от време, през месец октомври 2021г. Б. проверил в деловодната система на Община Варна и разбрал, че преписката се намирала при И. С. С., изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт в Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" - отдел „Устройство на територията" в Община Варна.

На 18.10.2021г. сутринта подс. Р. Б. се срещнал с адв. Ж. с намерение тя да изготви от негово име жалба за бавност, която да подаде до Кмета, тъй като преписката му е предостоявала в Община Варна повече от два месеца от изпращането й от район Аспарухово. При проведения между тях разговор св. Ж. го убедила преди да подаде жалба да разговаря със св. С. и да разбере каква е причината за забавянето. Подсъдимият се съгласил и в 10,27 часа звъннал по телефона на И. С. С.. По време на продължителния разговор между двамата С. споделила, че предложението по преписката, изготвено от колегите й от район „Аспарухово" не било издържано от фактическа и правна точка, поради което следвало да им го върне с точни указания за изготвяне на коректно предложение.

Ставало дума за предложение, което й било изпратено от дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово, Община Варна по административната преписка, която била заведена по заявление с рег.№ АУ118618ВН /08.12.2020г. по описа на Община Варна.

Когато чул, че главният юрисконсулт И. С. възнамерява да върне предложението на колегите си от Район Аспарухово, подсъдимият на няколко пъти помолил С. да не връща преписката, като й казал, че в Район Аспарухово са го бавили пет месеца докато изпратят 3 преписката в Община Варна. Св. С. казала, че го разбира и се ангажирала да не връща преписката, като му обещала, че в близките дни ще я разгледа и ще я придвижи по-нататък.