Решение № 143 от 25.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20244430202374 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 66-1 от 29.10.2024 година на Директор на ОДБХ - Плевен, с което на основание чл. 472 ал. ІІ и чл. 473 от ЗВД на Ж. П. К., ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл. 8 ал. І т. 2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във вр. с чл.

12 от ЗЗЖ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА - редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Р. И.. Последната счита, че квалификацията на нарушението е непълна и неточна, а посоченото нарушение е несъставомерно. Счита също така, че от наказателното постановление не става ясно кое от визираните в чл. 150 ал. І и ІІ от ЗВМД във вр. с чл. 12 от ЗЗЖ във вр. с чл. 8 ал. І т. 2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености нарушения е извършила нейната доверителка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното 1 постановление като незаконосъобразно, като присъди и направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА - редовно призован, се представлява от адвокат С. П.. Последният моли съда да приеме, че данните, които са изложени в наказателното постановление се потвърждават от събраните по делото доказателства и санкцията е наложена законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, както и да бъдат присъдени направените разноски.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 24.11.2023 година инспектори при ОБДХ – Плевен извършили проверка в частен имот, находящ се в *** във връзка с постъпили сигнали за нерегламентирано отглеждане на кучета, които смущавали населението на *** с шум и създаваната от тях мръсотия.

В деня на проверката инспекторите установили, че в имота, собственост на А.Г. и стопанисван от нейната дъщеря Д.Г., се отглеждат общо 242 кучета.

Констатирали лоши хигиенни условия, наличието на изпражнения, лоша миризма, която се разнасяла навсякъде, както и струпана пред портата на имота, на самата улица храна за животните в чували, която привличала нашествие на гризачи – плъхове. В хода на проверката, посредством електронно устройство /четец/ били прочетени данните на инжектируемите транспордери за кучета и съпоставени с данните от Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС. В момента на проверката присъствала стопанисващата имота – свидетелката Д.Г..

На 19.02.2024 година в офиса на ОДБХ - Плевен, след обстоен анализ на данните от извършената проверка било установено, че 36 кучета от общо установените при физическата проверка на 24.11.2023 година и налични в 2 имота 242 кучета, са собственост на жалбоподателката Ж. К..

На 30.04.2024 година на жалбоподателката Ж. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 8 ал. І т. 2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във вр. с чл. 12 от ЗЗЖ затова, че като собственик на 36 кучета не е съумяла да защити сигурността и спокойствието, както и нормални условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма на хора, засегнати от дейността, развивана в горепосочения имот, освен това като собственик на кучетата не осъществила и достатъчен контрол над тях с цел осигуряване сигурността и спокойствието, както и нормални условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на нарушителката и връчен лично. Същата го подписала без възражения.

Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира Ж. К. с глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл. 8 ал. І т. 2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във вр. с чл. 12 от ЗЗЖ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 66-1 от 29.10.2024 година на Директор на ОДБХ - Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 001098 от 30.04.2024 година на главен инспектор „здравеопазване на животните“ в ОДБХ - Плевен; известие за доставяне от 25.11.2024 година; копие от констативен протокол № 003376 от 24.11.2023 година от 4 части на главен инспектор ЗЖ в ОДБХ Плевен; копие от констативен протокол № 0004039 от 19.02.2024 година от 6 части на главен инспектор ЗЖ в ОДБХ - Плевен; заверено копие от писмо с изходящ № ОРС-91-796-1 от 22.04.2024 година; заверено копие от жалба от М.Д.Д. от 10.04.2024 година; заверено копие от писмо с изходящ № 497 от 02.08.2023 година; заверено копие от жалба от М.Д.Д. от 17.01.2023 година; заверено копие от писмо № ЖС-94М-4289 от 13.03.2023 година; заверено копие от писмо № ЖС-94М-4289 от 07.02.2023 година; заверено копие от 3 писмо № 1822 от 17.03.2023 година; заверено копие от писмо с изходящ № 6585 от 09.10.2023 година; заверено копие от писмо № 316000-32025 от 11.08.2023 година; заверено копие от писмо с изходящ № 9637 от 10.11.2023 година; заверено копие от писмо № ПГ-49-3194-Р-6 от 09.10.2023 година; заверено копие от електронно писмо с входящ № ПГ-49-3194-Р-6 от 02.10.2023 година; заверено копие от Заявление от Сдружение „Дом за бездомничета“ Плевен с регистрационен № ДС-06-9 от 10.08.2023 година; заверено копие от Предложение от Сдружение „Дом за бездомничета“ - Плевен с входящ № УОС-26-6566 от 07.08.2023 година; заверено копие от Подписка срещу незаконния приют на Д.Г.; заверено копие от писмо с входящ № 10586 от 01.06.2023 година; заверено копие от молба с входящ № 405 от 19.01.2023 година; заверено копие от сигнал от Ф.М.Ч. с входящ № 4489 от 17.01.2023 година; заверено копие от писмо до ОДБХ - Плевен с входящ № 4436 от 13.07.2023 година; заверено копие от писмо до Народно събрание на Република България № ПГ-49-3194-Р-6 от 06.07.2023 година; заверено копие от жалба от М.Д.Д. до БАБХ с входящ № 327 от 17.01.2023 година; заверено копие от формуляр за приемане на сигнали в БАБХ № 101 от 06.01.2023 година; заверено копие от писмо от МЗ № 97-295 от 05.07.2024 година; заверено копие от Жалба от жители на *** до МЗ; заверено копие от електронен сигнал до БАБХ входящ № 5185 от 18.07.2024 година; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 17.12.2024 година.

В подкрепа на възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Л. Й., Р. Г., Д.Г., Й. Й., М.Х. и С.К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери депозираната от Ж. К. жалба по реда на чл. 59 ЗАНН за основателна по следните съображения:

В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, в преклузивните срокове предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на 4 държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от важно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдът намери, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на извършване и обстоятелствата, при които е станало това.

Както в Актът за установяване на административно нарушение, така и в 5 наказателното постановление липсва описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

Нарушението, което се твърди, че е извършила на жалбоподателката е квалифицирано по чл. 8 ал. І т. 2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във вр. с чл. 12 от ЗЗЖ.

Разпоредбата на чл. 12 от Закон за защита на животните установява задължението за собствениците на животни да осигуряват условия за отглеждането като препраща към разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗВМД собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да:

1. се грижат за животните и да не ги изоставят; 2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му: а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му; б) необходимото пространство и свобода на движение; в) достатъчно количество храна и вода; г) свободен достъп до местата за хранене и поене; д) подходящ микроклимат; е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване; ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните; 3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.