Определение № 477 от 20.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Горна Оряховица, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120103411 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 49199/27.11.2025г. е прекратено производството по гр.д. № 52381/ 2025г. на Софийски районен съд и делото е изпратено по правилата за местната подсъдност на Районен съд гр. Горна Оряховица.

Образувано е настоящото производство.

Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *****, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****. Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 406.48лева (207.83евро) , представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение , в това число ликвидационни разноски в размер на 25лева ( 12.28евро), както и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

Настоящият състав счита, че не е компетентен да се произнесе по спора, а е следвало производството да остане и да се проведе в Софийски районен съд.

Съображенията на настоящия състав са следните. Според чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд преценява дали заведеното пред него дело му е подсъдно.

Съставът на Софийски районен съд е приел с определението си, че не е местно компетентен, след като след справка е установил, че ответникът Пантелеева е с постоянен и настоящ адрес в гр. Горна Оряховица. Приел е, че съгласно чл.

113 от ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Прието е, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор, по- специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение.

Настоящият състав не е съгласен с така направените изводи по следните 1 съображения. Предявен е регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, който дава възможност на застрахователя да насочи претенцията си срещу виновния водач и да получи от него изплатените в полза на други пострадали парични обезщетение. Съдът следи служебно за подсъдността само в случаите на чл.

119, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а съображенията в определението на Софийски районен съд не попадат в нито една от посочените хипотези. Конкретно чл.

119, ал. 3 от ГПК дава възможност на съда за преценка на хипотези попадащи в разпоредбите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК.

Общото правило на чл. 105, ал. 1 ГПК предвижда, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват задължително пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.

В нормата на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП е посочено, че “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Специалната подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато длъжникът има качеството “потребител” по смисъла на общото понятие, дадено в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. За разлика от общите норми на чл. 410 и чл. 411 от КЗ, уреждащи право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице по имуществено застраховане да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката "Гражданска отговорност". В тази хипотеза регресното право е санкционна последица за виновния причинител, който понася своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС след употреба на алкохол, както е в конкретния случай. В посочените хипотези основанието за плащане на застрахователното обезщетение е законът, т. е. застрахователят е задължен по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. От тук регресното право по застраховка “Гражданска отговорност” възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основанията, изрично регламентирани от действащата правна уредба – умисъл, употреба на алкохол и др. Затова регресното право на застрахователя срещу застрахования по чл. 500 КЗ не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав по чл. 410 и чл. 411 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл. 500, ал. 1 КЗ и при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи рискът от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност ( в този смисъл – Решение № 70/23.06.2011г. по т. д. № 624/2010г. на ВКС, I т. о.; Решение № 130/03.05.2012г. по т. д. № 244/2010г. на ВКС, І т. о.). Застрахованият деликвент по застраховка „Гражданска отговорност“, който отговаря пред застрахователя за вредите, които виновно е причинил на трети лица, не е потребител, съответно правоотношението, от което се 2 поражда отговорността му е за непозволено увреждане, не е по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което той няма качеството потребител по застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Ответникът по делото не попада в обхвата на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и специалната разпоредба на чл. 113 ГПК не намира приложение спрямо предявения против него иск по чл. 500, ал. 1 ГПК. По тази причина за местната подсъдност се прилагат общите правила по чл. 105 ГПК и компетентен да разгледа спора следва да е СРС. Възражение срещу местната подсъдност може да направи само ответникът, най – късно с отговора на исковата молба. По делото не са налице доказателства, че исковата молба е връчвана на Мария Пантелеева, която да е депозирала писмен отговор, с който да е оспорила подсъдността и да е поискала делото да се разгледа в Районен съд гр. Горна Оряховица.

Водим от горните съображения, настоящият състав счита, че Районен съд – гр. Горна Оряховица не е компетентен да разгледа делото по същество.

Това налага образуваното пред Районен съд – гр. Горна Оряховица производство да се прекрати и да се повдигне спор за подсъдност, който да бъде разрешен от по-горния по степен съд, а именно Окръжен съд – гр.

Велико Търново, съгласно чл. 122, изр.първо ГПК.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3411/2025г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – гр. Горна Оряховица и Софийски районен съд и ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – гр. Велико Търново за неговото разрешаване.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Горна Оряховица, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120103411 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 49199/27.11.2025г. е прекратено производството по гр.д. № 52381/ 2025г. на Софийски районен съд и делото е изпратено по правилата за местната подсъдност на Районен съд гр. Горна Оряховица.

Образувано е настоящото производство.

Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *****, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****. Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 406.48лева (207.83евро) , представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение , в това число ликвидационни разноски в размер на 25лева ( 12.28евро), както и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

Настоящият състав счита, че не е компетентен да се произнесе по спора, а е следвало производството да остане и да се проведе в Софийски районен съд.

Съображенията на настоящия състав са следните. Според чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд преценява дали заведеното пред него дело му е подсъдно.

Съставът на Софийски районен съд е приел с определението си, че не е местно компетентен, след като след справка е установил, че ответникът Пантелеева е с постоянен и настоящ адрес в гр. Горна Оряховица. Приел е, че съгласно чл.

113 от ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Прието е, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор, по- специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение.

Настоящият състав не е съгласен с така направените изводи по следните 1 съображения. Предявен е регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, който дава възможност на застрахователя да насочи претенцията си срещу виновния водач и да получи от него изплатените в полза на други пострадали парични обезщетение. Съдът следи служебно за подсъдността само в случаите на чл.

119, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а съображенията в определението на Софийски районен съд не попадат в нито една от посочените хипотези. Конкретно чл.

119, ал. 3 от ГПК дава възможност на съда за преценка на хипотези попадащи в разпоредбите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК.

Общото правило на чл. 105, ал. 1 ГПК предвижда, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват задължително пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.

В нормата на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП е посочено, че “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Специалната подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато длъжникът има качеството “потребител” по смисъла на общото понятие, дадено в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. За разлика от общите норми на чл. 410 и чл. 411 от КЗ, уреждащи право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице по имуществено застраховане да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката "Гражданска отговорност". В тази хипотеза регресното право е санкционна последица за виновния причинител, който понася своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС след употреба на алкохол, както е в конкретния случай. В посочените хипотези основанието за плащане на застрахователното обезщетение е законът, т. е. застрахователят е задължен по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. От тук регресното право по застраховка “Гражданска отговорност” възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основанията, изрично регламентирани от действащата правна уредба – умисъл, употреба на алкохол и др. Затова регресното право на застрахователя срещу застрахования по чл. 500 КЗ не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав по чл. 410 и чл. 411 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл. 500, ал. 1 КЗ и при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи рискът от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност ( в този смисъл – Решение № 70/23.06.2011г. по т. д. № 624/2010г. на ВКС, I т. о.; Решение № 130/03.05.2012г. по т. д. № 244/2010г. на ВКС, І т. о.). Застрахованият деликвент по застраховка „Гражданска отговорност“, който отговаря пред застрахователя за вредите, които виновно е причинил на трети лица, не е потребител, съответно правоотношението, от което се 2 поражда отговорността му е за непозволено увреждане, не е по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което той няма качеството потребител по застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Ответникът по делото не попада в обхвата на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и специалната разпоредба на чл. 113 ГПК не намира приложение спрямо предявения против него иск по чл. 500, ал. 1 ГПК. По тази причина за местната подсъдност се прилагат общите правила по чл. 105 ГПК и компетентен да разгледа спора следва да е СРС. Възражение срещу местната подсъдност може да направи само ответникът, най – късно с отговора на исковата молба. По делото не са налице доказателства, че исковата молба е връчвана на Мария Пантелеева, която да е депозирала писмен отговор, с който да е оспорила подсъдността и да е поискала делото да се разгледа в Районен съд гр. Горна Оряховица.