Решение № 76 от 22.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Кюстендил, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500649 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №

263466/22.06.2022 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. П., с адрес за кореспонденция: гр. ***, ул. „***“ № ***, насочена против Решение № 260103 от 31.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2347/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на В. И. Я. сума в общ размер от 1730.95 лв., от които 1529,00 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 208 часа за целия процесен период – 15.11.2016 – 15.11.2019 г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, разпределена по отчетни 3-месечни периоди, както следва: за периода от 15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – думата от 24,08 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 4 часа; за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. – сумата от 131,79 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 23 часа; за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2016 г. – сумата от 114,60 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 20 часа; за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – сумата от 126,26 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 19 часа; за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – сумата от 147,11 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 21 часа; за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – сумата от 137,37 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 19 часа; за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. – сумата от 108,45 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 15 часа; за периода от 01.07.2018 г. до 1

30.09.2018 г. – сумата от 101,16 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 12 часа; за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. – сумата от 134,88 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 16 часа; за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. – сумата от 133,44 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 16 часа; за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. – сумата от 150,12 лв, дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 18 часа; за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. – сумата от 114,27 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 13 часа; за периода от 01.10.2019 г. до 15.11.2019 г. – сумата от 105,48 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 12 часа, както и 201,95 лева, представляваща сбора от дължимата лихва за забава върху дължимите и незаплатени от работодателя – ответник суми явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.11.2016 г. – 15.11.2019 г., получен в резултата на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 от момента, когато сумите са станали изискуеми, начиная от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г. (датата на предявяване на настоящата искова молба в съда), в зависимост от настъпване на изискуемостта по все един от отчетните 3 - месечни периоди, както следва: за периода от 15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. лихва за забава на 7,01 лева; за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. лихва за забава на 35,12 лева; за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. лихва за забава на 27,63 лева; за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. лихва за забава на 27,22 лева; за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. лихва за забава на 27,96 лева; за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. лихва за забава на 22,66 лева; за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. лихва за забава на 15,15 лева; за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. лихва за забава на 11,55 лева; за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. лихва за забава на 11,95 лева; за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. лихва за забава в размер на 8,49 лева; за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. лихва за забава 5,75 лева; за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. лихва за забава 1,46 лева; ведно със законната лихва върху присъдените суми (за главница) от датата на депозиране на исковата молба в съда (15.11.2019 г.) до окончателното им изплащане, както и сумата от 720 лева, представляваща сторените от ищеца разноски по водене на делото за платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител. Осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 111.16 лева, представляващи държавна такса по исковете за главница и лихви, както и 183 лева, заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост в мотивите. Твърди, че с обжалваното решение районният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти, доказателства и доводи на страните.

Възприема като неправилни мотивите на съда, в които е приел наличие на празнота в специалната нормативна база (ЗМВР и издадените въз основа на него наредби), поради което е счел, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност издадена въз основа на него НСОРЗ. Твърди, че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА, но изводът на районен съд е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон. В потвърждение на това си твърдение цитира съдебна практика по сходни казуси на окръжни съдилища.

Сочи, че неправилно районният съд прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми. Твърди, че приложима през процесния период е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и се позовава на чл.

3, ал. 3 от същата, според който при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Мотивира се, че в случая видно от приетата по делото експертиза 2 е, че положеният от служителя труд е по 8 часа нощен труд.

Акцентира, че разпоредбите на чл. 9, и в частност ал. 2 на от НСОРЗ, са приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност установява КТ в общия случай, а именно: 7 часа нощен и 8 часа дневен труд. Спрямо служителите на МВР, с оглед специфичния характер на работа, с приложимите разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него ПНА, е установена еднаква продължителност за дневен и нощен труд, а именно 8 часа (чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР).

Сочи, че с оглед специалния статут на служителите в МВР по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в сравнение с лицата, работещи по КТ, за тях са предвидени компенсаторни парични или други материални/нематериални облаги, които те получават за разлика от лицата, полагащи труд по трудово правоотношение по КТ и държавни служители по ЗДСл. Тези допълнителни плащания са с цел постигане на равноправност между тези категории работещи. Твърди, че за държавните служители в МВР е неприложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ, доколкото не са налице две от предпоставките й, а именно: продължителност на нощно работно време, по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Излага становище, че преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време, какъвто е процесния случай (доколкото в този случай коефициентът е 1).

Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обоснове защо приема, че такъв е полаган, както и неправилно е приел, че положения извънреден труд не е заплатен от работодателя. Аргументира се с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., като твърди, че извънреден труд не е полаган, доколкото заповед за полагане на извънреден труд не се твърди да е издавана. Допълва, че часовете които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл.22, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. хипотези, пораждащи задължение за работодателя да заплати на служителя съответно възнаграждение.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за двете съдебни инстанции. Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. И. Я. чрез пълномощника му адв. П. Х. от АК - Благоевград, с който се оспорва депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни.

Въззиваемият подробно оборва твърденията във въззивната жалба. Навежда съображения в подкрепа на становището си, че спрямо държавните служители в МВР е приложима уредбата в НСОРЗ. Подчертава, че в случая се касае за непълнота на подзаконов нормативен акт, при което за неуредените случаи се прилагат разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Намира за неоснователи изложените във въззивната жалба възражения относно липса на предпоставките по чл. 9 НСОРЗ и приложимост на установения в същата разпоредба коефициент към процесното служебно правоотношение. Твърди, че ЗМВР с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 регламентира нормалната продължителност на работното време за работа при нормални условия на труд – дневното, което е обща мярка за труд и на държавните служители – полицейски органи, поради което не е изключена трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и не може да се приложи 3 коефициент 1 (8:8). Акцентира, че в ЗМВР липсва разпоредба, установяваща нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, респ. при такава непълнота в специалния закон субсидиарно следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, и доколкото в никой от специалните приложими нормативни актове не се съдържа специално правило относно превръщането на нощните отработени часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време спрямо държавните служители в МВР, то не може да се приеме, че специалният закон замества общия.

Аргументира се и срещу твърдението на въззивника, че не е налице положен извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Сочи се съдебна практика на съдилищата в България, както и постановеното решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 по преюдициално запитване на РС - Луковит във връзка с дело с идентичен предмет и ХОПЕС. Твърди, че е недопустимо различно третиране на работещи в отделни сфери на публичния сектор. Изразява становище по направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение като счита, че същото не следва да бъде уважено, доколкото договореното и заплатено възнаграждение е в минимален размер и съобразено с броя и вида на предявените искове и броя на проведените с участие на адвоката съдебни заседания.