Решение № 3410 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3410 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110175289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „*** срещу Н. Д. Г., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1315,02 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 134,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2023 г. до 27.06.2024 г., сумата от 24,84 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 27.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45604/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на процесния имот, находящ се в ********, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в 1 настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Д. Г., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Д. Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, доколкото не се установява ответникът да е собственик на апартамента, за който са начислени процесните суми. Поддържа се, че не са представени доказателства за действителното осъществяване на доставка на топлинна енергия, както и за количеството и стойността на потребената в имота топлинна енергия. Счита се, че дори да са издадени фактури, те не са основание за дължимост на претендираните суми. Излагат се съображения за неоснователност на акцесорните претенции за мораторна лихва, тъй като ответникът не е уведомяван за претендираните суми, не са му връчвани изравнителни сметки, нито покани за плащане на дължими суми. За недоказани се считат твърденията на ищеца, че е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение, респективно, че са издадени изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По тези съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за установяване дължимостта на цената на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за дължимостта на лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

2

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „**** е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

За доказване на факта, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, респективно, че между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, ищецът е представил молба от ДСК – Жилищно кредитиране до I нотариус при Народен съд - гр. София за вписване съгласно чл. 24 от Закона за Държавната спестовна каса (отм.) на законна ипотека, която ипотека е вписана на неясна дата, обезпечаваща изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Н. Д. Г. в размер на 16 995 лв. и лихвите върху тази сума, за срок от 30 години, за следния недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в ****.

Съдът намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл. 24 ЗДСК (отм.) не представлява пряко доказателство, удостоверяващо правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК (отм.), вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представя договор или други книжа. От това следва, че при вписване на законната ипотека по този ред не се извършва проверка относно правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота – предмет на ипотеката. Поради това този документ може да служи само като индиция, че посоченото в него лице е притежавало право на собственост върху процесния имот, но не е достатъчен, за да обуслови категоричен извод в тази насока (така - решение № 263944 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 5416/2020 г. на СГС, решение № 6540 от 30.10.2025 г. по в. гр. д. № 14161/2024 г. на СГС, решение № 877 от 13.02.2025 г. по в. гр. д. № 12364/2023 г. на СГС.)

Извод, че ответникът е собственик на имота не следва и от приложения към исковата молба списък от 19.11.1992 г. на живущите в **** за таксуване на топлинната енергия, където името на Н. Д. Г., ЕГН **********, фигурира срещу апартамент № 68, 3 доколкото същият не кореспондира с приложения към представения протокол от ОС на ЕС от 28.08.2002 г. списък, в който срещу апартамент № 68, фигурира името на Н. Д.

Г., но с различно ЕГН – **********.

Данни относно собствеността на имота не са установени въз основа на направеното искане по чл. 192 ГПК до СО – дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, нито въз основа на издадените в полза на ищеца съдебни удостоверения за снабдяване с данни от СО – район „Връбница“ и СО – дирекция „Общински приходи“ – отдел „Връбница“.

По делото не фигурира главен отчет, подписан от ответника, от който да се направи косвен извод за наличие на облигационно правоотношение.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че до приключване на съдебното дирене не са били налице пречки за ищеца да се снабди с доказателства, които да установят твърденията му, че ответникът е бил собственик на имота, при съобразяване на публичността на имотния регистър и възможността към момента на развитие на делото ищецът да се снабди не само със справка, но и с документите, въз основа на които са направени вписванията в този регистър.

Липсата на верига косвени доказателства, въз основа на които да се направи безпротиворечив и еднопосочен извод, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, води до провеждането на непълно доказване, което не е достатъчно, с оглед възложената на ищеца доказателствена тежест и наличието на изрично оспорване от страна на ответника.

От изложеното следва извод, че не е доказана облигационна връзка между ищеца и ответника с източник договор за продажба на топлинна енергия. След като не е доказано качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот за процесния период, той не е материалноправно легитимиран да отговаря за процесните задължения. На това основание исковете следва да се отхвърлят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „***, ЕИК ****, срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Д. Г. дължи на „*** следните суми: 1315,02 лв. (672,36 евро), представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в ********, ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 134,28 лв. (68,66 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2023 г. до 27.06.2024 г., сумата от 24,84 лв. (12,70 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,93 лв. (3,03 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 27.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45604/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.