Решение № 252 от 25.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Бургас, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501442 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Пиргос трейд 2003“ ЕООД , ЕИК 102858899, със седалище и адрес на управление с.Голямо Буково, общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от управителя Петър Василев, подадена чрез пълномощник адв.Радостин Станчев, против решение № 260877/17.06.2021 г. , постановено по гр.д.№ 8577/2020 г. по описа на РСБургас.

С първоинстанционното решение „Пиргос трейд 2003 “ ЕООД е ОСЪДЕНО на основание чл.200 КТ да заплати на Д.К.А. от гр.*** ул.*** №*, сумата от 45000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния **** К.Г.Я. с ЕГН ********** , вследствие на трудова злополука осъществена на 02.01.2018 г., както и лихва за забава от датата на увреждането до 30.12.2020 г. в размер на 13675 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 от 2197.50 лв. – разноски по делото, като е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 45000 лв. до пълния предявен размер от 60000 лв.

С решението Д.К.А. е осъдена да заплати на „Пиргос трейд 2003“ ЕООД сумата от 575 лв. за направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, а „Пиргос трейд 2003“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас сумата от 2347 лв. за държавна такса.

С въззивната жалба на „Пиргос трейд 2003“ ЕООД първоинстационното решение се обжалва в осъдителната му част – за присъждане на сумата от 45000 лв. обезщетение за неимуществени вреди при трудовата злополука. Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита, че в обжалваната му част същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства и не е приложил материалния закон – чл.201, ал.2 КТ. Според въззивника, в случая не е достатъчно само наличието на родствена връзка, а такава, която може да обоснове претърпени болки и страдания, като от показанията на св.В. и св.В. е била доказана липсата на такава връзка, но същите не са били анализирани от съда, поради което се счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорност от смъртта на родственик – същият да се е намирал в близки отношения, което да предпоставя понасяне на неимуществени вреди. На следващо място се счита, че по делото е доказано виновно нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, установено от приетата експертиза и протокола за ПТП, съгласно които причина за произшествието е несъобразена скорост от страна на водача, а не технически проблеми, поради което според въззивника е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ – налице е груба небрежност от страна на водача, довела до настъпване на ПТП, виновно негово поведение, изразяващо се в умишлено нарушаване на задълженията по ЗДвП и НК, като в резултат на ПТП за дружеството са настъпили значителни материални щети.

В тази връзка, позовавайки се и на съдебни решения на ВКС, въззивникът счита, че отговорността на работодателя за трудовата злополука следва да отпадне, тъй като поведението на потрадалия разкрива в себе си грубо нарушение на правилата за управление на МПС, довело до трагичния инцидент и действията му са станали причина за трудовата злополука. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и 2 да отхвърли исковата претенция. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.К.А., подаден чрез пълномощника адв.Недялка БожиловаАрабова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението на въззивника за наличието на виновно противоправно поведение на пострадалия, което да е основание за освобождаване на работодателя от отговорност за причинените вреди. В тази връзка се оспорва твърдението на въззивника, че пострадалият се е движел с несъобразена скорост, като се сочи, че скоростта не е в причина връзка с настъпването на ПТП, като приетата по делото експертиза не е установила виновно поведение от страна на пострадалия и според вещото лице причината е внезапно възникналата техническа неизправност по ходовата част на влекача. Поради това се счита, че не е налице проявена небрежност и нарушение на правилата за управление на МПС от страна на пострадалия, поради което отговорността на работодателя за трудовата злополука не трябва да отпада. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените разноските във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по исковата молба на Д.К. А. против „Пиргос трейд 2003“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от смъртта на **** й К.Г.Я. вследствие на трудова злополука, осъществена на 02.01.2018 г., както и лихва за забава от датата на увреждането до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ****та на ищцата К. Г. Я. е бил в трудовоправн и отношения с ответника „Пиргос трейд 2003“ ЕООД, 3 като от 28.08.2017 г. до 02.01.2018 г. заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил двадесет и повече тона“. Твърди се, че на 25.12.2017 г. ищцата за последен път се видяла с **** си, а на 01.01.2018 г. говорила с него за последно, тъй като на следващия ден – 02.01.2018 г. настъпило ПТП, при което е **** й починал, като инцидентът бил признат за трудова злополука с разпореждане № 5101-02-19 о т 26.02.2018 г. на ТП на НОИБургас. Според ищцата, причина за настъпилото ПТП е била неизправност по полуремаркето, което е било закачено на влекача, което не е било изправно за превоза за кнюпели, последните са се плъзнали напред и са премазали **** й.

В тази връзка се сочи, че на Коледа, когато ищцата и семейството й гостували на Я., от разговора между него и съпругът й А. разбрала, че ремаркето имало технически проблем, който му създавал затруднения при шофирането и имало нужда отново да влезе в сервиз, въпреки, че на 23.12.2017 г. е преминало ремонт, но проблемът не бил отстранен. Твърди се, че в резултат на злополуката, ищцата била лишена от **** си, внезапно и неочаквано, без да може да се сбогува с него, да го прегърне и да му каже колко много го обича, като смъртта му била голям удар за нея, тъ като била лишена от бащина обич, грижа, закрила и финансова подкрепа, загуба на родител във време, в което имала нужда от неговата подкрепа и напътствие за малките й синове, болката от загубата на родителя й нямало как да отмине с времето. Предвид това, претендира за осъждане на ответника-работодател да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 0 000 лв., ведно със законната лихва, считано от увреждането до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Не е оспорено наличието на трудово правоотношение с починалия и признаването на злополуката за трудова с разпореждане на НОИ. Ответникът е оспорил правото на ищцата да претендира обезщетение, като е посочил, че в случая не е достатъчно само наличието на родствена връзка , а такава, която може да обоснове претърпените болки и страдания вследствие смъртта на пострадалия. В тази връзка сеа изложени твърдения, че между ищцата и **** й не са съществували близки отношения, те не са поддържали връзка, като на всички колеги Я. споделял, че жена му и дъщерите му са го изгонили от дома му, не саг о търсили и не са се интересували от него, не са знаели той къде живее и по тази причина между него и семейството му, с изключение на синът му, нямало никаква връзка и комуникация. Поради това, ответникът счита, че ищцата не е претърпяла сочените в исковата молба неимуществени вреди и не са налице предпоставките за реализиране на отговорност от смъртта на родственик. Оспорени са твърденията на ищцата за неизправност в ремаркето, като се твърди, че същото е било проверено, минало редовен технически преглед, с него се е работело ежедневно и не е имало технически проблеми или повреди, ремаркето е било в изправност и нямало повреди, което било установено при огледа след ПТП и дори е било използвано за придвижване след инцидента. Според ответника, причина за настъпилото ПТП е била превишената и несъобразена с товара скорост на движение на автомобила, претоварването на ремаркето от страна на пострадалия, както и недостатъчното укрепване на товара, като се сочи, че това поведение на водача представлява груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения, в резултат на която е настъпило процесното ПТП, причинило 4 значителни материални щети на дружеството. В тази връзка ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.201 КТ и следва да отпадне отговорността на работодателя за трудовата злополука.

За установяване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства, както и съдебнотехническа експертиза.

След анализ на събраните доказателства, с първоинстанционното решение БРС е приел, че предявеният иск по чл.200 КТ е доказан по основание, тъй като е установено, че н а 02.01.201 8 г. е настъпила трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО с участието на ****та на ищцата К.

Я., в резултат на която е същият е починал. По отношение механизма на настъпване на вредите, БРС е съобразил данните в разпореждането на НОИ, к о и т о кореспондират с писмените доказателства по досъдебното производство, както и заключението на автотехническата експертиза, от която е установена причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на водача, като предвид силния удар независимо от укрепването на товара и наличната преградна стена, придвижването на кнюпелите напред (по посока на движение) е било неизбежно. Вследствие на получените множество травми от навлизането на кнюпелите в купето, и преминаването им напред извън автомобила, водачът е получил множество наранявания, от които починал. В тази връзка, районният съд е приел, че настъпилите неимуществени вреди са най-тежки по своя резултат и подлежат на обезщетяване, съгласно ППВС № 4/61 г. и № 5/69г. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът е определил размерът на дължимото обезщетение , като е взел предвид интензитета на претърпените болки и страдания от страна на ищцата, вследствие загубата на нейния ****, за което са кредитирани показанията на св.А. и св.Я., от които е установено поддържането на добри отношения между ищцата и нейния ****, преживения он нея стрес и шок от внезапната смърт на родителя й, което се отразило на психоемоционалното й състояние. С оглед на тези обстоятелства и при съобразяване на характера на преживените болки, страдания и душевни терзания, съдът е приел, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД следва да бъде определено в размер на 45 000 лв., за която сума предявеният иск е уважен, а за разликата по претендирания размер от 60 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан. В тази връзка , съдът е преценил за неоснователно възражението на ответника по 5 чл.201, ал.1 КТ за пълното изключване на отговорността на работодателя, тъй к а т о по делото не е установено пострадалият да е причинил инцидента умишлено, да е искал или допускал настъпване на увреждането, респ. умишлено да е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда.