Решение № 64 от 18.05.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Разград, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500095 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Н. А. Н. против решение № 814/17.12.2025г. по гр.д.

№677/2024г. по описа на РРС, с което е отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 10000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отказа на прокурори да му предоставят възможност да се запознае с преписки №748/2011г. на РП-Търговище и №8/2100г- по описа на ОПТърговище,образувани във връзка с ДП №4868-ЗМ 49/2011г. по описа на ОДМВРТърговище.

В жалбата твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,без да посочва конкретни доводи за порочността на съдебното решение. Ограничава се единствен ос описание на фактите и правените от него правни изводи. Моли съда да отвени решението и уважи изцяло предявения иск.

Във въззивна жалба вх.№51/05.01.2026г. твърди, че обжалва решението, което намира за недопустимо, като порока не може да бъде преодолян по реда на обжалване и отстраняване на нарушение на втора инстанция. Твърди,че не му е дадено право да се запознае с материалите по делото и да заяви становище по тях, тъй като умишлено не са сканирани.

1

Твърди,че не е имал възможност да се запознае с дадените от съда указания, нито ома негов подпис да ги е получавал. По основателността на съдебното решение твърди,че не е съгласен с мотивите на съдията.

Депозирана е частна жалба вх.№1710/11.02.26г. против определение № 146/11.02.26г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, като намали размера на определеното юк.възнаграждение на 100лв.

Прокуратурата на Република България счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, а жалбата за изцяло неоснователна. Съдът е определил правилно всички факти, обсъдил е всички наведени от ищеца твърдения и е заключил, че претенцията е неоснователна. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Недоказани са и вредите по размер.

Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор по частната жалба, като счита частната жалба за неоснователна. Дължимостта на разноски на представителство е последица от развитието на съдебния спор. Размерът на юк.възнаграждение е определен от съда.

В с.з. страните поддържат заявените вече становища.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства, Съдът установи следните факти: С Постановление от 11.03.2011г. Окръжен прокурор при ОП Търговище е образувал досъдебно производство срещу Н. А. Н., по преписка № 8/2011г. за това, че в периода от 12.2010г.-01.2011г. в условията на продължавано престъпление, без разрешение на лицата В.

М. от гр. ***, Ж. Г. от гр. *** и Р. Г. – администратори и ползватели на компютърни системи, е променил, добавил и изтрил компютърни данни в немаловажни случаи с цел имотна облага, квалифицирано като престъпление по чл. 319б, ал.3, във вр. с чл. 26 от НК.

Преписката е образувана във връзка с получена по компетентност Преписка № 2608/2010 г. на ОП-Хасково, в която се съдържат жалби от В. М. М. и Г. И. Г., с оглед съдържанието на които и резултатите от последващите процесуално следствени действия на 08.11.2011г. Н. А.

Н. е привлечен като обвиняем за извършено в периода 12.12.2010 - 15.12.2010 г. престъпление по 319б, ал.3, във вр. с чл. 26 от НК. На същата дата на Н. са предявени материалите по разследването, съдържащи се в ДП № 4868-3М 49/2011г. Запознаването е продължило между 12.00 часа и 12.40 часа. На 08.12.2011г. окръжен прокурор Д. С. при последователен анализ на фактическата обстановка, навеждащи на извод, че извършеното от обвиняемия Н. деяние съдържа по-ниска степен на обществена опасност и вредни последици, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е постановил наказателното производство за престъпление по 319б, ал.3, във вр. с чл. 26 от НК да бъде прекратено и предвид това, че в хода на производството са установени данни за престъпление по чл. 172а от НК делото да се изпрати по компетентност на РП-Попово. Преписи от постановлението са връчени на обв. Н. и на пострадалия В. М. на 12.12.2011 г. Продължилото в РП-Попово ДП № 4868-3М-49/2011 г. на ОДМВР Търговище с техен вх. № 748/2011 г. е приключило на 27.01.2012г. с постановление за прекратяване с оглед това, че деянието на обв. Н. – инсталирани операционни системи на WINDOWS XP без съгласието на носителя на правото за 2 разпространение, е с явно незначителна обществена опасност и не представлява престъпления съгласно чл. 9, ал.2 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НК. Препис от постановлението е връчено на обв. Н. на 02.02.2012 г.

На 05.06.2019г. Н. А. Н. депозирал имейл до ОП-Търговище с искане да му се предоставят съдържащите се в преписка № 8 по описа на ОП-Търговище жалби на В. М., Ж. Г., Р. Г., А.

В., с които така изброените го набедявали в престъпление. Имейлът е изпратен на РППопово, в която по компетентност е препратена преписка с вх. № 8/2011г. ОП-Търговище, като от районната прокуратура Н. е получил отговор, че копия на документи могат да му бъдат изготвени на място, след като бъде посочено конкретно на кои документи иска копия и си заплати съответната такса. В негов отговор, на 12.06.2019г. Н. е изпратил нов имейл, в който изложил, че „за набедяване и лъжесвидетелстване… не за деянията относно интелектуалната собственост по преписка на РП-Попово, не също и за изтриването на клиповете, за което се водило производството от ОП Търговище“. С резолюция, предвид това че дадените във връзка с искането му преди това указания не са изпълнени, същото е оставено без движение.

На 31.03.2020г. в РП-Търговище е получено заявление, с което Н. е пискал да му бъде предоставен отдалечен достъп до преписка № 748/2011 г. по описа на РП– Търговище, което е оставено без уважение с Постановление от 08.04.2020г. на районен прокурор Л. В. с мотива, че разследването му е предявено и той се е запознал с материалите.

Постановлението е обжалвано от Н. и е потвърдено от по-горния прокурор, тъй като не е бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието на преписката, от която същия обективно се е възползвал в предходен момент. Междувременно по сигнали на Н. са образувани преписки по описите на РП-Асеновград, РП-***, РП-Хасково, във връзка с които преписки всяка от прокуратурите е поискала за послужване ДП № 4868-3М-49/2011 г. по описа на сектор БОП на ОДМВР гр. Търговище/ преписка № 8 на ТОП, които искания са удовлетворени в последователността, в която са постъпили.

Въз основа на установените по делото факти,съдът намира решението за валидно и допустимо. Не се установяват е твърдените процесуални нарушения на първоинстанционния съд при разглеждането на делото, а именно за липса на възможност за запознаване дистанционно с част от материалите по делото /досъдебното производство/, както и неполучаване на дадени от съда указания.

Относно първото твърдяно нарушение на ГПК: в ЕИСС следва да се съдържат документите, които съставляват електронното дело. Когато се изисква ДП като доказателство, то обикновено се прилага във физическия му вид, като следва да се сканира съпроводителното писмо, както е направил съда. Съгласно нормативната уредба за електронните дела /правила на ВСС и чл.39 ал.6 от Наредба №6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма/ в ЕИСС задължително се отразяват актовете на съда и документите, подадени от страните по електронен път. Доказателствата, които са постъпили на хартиен носител, се описват в системата, но физическото им прилагане към делото е достатъчно, за да се считат част от доказателствената съвкупност.

3

Делото се намира н канцеларията на съда и е достъпно за страните във всеки един момент, поради което въззивникът не е бил лишен от възможност да се запознае с ДП.

Не е налице и другото твърдяно процесуално нарушение относно твърдението на въззивника, че не се е запознал с указанията на съда. Указанията са дадени на страните с определение №915/11.09.2024г. по чл.140 ГПК, което е връчено лично на Н. на 24.09.2024г.

Нещо повече същият е правил възражения по повод доклада на съда и е поискал отвод на съдията докладчик.

Относно изводите на съда по съществото на спора: В чл.7 от КРБ е установена отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. При условие, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, отговорността за вреди може се реализира по общия ред чрез иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Функционалният имунитет на прокурора не изключва отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия. Прокуратурата на Република България действа в рамките на конституционните си правомощия, а за да възникне гаранционно- обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а вината е субективен такъв. Ищецът дължи пълно доказване на всички елементи с изключение на вината. В практиката на ВКС се приема, че при деликтния състав по чл.45 ЗЗД се предполага само вината (на ответника), останалите елементи (противоправност на деянието и настъпилите в причинна връзка с него вреди) следва да се докажат от ищеца. Н. Анг. Н. претендира ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България вследствие на действия на чийто служители, свързани с постановените откази да му се предоставят документи, е претърпял неимуществени вреди за времето от 05.06.2019 г. до 31.03.2020 година, изразяващи се в ангажиране на свободното време, предназначено за почивка, за срещи с близки и познати.

Вместо това той трябвало да изпраща имейли, да търси възможности за запознаване с преписки по наказателни производства и анализирането им. Отговорността по чл.49 ЗЗД може да се ангажира при виновно причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При тази отговорност възложителят на работата отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За отговорността по посочената норма е необходимо вредите да са причинени от действия, съставляващи изпълнение на възложената работа или да са извършени по повод на нея. Гражданската отговорност на възложителя на работата предпоставя виновно причиняване на вредите от лицето, на което е възложена работата (в този смисъл Постановление № 7 от 30.12.1959 година и Постановление № 7 от 29.12.1958 година, Пленум на Върховен съд). Фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия (бездействия), вреди (имуществени и неимуществени) от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с 4 противоправното действие (бездействие) на лицата, на които е възложена работата.

Отговорността на възложителя е самостоятелна, но е фунционално обусловена от деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.

В исковата молба въззивникът твърди вреди, произтичащи от отказа на прокурора да се запознае с материали, в които се съдържат данни с отрицателен характер по отношение на неговата личност, като неизвестността по отношение на отрицателното представяне на личността на ищеца,липсата на възможност да упражни правата си чрез завеждане на иск по ЗОДОВ, продължителността на исканията му са предизвикали отрицателни емоции, притеснения,очаквания от неблагоприятни оценки и/или последици у него, пренебрежение и отблъскване от съдебната система, неблагоприятни усещания и възприятия. Във въззивната жалба сочи, че е търпял неимуществени вреди /отрицателни емоции, неблагоприятни усещания/ от действията, които е следвало да предприеме, като изпращане на имейли, търсене на възможности за запознаване с преписки по наказателни производства и анализирането им, само по себе си не могат да се определят като увреждащи действия на служители на прокуратурата. Сочените във въззивната жалба негативни усещания и възприятия, разгледани през призмата на заявените в исковата молба неимуществени вреди, следва да се ценят като такива явяващи се последица от конкретни действия /откази/ на прокурори, които го увреждат. Въззивникът сочи две увреждащи действия на прокурори по повод на две негови молби, депозирани по електронна поща, от дати 05.06.2019г. и 31.03.2020г.