Решение № 260232 от 19.04.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ гр. ВРАЦА, 19.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 09 април Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ******, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 2669 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от К.С.К. ***” АД, гр.София, с които се иска осъждане на ответника да му заплати сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди при ПТП, състояло се на 02.01.2020г. в гр.Враца, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава в размер на сумата 330.56 лв., считано от 18.02.2020г. – датата на писмената застрахователна претенция до 12.10.2020г. Ищецът твърди, че на посочената дата и място му било отнето предимството на велосипедист и бил блъснат от л.а. марка ******8 ВР, управляван от Емил Данчов Евтимов. В резултат на сблъсъка паднал на пътното платно и получил травми и наранявания на главата, гърдите и лявото коляно. Произшествието е посетено от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца, издаден е КП и и съставен АУАН на виновния водач на автомобила. Оказана му е помощ от спрели след инцидента водачи и е транспортиран до ЦСМП за преглед. Твърди, че вследствие удара е получил сътресение на мозъка, контузия на главата и хематома в париеталната част на главата с охлузна рана, контузия в гръдния кош и охлузна рана в областта на лявото коляно, които му причинили силни болки и дисконфорт, както и силно въздействие върху психиката, довело до остра стресова реакция, с тревожност, интензивни стресови изживявания, страх да управлява велосипед и неувереност при пресичане на пътни платна. Ищецът твърди, че уведомил ответника, като застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” и била заведена претенция вх.№ ОК-99714/18.02.2020г. по описа на ЗД „Бул Инс” АД, но в срока за произнасяне по чл.496 от КЗ застрахователят не определил и изплатил обезщетение, нито отказал плащането му. Моли за осъждане на ответника да заплати исковата сума, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП.

Исковете са с правно основание чл. 432 вр. чл.

493 КЗ и чл.

497 КЗ и са процесуално допустими.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението за причинена вреда на ищеца при процесното ПТП и факта водача на автомобила Емил Евтимов да е действал противоправно и виновно.

Оспорва и механизма на ПТП, като прави и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, като водач на велосипед, който с поведението си се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, като е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва иска и по размер като счита, че претендираното обезщетение не отговаря на действителните вреди. Според ответника описаните в медицинската документация повърхностни наранявания имат оздравителен период от около 10-ина дни и счита, че сума от около 1000.00 лева е адекватна на травматичните увреждания, ако искът се докаже по основание.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в отношенията между страните по делото, че към 02.01.2020г. по отношение на лек автомобил марка ******8 ВР е бил налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" при ответника с № на полицата ВG /02/119002337880, със срок на валидност 19.08.2019г. – 18.08.2020г.

Приложен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ******, в който ищецът е вписан като участник 2–велосипедист в ПТП, реализирано на 02.01.2020г. около

11.40 часа в гр.Враца на кръстовище ******с материални щети по МПС и пострадало лице с посочена диагноза – получен хематом на главата. ПТП е посетено от органите на реда. Като причина за ПТП е отразено отнемане на предимство от страна на водача на автомобила. На нарушителя е съставен АУАН.

Видно от представения от ОД на

МВР Враца АУАН 0170876/02.01.2020г. същия е съставен на нарушителя Емил Данчов Евтимов, като водач на л.а. с рег.№ ВР9948 ВР за това, че като водач на 02.01.2020г. в гр.Враца управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Евазион“, като при маневра завиване на ляво не пропуска насрещно движещия се велосипедист К.С.К. ***, с което е нарушил чл.37, ал.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Издадено е и НП №

20-0967-000127 от 30.01.2020г., с което на Емил Данчов Евтимов за нарушението, установено с цитирания АУАН е наложено наказание по чл.179, ал.2 вр. ал.1, т-.5, предл.4 от ЗДВП – глоба в размер на 200 лева. Отбелязано е, че НП е влязло в законна сила на 27.02.2020г.

Приложена е медицинска документация на ищеца във връзка с претърпяното ПТП- Фиш за спешна медицинска помощ от 02.01.2020г. и

Амбулаторен лист, в които са отразени констатации при клиничен преглед на ищеца – хематом на главата с охлузна рана, сътресение на мозъка, контузия в областта на гръдния кош – долния край на гръдната кост и охлузна рана в областта на ляво коляно.

По делото е изслушано заключение на допуснатата САТЕ, според което относно механизма на ПТП - същото е станало на платното за движение при прав хоризонтален пътен участък в светлата част на денонощието в условията на нормална видимост, а велосипедистът ищец е получил описаните в медицинската документация наранявания. От техническа гледна точка вероятна причина за настъпване на произшествието е водачът на лекия автомобил „Ситроен Евазион“, който при маневра завой на ляво за навлизане от ул.Хр.Ботев“ в ул.“Стоян Заимов“ не е пропуснал и блъснал насрещно движещия се велосипедист К.К..

Експертът дава заключение, че водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП, ако на кръстовището е спрял и пропуснал насрещно движещия се велосипедист, след което да предприеме маневра завой на ляво. Велосипедистът при движение със скорост от 12 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати възникването на ПТП.

По делото са допуснати гласни доказателства на ищеца за доказване вида и размера на претърпените неимуществените вреди.

В показанията си св. Р.Христова /съпруга на ищеца/ твърди, че узнала за инцидента от племенник на ищеца, който й се обадил по телефона, казвайки й, че К. е пострадал, а по-късно го довел в дома им. Според свидетелката К. не бил добре, имал подутина в окосмената част на главата, от краката и ръцете му течала кръв. Бил е на преглед в болницата, където бил закаран с линейка след произшествието.

Поддържа, че след като е бил блъснат от кола е губил съзнание. В къщи тя започнала да се грижи за него и в продължение на 3 месеца бил на легло. Не можел да се храни с ръцете си, а тя го хранела. Бил на легло и му сменяла памперсите. Чувствал страх, за което тя му ляла куршум, правела му превръзки на главата и краката. Към момента според свидетелката К. още не е добре, пие лекарства против страх „Деанксит“. Ходи на работа, но работи само по-лека работа.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Рразпоредба на чл.

432 КЗ предвижда право на увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

В чл.

498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. чл.

380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл.

432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение и че е изтекъл срока по чл.

498, ал. 3 вр. чл.

496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК). В случая от представеното копие от писмо изх. № НЩ-1450/05.03.2020г. на ответника-застраховател до ОД на МВР Враца, с което се заявява искане за представяне на копие от издаденото НП на водача на л.а. Емил Данчов Евтимов с оглед приключване на образуваната преписка № ********** за настъпило на 02.01.2020г. в гр.Враца се установява, че искане за изплащане на застрахователно обезщетение е направено в някакъв момент предхождащ това писмо.

До предявяването на иска на 14.10.2020г. са изминали три месеца, което прави предявената претенция допустима на специалното основание, въведено с КЗ /2016 г./ Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

В случая ищецът претендира неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото ПТП на 02.01.2020 г.

Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП е налице валидно сключена и действаща към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Всички останали обстоятелства от значение за основателността на иска са спорни и подлежат на доказване съобразно разпределената от съда по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.

При наличие на договор за застраховка ГО /чл.

344 КЗ/, покрит период на застраховане към датата на ПТП /чл. 351 КЗ/ и при спазване на изискването на чл. 380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите предпоставки по чл.

45 вр. чл.

49 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахованото лице.

Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. от заключението по допуснатата САТЕ, че водачът на л. а. ******8 ВР, при управлението му на 02.01.2020 г. е блъснал ищеца, което е довело до ПТП с пострадало лице ищеца. В протокола за ПТП са посочени участниците в процесното ПТП: участник № 1 – управлявания от Емил Евтимов автомобил, застрахован със застраховка ГО при ответника; участник № 2: ищеца по делото - пострадало лице. В коментираните части протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че отразените в него факти са верни, в т. ч. и по отношение участието на ищеца като пострадало лице в инцидента.

Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП, който не се ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието и поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за обстоятелствата, при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното дружество не се доказа по никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е пострадало лице.

От всички доказателства по делото се установи, че във връзка с настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в хематом на главата с охлузна рана, сътресение на мозъка, контузия в областта на гръдния кош – долния край на гръдната кост и охлузна рана в областта на ляво коляно.

Направено е възражение за съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Наведени са доводи за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който с поведението си се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, като е нарушили правилата за движение по пътищата. Съгласно констатациите и заключението на вещото лице по САТЕ, водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП, ако на кръстовището е спрял и пропуснал насрещно движещия се велосипедист, след което да предприеме маневра завой на ляво. Велосипедистът при движение със скорост от 12 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати възникването на ПТП. С оглед на горното, съдът намира, че по делото не се установи наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм, водещ до извод за съпричиняване на резултата от пострадалия велосипедист-ищец.