Решение № 29 от 19.03.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Разград, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20243330200620 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. М. Х. от гр. Лозница против НП № 24-0296000011/12.08.2024г. на Началник група в ОДМВР- Разград, РУ Лозница, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита, поради което моли да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушения на реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества, установен в Наредба № 1/19.07.2017г. В с.з. жалбата се поддържа от проц. представител на същия адв. Б., навеждайки доводи за допуснати нарушения на Наредбата, като по независещи от него причини и отказ на лекаря да му вземе кръв е просрочен определения от контролните органи час. Това води до неправилно приемане показанията на дрегера от страна на наказващия орган при описание на фактическите обстоятелства, при положение, че ги е оспорил и е пожелал да даде кръвна проба. Пледира за отмяна на НП. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР- Разград, РУ Лозница, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 1374308 от 25.07.2024г., съставен срещу жалбоподателя за това, че „на 25.07.2024г. в 00:39 часа в гр. Лозница по ул. Дружба на кръстовището с ул. Пенчо Кубадински в 1 посока ул. Васил Левски управлява товарен автомобил Ауди Ку 7 с с рег.№ ***, собственост на АСА 1976 ООД, булстат 203204864, като при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM – 0042 електронната скала на техническото средство отчете 0.92 промила алкохол в издишаният от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 084216, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП“.

Обстоятелствата по акта са отразени и в обжалваното НП, поради което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са му наложени глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.

Към преписката са приложени издадения талон за медицинско изследване, в който е посочено, че жалбоподателят следва да се яви в МБАЛ Св. Иван Рилски Разград до 120 мин. от връчване на талона /връчен е в 01ч./, заповеди за определяне на компетентни лица, 4 бр. докладни записки, сведения от лицата Х. Х. и М. М., писма, журнал за спешни консултации в МБАЛ-Разград, протокол за техническа годност на техническото средство, протокол за доброволно предаване на 1 диск от камери, заповед за прилагане на ПАМ, писма, справка картон на водача, длъжностна характеристика, възражение.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че св. Й.

/мл.автоконтрольор в РУ- Лозница/ на инкриминираната дата е спрял за проверка автомобил Ауди Q7 с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Х..

При извършената проверка последния му заявил, че е употребил една или две бири, като при тестването с техническо средство Алкотест Дрегер скалата отчела 0,92 промила алкохол. Свидетелят му съставил цитирания АУАН, като издал и талон за медицинско изследване, Х. подписал и казал, че ще даде кръв.

В талона св. Й. посочил, че трябва да се яви в МБАЛ – Разград до 120 минути от връчване на талона /максималния срок/. След около 15 минути след приключване на проверката видял Х. да се вози в този автомобил, но водача бил друг. Веднага уведомил и дежурния в РУ-Лозница, а той е следвало да уведоми този в РУ-Разград. От показанията на св. М. се установява, че около 01-01:30 ч. на въпросната дата му се обадил жалбоподателя Х., с когото са съдружници, за да го закара до Разград до спешното. Докарала го към 02-02 и нещо пред спешния център, където чакали известно време и полицаите дошли и влезли вътре. След това, като излезли Х. му обяснил, че времето било свършило.

Св. Х. /лекар-ординатор в МБАЛ-Разград/ заявява, че жалобподателят на процесната дата е отишъл в Спешното в МБАЛ-Разград и звъннал на вратата около 2:45часа, при което свидетелят се обадил в РУРазград за да дойдат полицейски служители. Полицейските служители /св. К. и И./ отишли в спешното непосредствено след изпращането им от дежурния малко преди 3часа /2:58 часа от отразеното на записа от камерата/, като св. Х. отказал да вземе кръв, тъй като било изтекло времето. Според последния при тях било 03:05 часа.

От възпроизведения запис на камерите, намиращи се в Спешно отделение при МБАЛ-Разград става ясно, че жалбоподателят е влязъл в кабинета в 02:44ч., а полицейските служители в 2:58ч. В приложения журнал за спешни консултации липсват имената на жалбоподателя.

2

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението на жалбоподателя не е установено по един безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно разпоредбата на Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:

1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В случая по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата св. Й. е спрял за проверка водача Х., като при извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARPM 0042, скалата отчела 0,92 промила концентрация в кръвта, измерена в издишания от водача въздух. В съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на Х. бил издаден талон за медицинско изследване, като му бил даден максималния, предвиден в наредбата срок за явяване в лечебното заведение- 120 мин.

В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е избрал концентрацията на алкохол да се установи чрез медицинско и химическо лабораторно изследване, очевидно несъгласен с показанието на техническото средство, но прилагането на този метод му е било отказано по причина, стояща извън негово поведение, а именно поради отказ на св. Х. да вземе кръвна проба, с мотива, че пристигането на служителите на МВР е след определения в талона краен час.

В такава ситуация фактическото неизпълнение на предписанието за медицинско изследване при никакви обстоятелства не може да се вмени във вина на жалбоподателя, тъй като отказът да му бъде взета кръвна проба е в явно нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и 4 и чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Нормата на чл. 12, ал. 3 предвижда две хипотези, в които медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване - когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност. В тези хипотези, съгласно ал. 4, се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в протокола за 3 медицинско изследване като причина за неизвършване на изследването се отразява обстоятелството по ал. 3.

От друга страна чл. 15, ал. 5 от Наредбата регламентира, че вземането на кръв и урина за изследване на концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.

Анализът на тези разпоредби налага еднозначен извод, че медицинският специалист е длъжен да отрази датата и часа на явяване на водача в амбулаторния журнал на лечебното заведение /такова отразяване липсва/ и да вземе кръвна проба, дори и в случаите, когато срокът, определен за явяване в талона за медицинско изследване е пропуснат, като отрази причината за забавянето и часа на вземането на пробата. Съгласно реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установен в Наредбата, не се допуска медицинският специалист да откаже изпълнението на вмененото му задължение поради закъснение на лицето, още по-малко на полицейските служители, и изобщо не допуска последните да изразяват съгласие или несъгласие за изпълнение на процедурата с такъв мотив при положение, че водачът се е явил в посоченото му лечебно заведение и желае да даде биологични проби. В случая, доколкото жалбоподателят е пристигнал в рамките на определеното му време, представил е талон и документ за самоличност, изобщо не е имало основание кръвни проби да не се вземат, дори и в отсъствие на полицейски служители, тъй като Наредбата изисква тяхното задължително присъствие /придружаване на лицето/, когато показанията на техническото средство са над 1,2 промила.

По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да упражни гарантирано му от закона право и се е стигнало до невъзможност да се установи действително ли при описаните обстоятелства е управлявал МПС след употреба на алкохол, и ако да – каква е била точната концентрация в кръвта му.

Процедурата в от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е строго формална и в еднаква степен обвързва отговорностите, както на водачите на МПС, така и на полицейските служители и медицинските лица, ангажирани с тази дейност.

Неизпълнението на което и да е от задълженията на отговорните лица, води до нарушаване правото на защита на нарушителя, респ. до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление.

При установените фактически обстоятелства в казуса съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 1 ЗДвП не е доказано по несъмнен начин относно концентрацията на алкохол в кръвта като обективен признак от фактическия му състав. В случая не е било налице никое от основанията по чл. 6, ал. 10 от Наредбата за установяване концентрацията на алкохол в кръвта да се приеме показанието на техническото средство.

Нарушено е и правото на защита на наказания, тъй като е бил лишен от възможността чрез лабораторно химическо изследване да провери точността на показанието на техническото средство.

Изложеното обосновава отмяна на наказателното постановление 4 като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в производствата пред районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8d593af-fd23-4b33-849a-ad2803c03984