Решение № 971 от 15.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Бургас, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120204874 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Н. Х., ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) № 24-3388-000308/13.09.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ 05 Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно като сочи, че автомобилът бил само преместен, паркиран и действието било в имот, изключителна държавна собственост, защитена територия, крайбрежна плажна ивица. Не било посочено ясно мястото и часа на нарушението, не било ясно посочен отказа и за кой отказ става въпрос.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и се настоява за отмяна на НП.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема, следното:

На 14.08.2024г. около 03,30- 04,00 часа св. К. К. и св. Г. Д. патрулирали със служебен автомобил с рег. № *** като се движили по улиците в кв. ***, гр. Бургас съгласно GPS, с който МПС било оборудвано. Ул. „***“ била с асфалтова настилка, отворена за обществено ползване и пресичала кв. *** като слизала до крайбрежната улица, до морето. Свидетелите се движили със служебния автомобил по ул. „***“ на кв. „***“, когато забелязали лек автомобил с чуждестранна регистрация, *** ***, който се движил по ул. „***“ посока крайбрежната алея, при което му подали светлинен сигнал, за да спре. Автомобилът обаче не 1 спрял и продължил движението си, преминали и ул. „***“, която била перпендикулярна на ул. „***“, след което подали светлинен и звуков сигнал и вече на алеята, където липсвала асфалтова настилка, автомобилът спрял. Свидетелите установили като водач М. Н. Х. като преценили, че са налице признаци за употреба на алкохол, тъй като водачът имал мирис на алкохол и затова потърсили съдействие от свои колеги, които имали възможност да извършат тест за алкохол на водача.

На място бил изпратен св. Г. К., който тогава бил командир на отделение в 05 РУ, както и св. С. Р.. Св. Г. К. предоставил възможност на Х. да даде проба за анализ на алкохол като бъде тестван с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0076, но той отказал. Свидетелят съставил на М. Х. АУАН за това, че управлява на 14.08.2024г. около 04,00 часа в гр. Бургас, кв. *** по ул. „***” в посока Крайбрежна алея собственият си лек автомобил *** с рег. № ***, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0076.

Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Водачът отказал да разпише АУАН и му бил връчен при отказ, удостоверено от св. С. Р..

Св. К. издал и талон за изследване № ***, като посочил, че водачът отказва да бъде тестван с Алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARBB-0076 като е указано в талона, че трябва да се яви в УМБАЛ Бургас, за да даде кръв за анализ. Талонът бил връчен на водача, но не се явил в указания срок в УМБАЛ Бургас.

На 14.08.2024г. около обяд св. Н. Х. отишъл до мястото където била оставена колата до крайбрежието, за да я вдигне.

На 13.09.2024г. е издадено обжалваното НП, с което наказващият орган е намерил, че Х. управлявал МПС като отказва да му бъде извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARBB-0076 за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл.

174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП с НП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. К., К. К., Г. Д., С. Р., Н. Х., както и с оглед приложените писмени доказателства. Показанията на свидетелите взаимно се допълват и установяват горната фактическа обстановка. Св. Н. Х. не внася съмнение в показанията на останалите свидетели, доколкото той не е очевидец и само пресъздава думите на сина си, че автомобилът не е бил местен от крайбрежната алея, тъй като там имало сянка. Свидетелите К. и св. Д. са категорични относно възприемането на автомобила да се движи по главна улица в кв. *** – ул. „***“ и че се е насочил към плажа, където е спрял и е бил установен впоследствие от св. К. и Р.. Нормално е, предвид на изминалото време, свидетелите да не помнят конкретни подробности откъде точно са възприели автомобила – от ул. „***“ или ул. „***“, още повече, че двете улици са близки и перпендикулярни, те патрулирали постоянно, но показанията им са еднопосочни, че автомобилът се е движил по ул. „***“. Съдът не възприема доводите, че пътят, на който автомобилът е бил управляван от Х. не попада в обхвата на път, отворен за обществено ползване. Свидетелите са категорични относно възприемането на автомобила да се движи около 04,00 часа по ул. „***“ на кв. ***, която попада в обхвата на община Бургас и е път отворен за обществено ползване.

Представи се детайлна разпечатка на движението на служебния автомобил на свидетелите, от която се установяват конкретните точки като автомобилът е засечен в 3:43:57 с GPS координати ***, ***, които съгласно справка в https://www.google.com/maps, попадат около ул. „***“ след това движението е продължило като се установяват точки и на ул. „***“ и на крайбрежната улица. Следва да се отчитат близостта на улиците и близките GPS точки, при 2 което е налице възможност за отклонения, но изисканата подробна разпечатка потвърждава показанията на разпитаните по делото свидетели, а чрез тях се доказва движението на автомобила на Х. по път отворен за обществено ползване. На следващо място следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 2 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. Съгласно ал. 2 на чл. 2 ЗДвП всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. Изрично ал. 3 на чл.

2 от ЗДвП предвижда, че този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява движението на МПС на Х. по път отворен за обществено ползване – по ул. „***“ като не е изпълнил разпореждането на полицейските служители незабавно да спре автомобила, а е спрял едва на крабрежната алея, където е отказал да му бъде извършен тест за употреба на алкохол, поради което и правилно полицейските служители са му съставили АУАН за извършено от него нарушение при управление на МПС, което е било възприето на път отворен за обществено ползване.

Водачът е получил и талон за изследване като е имал достатъчно време, за да се яви за извършване на медицинско изследване или изследване с доказателствен анализатор, но не се е явил.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно Заповед 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН, ясно е посочено мястото на нарушението, което е било при управление на автомобила по ул. „***“, ясно е посочен и часа на нарушение – около 04 часа като по-голяма конкретизация не е нужда предвид на изминалото време от преследване на автомобила, неговото спиране, пристигане на екип, съставяне на документи. В случая няма данни лицето изобщо да е посетило медицинско заведение или да се е явило за тестване с доказателствен анализатор.

В АУАН нарушителят е индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочване на име и ЕГН, отнето е чуждестранно СУМПС. АУАН е четлив, ясно е посочено нарушението и фактите, срещу които следва да се защитава жалбоподателят, който е упражнил правото си на жалба. Ясно е посочено мястото на нарушението и обстоятелствата във връзка с нарушението. Жалбоподателят по своя воля се е отказал да получи екземпляр от АУАН още в момента на проверката като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел. Актът е предявен на нарушителя, с което му е предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание и да организира своята защита, сам е избрал да не го получи фактически, поради което не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите, които са присъствали на проверката, поради което съдът намира, че не се касае за нарушение на правата на жалбоподателя. Ясно в АУАН е посочено качеството на свидетелите и свидетел на връчването при отказ. Отказът да се получи съставения и предявен АУАН, е удостоверен от трето лице – свидетел, различно от посочените като очевидци. Издаден е бил талон за медицинско изследване, оформен е по предвидения за това ред и е удостоверено, че жалбоподателят е получил, но не е дал кръв за 3 анализ.

Събраните по делото доказателства писмени и гласни кореспондират на фактите, посочени в АУАН.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП, действал към датата на нарушението, предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства се установи, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила.

Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол както с техническо средство, така и посредством медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.