Решение № 9 от 16.01.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Харманли, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.А-Г.А при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-Г.А Административно наказателно дело № 20225630200576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. С. С., ЕГН **********, с адрес село Малки воден, община Маджарово против Наказателно постановление № 271-22-154 от 19.08.2022г., издадено от ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, упълномощен с МЗ № 8121З-1098/25.08.2017г., с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.

64, ал. 1 от ЗМВР.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от А. С., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А.

С., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А., който пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски. Представя писмено становище с изложени подробни съображения по същество на делото.

Въззиваемата страна ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 430933 и № 271-22-154 от свидетеля М. А. М. на длъжност младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетелите К. С. И. и С. Ю. А., за това, че на 05.08.2022г. около 21:40 часа в село Бориславци, община Маджарово не изпълнява устно полицейско разпореждане при извършване на полицейска проверка на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № РВ1502ХС, собственост на „Никита 2014“ ЕООД с Булстат ****, като водачът С. след установено нарушение по чл. 137а от ЗДвП при съставяне на АУАН премества управлявания от него автомобил, след като е надлежно разпоредено да не премества автомобила до приключване на проверката и съставянето на АУАН, с което осуетява проверката и не изпълнява полицейското разпореждане.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и на свидетелите К. С. И. и С. Ю.

А.. Жалбоподателят отказал да подпише издадения АУАН и да получи препис от него.

Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 271-22-154 от 19.08.2022г., издадено от ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, упълномощен с МЗ № 8121З-1098/25.08.2017г., с което на А. С. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя М. М. и свидетелите К. И. и С. А.. Изложените от свидетелите факти и обстоятелства не следва да бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени при преценка за осъществяване на процесното административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 31.10.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 19.10.2022г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

Съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл.

34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 05.08.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на 05.08.2022г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния 2

АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 19.08.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели едновременно присъствали на извършване на нарушението, установяването му и на съставянето на процесния АУАН.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетелите, посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. АУАН освен да се предяви на нарушителя следва и да се подпише от него. В настоящия случай жалбоподателя е отказал да се подпише както във връзка с предявяването на процесния АУАН, така и по повод връчването на препис от него.

Законодателят е предвидил хипотезите, в които нарушителят отказва да подпише акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес, на който се отбелязват в акта.

Нарушено е изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от представения оригинал на АУАН графата, в която следва да се отбележат имената, точния адрес на свидетеля присъствал на отказа да се подпише АУАН от жалбоподателя, както и тази за подпис на този свидетел са останали непълнени.

Това нарушение не може да бъде санирано с гласни доказателствени средства, каквито представляват свидетелските показания на свидетелите А. и И., които са присъствали на извършване на нарушението, неговото установяване, съставянето на АУАН и на връчването му. Нарушението е формално и не може да се отстрани в съдебното производство.

С оглед направените изводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.

Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези 3 разноски, за които е доказано да са реално извършени.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева е платено „в брой“ следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно за да се намали уговореното възнаграждение са необходими две предпоставки – да е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и да е направено искане от насрещната страна.

Страна в производството по обжалване на процесния административен акт съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково – Пламен Петков. Именно от него е подписано съпроводителното административнонаказателната преписка писмо, в което е обективирано възражението за прекомерност. Ето защо съдът намира, че е налице нарочно искане за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя. По отношение на това от кои лица следва да изхожда възражението за прекомерност Административен съд – Хасково, касационен на настоящия инстанция, се е произнесъл в определение № 653 от 25.08.2022г., по ЧАНД № 749 по описа за 2022г. на АС-Хасково.

Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в размер на 100 лева е 400 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди минималният размер предвиден от закона.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 271-22-154 от 19.08.2022г., издадено от ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, упълномощен с МЗ № 8121З1098/25.08.2017г., с което на А. С. С., ЕГН **********, с адрес село Малки воден, община Маджарово на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.