Решение № 5232 от 23.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5232 гр. С., 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110143395 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., чрез юрк. П. И., против Ч. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ... (.) ...

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че страните се намират в облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги за имот с адрес ..., при публично известни общи условия на ищеца, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ. Твърди, че ответникът притежава качеството потребител като собственик на водоснабдения имот, който е придобил въз основа на договор за дарение, сключен на 28.05.2004 г.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за заплащане на стойността на предоставени ВиК услуги за водоснаден имот, находящ се на адрес в гр. С., .., ... за периода от 26.03.2020 г. до 24.11.2022 г., която е в размер на сумата от 3 316,46 лв. (три хиляди триста и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), както и сумата от 6,85 лв. (шест лева и осемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва за периода от 06.05.2020 г. до 24.11.2022 г. Ищецът е заявил вземането си по реда на заповедното производство, като в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 12844 от 06.05.2023 г. по частно гражданско дело № 21725 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Ч. И. е възразил срещу дължимостта на задължението по заповедта в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането на комплексна техническа и счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. И. Ч. Б. оспорва наличието на облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Твърди, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на водоснабден недвижим имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Ответницата не изразява становище по доказателствените искания на ищцовото дружество и не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на справката от Агенция по вписванията – Имотен регистър, съдът приема за установено, че ответницата е придобила въз основа на договор за дарение от 28.05.2004 г. самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент на административен адрес в ... „..“, .... Справката по личната партида на ответницата отразява всички вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1998 г. до 31.10.2022 г. и в нея освен посочения договор за дарение липсват други вписвания, отбелязвания или заличавания. Ето защо, съдът приема, че през процесния период (26.03.2020 г. до 24.11.2022 г.), Ч. Б. И. е собственик на апартамент на административен адрес в ... „..“, ..., който е идентичен на процесния водоснабден имот.

В открито съдебно заседание, проведено на 07.12.2023 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на комплексната съдебна техническа и счетоводна експертиза. Според констатациите на вещите лица за периода от 26.03.2020 г. до 24.11.2022 г. процесния имот е водоснабден и са начислени ВиК услуги в количество от 656,681 куб. м на стойност от 1 888,01 лв. С фактура № 96063606 от 26.03.2020 г. е осчетоводена доставка на ВиК услуги за периода от 14.04.2017 г. до 18.03.2020 г. с обем 817 куб. м на стойност от 2 375,32 лв. Вещото лице – счетоводител дава заключение, че размерът на обезщетението за забава възлиза на сумата от 6,85 лв.

Ищцовото дружеството е предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 21725 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162 – ри състав. Със заповед № 12844 от 06.05.2023 г. е разпоредено длъжникът Ч. Б. И. да заплати на ... сумата от 3 323,31 лв. (три хиляди триста двадесет и три лева и тридесет и една стотинки), от която а) 3 316,46 лв. (три хиляди триста и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) – главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 26.03.2020 г. до 24.11.2022 г. по договорна (съдебна) сметка 2800052127, създадена към клИ.тски номер 1005425698, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и б) 6,85 лв. (шест лева и осемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва за периода от 06.05.2020 г. до 24.11.2022 г., както и за сумата от 116,47 лв. (сто и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.05.2023 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК Ч. Б. И. депозира възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане № 88921 от 18.07.2023 г., връчено на заявителя на 24.07.2023 г., на „Софийска вода“ е указано да предяви иск за установяването на вземането си. Такъв е депозиран на 02.08.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск по чл.

422 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, за допустим и частично основателен, предвид следните съображения:

За ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство, е възразила в срок срещу дължимостта на задължението. Искът е предявен от заявителя ... в преклузивния срок по чл.

415 ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

2

Съдът счита, че по делото се установи по категоричен начин, че ответницата е придобила собствеността върху процесния водоснабден имот с договор за дарение, сключен на 28.05.2004 г. и до изтиЧ.ето на периода, за който се претендира заплащането на ВиК услуги – 24.11.2022 г. няма данни имотът да е отчужден или обременен с вещно право на ползване. Горното съдът прие за установено въз основа на справката от Агенция по вписванията – Имотен регистър и доколкото в нея е отразен придобивния способ, датата на сключване на договора за дарение и описанието на имота е достатъчно да обуслови идентичност на процесния водоснабден имот, съдът счита, че това писмено доказателство е достатъчно да докаже собствеността на ответницата върху процесния имот за периода, за който ищцовото дружество претендира заплащането на ВиК услуги. В този смисъл, съдът приема, че за процесния период ответницата са имали качеството на „потребител“ на ВиК услуги, тъй като е собственик на водоснабдения имот и на основание чл. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба ...от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Комплексната съдебна счетоводна и техническа експертиза установява, че за времето от 26.03.2020 г. до 24.11.2020 г. в имота, находящ се на административен адрес в ... „..“, ... са доставен ВиК услуги в обем от 656,681 куб. м на стойност 1 888,01 лв. За тази сума предявената претенция за главницата е основателна.

В останалата си част искът е недоказан, поради което и неоснователен. Видно е от заключението на вещите лица, че останалата претендирана стойност не е за процесния периода, а за предходен такъв – от 14.04.2017 г. до 18.03.2020 г. Ирелеватно е обстоятелството, че този период задълженията са префактурирани с фактура от 26.03.2020 г., тъй като предметът на иска е определен въз основа на периода на ползване на ВиК услугите, а не момента на осчетоводяването или префактурирането им. Периодът от 14.04.2017 г. от 18.03.2020 г. не е предмет нито на заповедното, нито на исковото производство, поради което претенцията за стойността на ВиК услугите за този период е неоснователно. Независимо от горното, за посочения период е основателно и направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на ищцовото дружество са периодични такива и по отношение на таях е приложим тригодишния давностен период по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Падежът на задълженията за периода от 14.04.2017 г. от 18.03.2020 г. е настъпил преди 26.04.2020 г., т.е. преди повече от три години от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, с което погасителната давност се прекъсва. Ето защо, съдът намира тези вземания и за погасени по давност.

Основателен и доказан със заключението на експертизата е искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6,85 лв.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение ...2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело ...по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед извода на съда за частична основателност на исковата претенция, следва в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Разноските, направени от ... в заповедното производство са в общ размер на 116,47 лв., а съразмерно на уважената част възлизат на сумата от 66,41 лв. Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 216,46 лв., а съразмерно на уважената част от иска са в размер на 123,42 лв.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени и в полза на ответницата, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ч. Б. И. е направила разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в исковото и в заповедното производства в размер на по 650 лв. (общо 1 300 лв.) Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от Ч. Б. И., тъй като същият надвишава значително минимално определените размери, предвидени в чл. 7 3 ал. 2 т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на отхвърлената част от иска, дължимите на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, са в размер на по 279,39 лв. в заповедното и в исковото производства.

Водим от горното и на основание чл. 235 вр. чл. 422 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска предявен от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. С., ..., представлявано от изпълнителния директор В.Т. против Ч. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ... (.) ... ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 1 894,86 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), от която а) 1 888,01 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и една стотинки) – главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 26.03.2020 г. до 24.11.2022 г. по договорна (съдебна) сметка 2800052127, създадена към клИ.тски номер 1005425698, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и б) 6,85 лв. (шест лева и осемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва за периода от 06.05.2020 г. до 24.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер.

ОСЪЖДА Ч. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ... (.) ...да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. С., ..., представлявано от изпълнителния директор В.Т. сумата от 123,42 лв. (сто двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.