Определение № 714 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000500537 по описа за 2025 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ,т. 1 от ГПК вр. с чл. 121 от ГПК и е образувано по частна жалба на Н. С. Н. срещу Определение от 06.01.2025 год. , постановено по гр.д.№ 1238/24год. по описа на ОС-Благоевград , с което на осн. чл.118, ал.2 от ГПК производството по делото е било прекратено пред ОС-Благоевград и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Петрич

В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение. Ищецът сочи, че неправилно ОС-Благоевград бил приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 195, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 195, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД, от една страна защото искови претенции били формулирани алтернативно в цитираната законова разпоредба и от друга- че нито една от двете не била предявена от него. Твърди , че не бил предявил нито иск по чл. 195, ал.1 , предл. 1 от ЗЗД , нито иск по чл.195, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,нито е имал такова намерение, тъй като и двете искови претенции били погасени по давност и предявяването им би било с предизвестен изход. Заявява , че предявеният от него иск е осъдителен – за сума в размер на 25 200 лева, който е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като тази сума е получена от ответника на отпаднало основание.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на ОС-Благоевград , с оглед материалния му интерес.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е ищец по развилото се исково производство пред първоинстанционния съд и поради това заинтересована страна да обжалва постановеното определение от ОС-Благоевград за определяне на родово компетентния съд да разгледа повдигнатия правен спор. Жалбата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол, по арг. от чл.121 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

1

За да се произнесе по основателността на частната жалба се съобрази следното от фактическа страна :

На 27.11.2024год. Н. Н. е депозирал искова молба пред ОС-Благоевград срещу „ Евро Ес Ем Транс“ ООД, въз основа на която е образувано гр.дело № 1238/24год. по описа на съда. В обстоятелствената част на исковата молба е изложил твърдения, на

27.02.2020год. е сключил с ответното дружество предварителен договор за покупко -продажба на МПС- специализиран автомобил за изтегляне на септични ями , марка „ Волво“ с ДК № ******** срещу цена от 29 250 лева, която той бил изплатил изцяло.

Владението върху автомобила било предадено, но транспортирайки го в гр.Петрич бил установил, че автомобил страдал от недостатъци и бил негоден за употреба по предназначение. Повредена била вакумната помпа и същата изцяло била негодна , което наложило той да я подмени, за който ремонт /части и труд/ заплатил сума в общ размер на 9 700 лева. Посочил е, че с изпратена до продавача нотариална покана бил уведомил същия за наличието на скрити недостатъци в автомобила и бил поискал връщане на заплатената продажна цена, което не се случило. Посочил е също така , че продавачът бил предявил срещу него иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на автомобила, по който било образувано дело пред РС- Монтана и в което производство той бил предявил насрещен иск срещу продавача за заплащане на сумата от 5000 лева , съставляваща част от дадените от него на купувача общо 30 200 лева / 20 500 лева заплатени като цена по предварителния договор и 9 700 лева- разходи за отстраняване на недостатъците на автомобила/. Разяснил е също така, че по образуваното дело е постановено и влязло в сила решение, с което бил осъден да върне автомобила на продавача и с което му била присъдена претендираната от него по насрещния иск сума в размер на 5 000 лева като е постановено едновременно изпълнение на двете задължения съгласно чл. 90 от ЗЗД. При така изложените факти и обстоятелства ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 200 лева , с която ответникът се е обогатил неоснователно и която се явява остатъка от платената от него по предварителния договор цена от 15 500 лева и 9 700 лева- вложени от него в ремонта на автомобила.

Към исковата молба е представен предварителен договор за покупка на МПС от 27.02.2-2-год. , сключен между страните по делото , по силата на който ответника има качеството продавач , а ищеца- купувач . Предмет на продажбата е Специален автомобил ,модел „ Волво ФЛ 6 с ДК № ******** на цена 29 250лева.

Представена е проформа фактура от 25.08.2020год. за заплатена от Н. Н. на „ Аква Джет 2011“ ЕООД сума в размер на 11 340.00 лева, представляваща стойност на доставена вакумна помпа, фактура № 1139/29.10.2020год.- за заплатена сума в размер на 3 400лева за ремонт на вакумна помпа и фактура № 1080/17.09.2020год. - за заплащане на сума в размер на 6 300 лева за покупка на вакумна помпа.

Представена е и нотариална покана , изпратена от Н. Н. до „ Евро Ес Ем Транс“ ООД,съдържаща уведомление до продавача за наличие на скрити недостатъци на закупения автомобил и невъзможността му за ползване по предназначение, уведомление за извършения ремонт и неговата стойност и искане за връщане на платената цена. Нотариалната покана е връчена на купувача на 25.09.2020год.

Приложен е изпълнителен лист № 15, издаден на 04.06.2024год. от ОС-Монтана въз основа на Решение № 268/20.10.2022год. по гр.д.№ 244/2021год. на ОС-Монтана и Решение № 763/07.06.2023год. по гр.д.№ 119/2023год. на САС, влезли в сила.

Приложени са доказателства и за образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист изп.дело №20241630410230 по описа на СИС при РС- Монтана.

При служебна справка в ЕИСС, бе констатирано, че по соченото от ищеца в исковата молба гр.д.№ 244/2021год. на ОС- Монтана е постановено Решение № 268/20.10.2022год. , с което Н. Н. е осъден да върне на „ Евро ес ем Транс“ ООД МПС Волво ФЛ- 6 с ДК № ******** като получен на отпаднало основание – развален предварителен договор от 27.02.2020год., което изпълнение да се извърши едновременно с 2 връщане на сумата от 5 000лева на Н. С.. Със същото решение е признато за установено по отношение на „ЕВро Ес Ев Транс“ ООД по иск предявен от Н. Н. на основание чл.124, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от ГПК нищожност на клаузите в чл.5, ал. 2 и ал. 3 от предварителния договор от 27.02.2020год. , в частта касаещи изгубване на платени авансови вноски от купувача и оставане на същите в полза на продавача за недействителни и „ Евро Ес Ем Транс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Н. сумата от 5 000 лева, представляваща стойността на заплатената от него цена на МПС Волво по предварителния договор от 27.02.2020год., което изпълнение да стане едновременно с предаването на автомобила от Н. С. на основание чл.90, ал.1 от ЗЗД.

С решение № 763/07.06.2023год., постановено по възз. т.д.№ 119/2923год. на САС първоинстанционното решение е отменено в частта, в която искът по чл. 124, ал.1 във вр. с чл.26, ал. 1 от ЗЗД е уважен и е постановено ново решение, с което той е отхвърлен като неоснователен, като първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която „ Евро Ес Ев Транс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Н. сумата от 5000 лева ,представляваща част от стойността на заплатената от него цена на МПС Волво по предварителния договор от 27.02.2020год.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционния съд е приел , че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 195, ал.1,предл.1 и чл.195, ал.1, предл.3 от ЗЗД, че цената на всеки един от исковете е под 25 000 лева, поради което същите са родово подсъдни на РС като първа инстанция. При съобразяване правилото на чл.105 от ГПК съдът е приел, че компетентен да разгледа исковете е РС-Петрич, който се явява съда по седалището на ответника, поради което е прекратил производството пред ОС-Благоевград и го е изпратил по компетентност на РСПетрич.

Определението е правилно като краен резултат.

При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Както се приема в съдебната практика , първата от трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/ , то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба, а закономерна последица от развалянето на договора се явява реституцията на разменените престации.

В случая, видно от цитираните две съдебни решения- на ОС-Монтана и САС ищецът се е възползвал от първата възможност по чл.195 от ЗЗД като чрез предявяване на насрещен иск и позовавайки се на обстоятелството ,че сключения между него и ответникаищец в производството по гр.д.№ 244/2021год. на ОС- Монтана предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 27.02.2020год. е развален на основание чл. 87, ал.1 от ЗЗД , е претендирал на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД връщане на заплатената от него продажна цена. Насрещният иск е предявен като частичен- за сумата от 5000лева и е уважен по този начин с влязло в сила решение.

При съобразяване на горното и на изложеното в депозираната пред ОС-Благоевград искова молба се следва , че в претендираната от ответника сума в размер на 25 200лева се включва сумата от 15 500 лева, посочена като остатък от платената от ищеца цена на автомобила „ Волво“ по предварителния договор от 27.02.2020год. При искане за връщане на даденото по един развален договор квалификацията на иска е тази по чл. 55, ал.1 , предл.

3 от ЗЗД , каквато е и дадената такава на предявения от ответника Н. насрещен иск и 3 каквато се сочи и в депозираната от него пред ОС-Благоевград искова молба.

От така предявения иск следва да се разграничи претенцията за заплащане на сумата от 9 700 лева , включена в общата искова сума от 25 200лева, за кояато се твърди ,че представлява стойността на разходите / нови части и ремонт/ , направени от купувача за отстраняване на недостатъците на закупения автомобил. Доколкото с влязло в сила решение купувачът е осъден да върне на продавача процесния автомобил като последица от разваляне на сключения между тях предварителен договор от 27.02.2020год. , тоест облигационната връзка между тях е преустановено и доколкото купувачът се е възползвал от възможността да претендира връщане на платената от него цена за автомобила, то заявената от него претенция за заплащане разходите за отстраняване на недостатъците по автомобила не намира основание в разпоредбата на чл. 195, ал.1, предл.3 от ЗЗД. При включени в исковата молба , макар и лаконични, твърдения за неоснователно обогатяване на ответника в резултат на извършените от ищеца разходи за ремонта на автомобила, настоящият съдебен състав приема, че квалификацията на иска с предмет присъждане на сумата от 9 700 лева е тази по чл. 59 от ЗЗД.

С оглед наведените оплаквания в частната жалба следва да се отбележи , че дадената от настоящия съдебен състав правна квалификация на предявените от ищеца искове е направена въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Основанието на иска се състои във фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, а подвеждането на фактите под определена правна норма е задължение на съда. Ищецът може да посочи и правното основание, на което счита, че следва да бъде разгледан иска, но тази квалификация не обвързва съда.