Решение № 5732 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5732 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110132512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове в условията на кумулативност от ДРУЖЕСТВО срещу Р. Г. Г., М. С. Г. и В. С. Г. с правна квалификация чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се осъдят ответниците да платят на ищеца в условията на разделност сумата в общ размер на 1251.33лв., от които 1090.89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 96.23лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.05.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2020г. - м.04.2022г. в размер на 53.44лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 10.77лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 11.05.2023г., в условията на разделна отговорност, при следните квоти:

За Р. Г. Г. - 1/3 - за сумите от : 363,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 32,08лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.05.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2020г. м.04.2022г. в размер на 17,81 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3,59лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 11.05.2023г.

За М. С. Г. - 1/3 - за сумите от : 363,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на 1 сумите, и 32,08лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.05.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2020г. м.04.2022г. в размер на 17,81 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3,59 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 11.05.2023г.

За В. С. Г. - 1/3 - за сумите от: 363,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 32,07лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 11.05.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2020г. м.04.2022г. в размер на 17,82 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3,59лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 11.05.2023г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като наследници на С. Г. Г., който е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот с аб. № 3141, находящ се в АДРЕС, е налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Р. Г. Г., чрез особения представител, в който е направено възражение, че вземането е погасено по давност. Счита претенцията за дялово разпределение за неоснователна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците - В. С. Г. и М. С. Г. , не са подали отговор на исковата молба.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в 2 рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

От анализа на приобщения по делото препис от нотариален акт № 53, том I, дело № 39 от 2010 г., обективиращ договор за дарение (л.12), се установява, че С. Г. Г. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: АДРЕС. От приложеното Удостоверение за наследници от 26.09.2023 г., издадено от Столична община (л.48), е видно, че наследниците по закон на С. Г. са Р. Г., М. Г. и В. Г., чийто наследствени дялове съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН са 1/3, респективно всеки от ответниците по настоящото производство притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху гореописания недвижим имот.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението вещото лице и приобщените по делото фактури се установява, че за процесния период стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1130,94 лева. На основание чл. 6 ГПК, установяващ принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се произнесе единствено в рамките на претендирания от ищеца размер от 1090,89 лева.

От заключението на вещото лице се установява, че през процесния период, обхващат два отчетни периода, са извършени два отчета от ФДР – на 01.06.2021 г. и 28.06.2022 г.

Съгласно главните отчети в имота се намират както три присъединени радиатора към отоплителната инсталация, които за двата разглеждани отчетни периода са с показание „0“, тоест чрез тях имотът не е бил отопляван от ищеца . В банята на жилището се намира щранг – лира, която е единственото работещо отоплително тяло, за която е изчислена отдадената топлинна енергия (въз основа на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата).

Начислените суми за топла вода за периода 2020/2021 г. са формирани чрез „догонване“ на отчет на водомера, прехдождащ процесния период, респективно е начилена 0.00 куб.м. вода. За следващия отчетен период 2021/2022 г. сумата е изчислена за един потребител по 0, 14 куб.м. на денонощие съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. поради липса на узаконен водомер.

Сумата за топлинна енергия, отдадена от сградната инстанция, съобразно констатациите на вещото лице, е изчислена от ФДР съобразно нормативните изисквания на Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Процесният период е от 07.2020 г. до 04.2023 г. , като исковата молба е подадена на 4

13.06.2023 г. Съгласно чл. 33 от ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най-старото задължение - задължението за месец юли 2020 г. е станало изискуемо на 15.08.2020 г., респективно тригодишната давност би изтекла на 15.08.2023 г. Доколкото искът е заведен преди този момент, процесните задължения за заплащане на доставената топлинна енергия не са погасени по давност, т.е. възражението е неоснователно.