Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 337 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 233/2024
Вид
Определение № 337
Подписан
30.05.2024
В сила
30.05.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Варна, 30.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500233 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по въззивни жалби от всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени против различни части на решение № 43/12.02.24г., постановено по гр.д. № 424/23г. на ОС-Добрич, както следва:

1.Въззивна жалба на ОД на МВР-гр. Добрич против решението в частите му, с които въззивникът е осъден да заплати на ищеца на Б. В. Т. от гр. Добрич:

- сумата от 32 505.28 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, следствие на трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., за периода от настъпване на трудова злополука на 25.03.2022г. до подаване на исковата молба - 19.06.2023г. (след приспадане на платеното в хода на производството по силата на заповед № 357з – 2877/10.10.2023г. на директора на ОД на МВР – Добрич обезщетение в размер на 7 494.72 лв.), ведно със законната лихва върху сумата 32 505.28 лв., считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 4 961.39 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди за - периода от 25.03.2022г. до 19.06.2023г. - претърпени загуби за платени лекарства, масажи, изследвания, лечение, рехабилитации и физиотерапии, транспортни разходи, следствие трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 961.39 лв., считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 1 647.62 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до 1

30.04.2023г., следствие трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 647.62 лв., считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 5 290.54 лв., съставляващи мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода от датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г., ведно с направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и съответната ДТ за същите.

В жалбата е изложено, че решението е необосновано, неясно и е издадено в нарушение на материалния закон - ЗМВР. Счита се, обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди могат да се търсят от ищеца само за периода от 25.03.22г. до датата на завръщането му на работа на 20.11.22г., а не и за следващия период до 19.06.23г. Освен това е била налице и прекомерност на исковете. Посочено е, че претърпените от ищеца болки и страдания са свързани с действията на лекарския екип, осъществил операцията на 25.03.22г., който е допуснал лекарски грешки при лечението и в хода на възстановяването – пропуск в деня на операцията, закъсняло раздвижване на крайника, наложително извършване на втора операция 11 месеца по-късно. Поради това обезщетение за неимуществени вреди в присъдения размер ответникът не дължи на ищеца, а освен това надлежни ответници следвало да бъдат делинквента, болничното заведение и застрахователя. Освен това се сочи, че ищецът не е спазил предписанията на лекуващия лекар и с това е допринесъл за влошаване на състоянието си.

Отделно от това искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лечение и възстановяване, е изцяло неоснователен и поради това, че приложимият ред е този на Наредба № 8121з-862 от 24.07.2018 г. за условията и реда за подпомагане с парични средства на служителите и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители в Министерството на вътрешните работи, изпаднали в тежко материално положение, издадена от министъра на вътрешните работи. С предявяването на исковете пред съда се е стигнало до натоварването на ответника и с разноските по делото. Относно присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца като разликата между нетното трудово възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото осигуряване, се сочи, че такова евентуално се дължи само за периода от 25.03.2022г. до 19.11.2022г., за който период реално дължимата сума според заключението на ССЕ е в размер на 934.26 лв. Акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на обезщетението за неимуществени вреди за периода до подаване на исковата молба пък не е била доказана по никакъв начин. Поради горното се претендира отмяната на решението, с което въззивникът е бил осъден да заплати всички посочени погоре суми, както и да се присъдят на жалбоподателя разноските за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

2

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. дори е занижено по размер, съобразно действително претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на трудовата злополука. В тази връзка е направен анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключение на СМЕ.

Посочено е, че ищецът е свободен да избира срещу кои от възможните длъжници да предяви претенциите си за присъждане на обезщетенията. Освен това нормата на чл. 238 от ЗМВР не ограничава ищеца да претендира в пълен размер дължимите обезщетения за претърпените вреди, имайки предвид практиката на ВКС. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените разходи за лечение и възстановяване, е бил доказан по основание и размер. Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че обезщетението за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполученото в пълен размер нетно ТВ, се дължи и за периода на ползването на следващия отпуск по болест, тъй като в този период е било осъществено отново лечение на вредите от трудовата злополука. Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е основателна, предвид основателността на главния иск.

2 . Въззивна жалба от Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна против решението в частта му, с която е било отхвърлен иска му за осъждането на ответника ОД на МВР-гр. Добрич да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв. Счита се, че в тази връзка решението е необосновано и въз основа на направен самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, се поддържа, че претендираният размер от 60 000 лв. е напълно съобразен с критериите за справедливо обезщетение и с трайната съдебна практика. Правилно се счита, че съдът е приспаднал от определения размер на обезщетението от 40 000 лв. заплатеното в хода на процеса обезщетение от ответника в размер на 7 494.72 лв. Основателността на акцесорната претенция е в зависимост от основателността на главния иск. Във връзка с последното и в изпълнение на даденото от администриращия съд указание, въззивникът е уточнил с молба от 26.03.24г., че обжалва решението само в частта му, с която е бил отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата между претенцията от 60 000 лв. и определеното от съда обезщетение в размер на 40 000 лв.

В предвидения и указан от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна ОД на МВР-Добрич.

Въз основа на подадените от всяка от страните молби за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът е постановил определение № 291/03.04.24г., което не е било обжалвано.

3

Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца и поради това е влязло в сила в следните отхвърлителни части, а именно: в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 32 505.28 лв. до определения размер от 40 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 25.03.2022г. до 19.06.2023г. - претърпени загуби за платени лекарства, масажи, изследвания, лечение, рехабилитации и физиотерапии, транспортни разходи, за горницата над 4 961.39 лв. до претендираните 5 208.47 лв. ; в частта му, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до 30.04.2023г., за горницата над 1 647.62 лв. до претендираните 1 924.76 лв. и за периодите 20.11.2022г. – 06.02.2023г. и 01.05.2023г. – 19.06.2023г., и в частта му, с която е отхвърлен иска му за осъждането на ответника за присъждането мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода от датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г., за горницата над 5 290.54 лв. до претендираните 7 533.33 лв.

Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по делото.

Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 03.07.24г. от 09: 45 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4