Решение № 343 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330202833 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-1030000748/14.03.2023г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на К. К. М. с ЕГН **********, с адрес ****, са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, наред с това на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят, с жалбата и чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП с аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва нарушенията и по същество с твърдението, че не е управлявал процесното МПС в момента на установяване на нарушенията от контролните органи и за разминаване в часовете при констатирането им. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмена молбастановище от страната, в която излага съображения за потвърждаване на 1 обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Евентуално, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2014г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 15.02.2023г. в гр. Пловдив жалбоподателят К. К. М. бил водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, собственост на „Кредит Асист“ ООД – клон Пловдив. Около 03:20ч. сутринта, на бул. „Освобождение“ срещу № 3, източната му страна, пред хотел „СПС“, изгубил контрол над гореописания автомобил, отклонил се вляво и управляваното от него превозно средство се качило на средната разделителна ивица между двете пътни платна, като преодоляло бордюра и заседнало в градинската растителност от чемшири. С това си поведение, водачът причинил ПТП с материални щети и оставайки заклещен в чемширите бил в невъзможност да напусне автомобила. Около 03:22:28 ч., а впоследствие и в 03:26:05ч. бил подаден сигнал на телефон 112 от различни граждани за настъпилото пътно произшествие. Първо на място пристигнал полицейски екип от Пето РУП Пловдив, обслужващ територията, в който бил свид. С. И. Н.. От записите на разговорите със спешния център се установява, че лицето подало сигнала, е шофирало зад процесния автомобил преди да катастрофира последният, а другото лице е забелязало катастрофиралият и заседнал в храстите автомобил , в който има един човек, който спи на шофьорското място. След около час, около 04:21 ч., след повикване от дежурната част, на място дошли и полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, сред които бил свид. К. С.

И., на длъжност „****“. Полицейските служители – свид. И. и свид. Н. заварили на място процесния автомобил, перпендикулярно на оста на пътя, в спряло положение и с изгасен двигател. МПС-то така било врязано в чемширите, че не можели да се отворят нито шофьорската врата, нито пасажерските врати. В процесния автомобил заварили водача жалбоподателят М. да спи, на една страна, на шофьорското място. Наложило се, дори да му чукат по стъклото, за да го събудят. След като го събудили, същият отрекъл да е бил водач на конкретния автомобил. Предвид настъпилото ПТП, по стандартна процедура свид. И. поканил жалбоподателя М. да бъде тестван с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 с фабричен номер 122840 за установяване употреба на алкохол в издишания въздух. М. категорично отказал. След направена справка чрез таблет в системата, свид.

И. установил,че М. е и неправоспособен водач, тъй като не притежавал СУМПС.

За установеното свид. И. съставил срещу жалбоподателя М. и в негово 2 присъствие АУАН Серия G A № 732634/15.02.2023г. Деянията на М. били подведени под материалните норми на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 122840, ведно със стикери към него. Двата документа били връчени на М..

Нарушителят подписал акта с възражения, както и медицинския талон. За случая бил съставен и Протокол за ПТП1, с бл. № 839339/ 15.02.2023г, в който бил описан механизма на ПТП, участниците в ПТП, както и установените материални щети.

Установено било, че впоследствие М. не е дал биологични проби за медицинско изследване, което да установи концентрацията на алкохол в кръвта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя М. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от гласните доказателства - свидетелските показания на актосъставителя К. С. И. и колегата му С. И. Н., както и от приложените по преписката и събрани писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото - АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 122840 от 15.02.2023 г., протокол за ПТП, Заповед за прилагане на ПАМ № 376/2010г. от 03.02.2010г., оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, отговор от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 гр. Кърджали, ведно с веществено доказателство - 1 брой CD, съдържащ два броя аудио записи и два броя снимки на електронни картони на приетите повиквания по случая, както и от гласните доказателства.

От своя страна свид. И. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В показанията си и двамата свидетелите изясняват мястото, времето, авторството на деянията и механизма на установяването им, фактическите параметри на описаните в АУАН нарушения, както и подробности, доказващи твърденията, изложени в АУАН.

Ето защо съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като същите са добросъвестно изложени от незаинтересовани страни, доколкото са полицейски служители и нямат персонална полза или вреда от изхода на делото, безпротиворечиви са показанията им, допълващи и напълно съответстващи на писмените доказателства по делото, които съдът също изцяло кредитира.

Отделно от това, съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че санкционираното лице не се домогва да я опровергае.

Относно приложението на процесуалните правила:

3

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като описанието на нарушенията е в достатъчен обем конкретно, точно и ясно. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с него, посочил е, че има възражения и е удостоверил тези обстоятелства с подписа си.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

От правна страна съдът намери следното:

По отношение на нарушенията, визирани в пункт 1 и 2 от НП, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателство, съдът е на становище, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че в процесното време и място, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, изгубил контрол над гореописания автомобил, отклонил се вляво и се качил на средната разделителна ивица между двете пътни платна на булеварда пред хотел „СПС“, като се удря в градинската растителност от чемшири, причинявайки ПТП с материални щети. Безспорно механизмът и завареното от служителите местопроизшествие на настъпилото ПТП е индиция за изгубване на контрола над автомобила с несъобразена скорост, при липса на установени каквито и да било други специфики на пътя. Несъмнено е установяването и на второто му нарушение – отказвайки категорично да бъде тестван с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 за установяване употреба на алкохол. Безспорно впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от правото си да даде кръвна проба за медицинско изследване, което да установи употребата на алкохол в кръвта, въпреки издадения му медицински талон и стикери към него.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е управлявал процесното МПС и че има разминаване между установените нарушения във 4 времево отношение. Действително от показанията на свидетелите И. и Н. става ясно, че заварили катастрофиралия автомобил, час по-късно, с преустановено движение и изгасен двигател, буквално заклещен, заедно с жалбоподателя в него, в градинската растителност от чемшири на булеварда.

Категорично същите в показанията си заявяват, че на място са заварили жалбоподателя М. да спи на една страна на шофьорското място в процесния автомобил, като дори се наложило да му чукат по стъклото, за да го събудят.

На практика при така създалата се ситуация, невъзможността да се отвори никоя от вратите на автомобила, състоянието и положението, в което се е намирал М. са и категорична индиция, че именно той е действителният водач на МПС-то. Във връзка с горното и направеното възражение, макар и отказът на М. да бъде тествал за алкохол, да е час по-късно при спокойно състояние на двигателя от самата катастрофа, то неразривната връзка между правилото за поведение и извършеното нарушение на ЗДвП не е прекъсната, тъй като видно от показанията на полицейските служители се установява, че лицето е управлявало МПС-то в един много близък до отказа момент – час по-рано.

Всъщност всички тези обстоятелства - състоянието, в което е заварен водачът – спящ в самокатастрофиралия автомобил, това, че на място е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол, впоследствие е отказал и не е дал биологична проба за кръвно изследване, причиненото ПТП преди това и механизма му, след като не се е съобразил с правилото по чл.20, ал.2 от ЗДвП, навеждат на извода за доказаност на авторството. Нещо повече, във връзка с възприетата от правовия ред в държавата принцип на нулевата толерантност при употребата на алкохол и управлението на МПС-та по пътищата, същия е доразвит и в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който не изисква нито непосредствено боравене с приборите на МПС, нито изследване на повлияването от алкохол. Поради това съдът намира, че са доказани всички релевантни елементи на нарушенията от обективна и субективна страна, в частност качеството на „водач“ на техния субект и неразривната връзка от обективна и субективна страна на установените нарушения.