Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16862 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8096/2026
Вид
Определение № 16862
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Даяна Динчева Парталска

Цитирани разпоредби

  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16862 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20261100508096 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Н. Б. Н. срещу Разпореждане за разноски изх. № 08382/19.06.2026 г., по изп. дело № 20267810400615 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 в КЧСИ, с което е отказано да се установи недължимост/евентуално да се намали като прекомерно, адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото, което е претендирано като разноски по изпълнението в размер на 375 евро. Моли съда да го отмени като незаконосъобразен и да установи недължимост на адвокатския хонорар, поради липса на доказателства за реалното му плащане, евентуално да го намали до законоустановения минимум, поради прекомерност.

Ответникът по жалбата - взискателят М. Б. Н., чрез пълномощник адв. М.М. от САК, оспорва същата. Счита, че уговорения размер на адвокатското възнаграждение е реално заплатен, за което са представени доказателства, а от друга страна същото не е прекомерно, с оглед материалния интерес и обема на извършените действия от страна на адвоката, до момента, а и предстоящи такива в хода на изпълнението, тъй като до момента няма доброволно изпълнение, нито постъпили суми по наложените запори.

Становището на ЧСИ Д. също е за неоснователност на жалбата.

Излага съображения, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства, било определено, съобразно разп. на чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7, ал.2 от НВАР в размер на ½ от дължимия хонорар върху материалния интерес по делото, като минималното такова възлизало на сумата от 217,34 евро, но страните имали свобода да уговорят и по-високи размери, какъвто бил случая. Не отговаряли на истината и твърденията на жалбоподателя, че до момента по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия, както и че той е заплатил доброволно дължимите суми. Тъй като до момента липсвало доброволно изпълнение от страна на длъжника, а и въз основа наложените запори, все още нямало постъпили суми, поради липса на авоари по банковите сметки на длъжника, не можело да се прецени понастоящем фактическата и правна сложност на делото, нито продължителността на изпълнителното производство, до окончателното събиране на сумите по ИЛ. Поради изложените мотиви, 1 счита, че жалбата следва да се остави без уважение.

Софийският градски съд, IV-А въззивен състав, като обсъди наведените оплаквания в жалбата и представените доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в рамките на 2-седмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от връчване на разпореждането, депозирана е от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

При своевременно направено възражение за прекомерност, съобразно препращането на чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението за адвокат или юрисконсулт може да се намали. В тази връзка следва да се извърши преценка на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, а именно 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес;

3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; както и 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. По аналогия може да се съобрази, но не е задължително за съдилищата, нито обвързващ минимума по Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир при определяне на справедлив размер, съобразно мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, за защита по изпълнително дело, възнаграждението за неговото образуване е 200 лв. (102,26 евро).

Според чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от НВАР. При парични вземания от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. в конкретния случай, при заявения материален интерес от 2253,64 лв., минимално дължимото възнаграждение по т.чл.10, т.2 от НВАР възлиза на ½ от 515,36 лв. или 257,68 лв. (131,75 евро).

Следва да се има предвид, че кумулирането на възнагражденията, дължими в двете самостоятелни хипотези на т. 1 и т. 2, предпоставя извършването от пълномощника на такива действия за събиране на вземанията в изпълнителното производство, които следват действията му по образуване.

В настоящия случай изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя М. Б. Н., подадена чрез пълномощника му адв. М.М. от САК, на 05.05.2026 г., с която взискателя е поискал ЧСИ Д., на осн. чл.426 от ГПК да образува ИД, възложил е на осн. чл.18 от ЗЧСИ да избере способите на изпълнение за събиране на сумите по Изпълнителен лист № 3497/28.04.2026 г., издаден по гр.д. № 40157/2024 г. по описа на СГС, 72 с-в и да присъди и събере сторените в изпълнителното производство разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, заплатено на пълномощника на взискателя от 375 евро. В молбата, взискателя е посочил и предпочитан способ за събиране на вземането му – налагане на запор върху банковите сметки, които се установят след като съдебния изпълнител извърши проучване на имущественото състояние на длъжника. Към молбата взискателя е приложил ИЛ, адвокатско пълномощно и документ за заплатеното адвокатско възнаграждение – ДПЗС от 04.05.2026 г., в който е удостоверено плащането на уговореното възнаграждение от 375 евро.

От изпълнителното производство се установява още, че на 16.06.2026 г., на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, но в срока за доброволно изпълнение, след получаването й, длъжникът не е предприел плащане, въпреки, че твърди по сметката на ЧСИ да са постъпили сумите по изпълнителния лист. Както и ЧСИ в становището си е отбелязал, а и от преписката по изпълнителното дело, няма данни за извършено доброволно плащане от страна на длъжника, нито за постъпили от запорите, суми.

2

Единственото действие, което длъжника е извършил до момента е да подаде възражение срещу претендирания от взискателя адвокатски хонорар на неговия пълномощник.

От друга страна, по искане на взискателя до момента са предприети изпълнителни действия, като са изпратени запорни съобщения до четири банкови институции, от отговорите на които е установено, че по откритите при тях сметки на длъжника, няма авоари, поради което не могат да преведат търсената сума.

Други действия във връзка с изпълнението, вкл. извършвани с цел удовлетворяване на паричните вземания, от страна на взискателя и ЧСИ до момента не са извършени, но по делото не се установява и да е събрана сумата по изпълнителния лист. Следователно действията по изпълнението ще продължат и занапред, като към настоящия момент не може да се предположи продължителността на изпълнителното производство, нито какви действия ще се наложи още да бъдат предприети от взискателя, и от ЧСИ, по искане на последния, за ефективно събиране на вземането.

С оглед изложеното, понастоящем не може да се извърши нито преценка за фактическата и правна сложност на делото, нито за обема на действията по процесуално представителство и защита от страна на пълномощника на взискателя, които ще се наложи да бъдат извършени в хода на производството, за да се установи евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на уговорения адвокатски хонорар между взискателя и неговия пълномощник, обаче се установява от приложените по делото доказателства – ДПЗС в частта за плащането на хонорара в брой, служи за разписка за извършеното плащане.

С оглед изложеното, съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд, ІV-А с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 15949/08.07.2026 г. по описа на ЧСИ Г.Д., на длъжника Н. Б. Н. срещу Разпореждане по разноските/Уведомление изх. № 08382/19.06.2026 г., постановено от ЧСИ Д., по изп. дело № 20267810400615 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 в КЧСИ, с което се отказва да се установи недължимост/евентуално да се намали като прекомерно, претендираното като разноски по изпълнението, адвокатско възнаграждение заплатено от взискателя на неговия пълномощник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3