Решение № 1481 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503031 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение №260263 по гр.д. №6503/2020г. по описа на СГС е осъден Р.

Е. С. с ЕГН ********** да заплати на Манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" с БУЛСТАТ 113001555 /религиозна организация, местно поделение на регистрираното вероизповедание Българската православна църква- Българска патриаршия/ с адрес - с. Кладница, Община Перник , на основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 215 и чл. 219 от УБПЦ - сумата от 54 208 лв., представляваща обща стойност на установените вреди от липси на парични средства за период от 26.04.2012г. до 26.05.2017г. по банкова сметка с IBAN **********, както и на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 84, ал.З от ЗЗД сумата от 12 211, 86 лева, представляваща мораторна лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода от 18.04.2018г. до 07.07.2020г., като претенцията за присъждане на лихва в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендирай размер за 12 226, 92 лева е отхвърлена. Присъдени са и разноски в полза на ищеца.

Недоволен от решението е останал ответникът Р. С., който във ВЖ иска то да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено друго, с което исковете срещу него да бъдат отхвърлени изцяло. Излага оплаквания, че при постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е извел от представените писмени доказателства фактически констатации, които не съответстват на 1 удостоверените в тях обстоятелства. Посочено е във ВЖ също, че са приети за доказани факти, за които няма доказателства в делото, както и че са игнорирани част от доказателствата. В този смисъл поддържа, че решението е необосновано.

Формулирано е възражение и за неправилно приложение на материалния закон с оглед на това, че паричните средства, които са отчетени като липси са разходвани в продължение на години за заплащане на електричество, ремонти, храна, поддръжка и заплата за отеца.

За първи път във ВЖ е направено оплакване, че настоящото производство е насочено към ограничаване на свободата на словото и е опит за ограничаване на възгледите на Р. С.(отец Р.), което е нарушение на чл. 39чл. 41 от Конституцията на Р България и ЕКПЧ.

По изложените съображения и въз основа на прочита на доказателствата, направен от пълномощника на ответника, е заявено ревизиране на съдебния акт изцяло.

Отговор на ВЖ е подаден от ищеца, в който е изразено становище за неоснователност на възраженията в нея и е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Изложени са обстойни доводи за материалната законосъобразност на същото и контрааргументи срещу оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от СГС.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.

266 от ГПК.

След анализ на доказателствения материал, приобщен от първоинстанционния съд, апелативният съд прие за установени следните факти :

Не е спорно между страните, а и от доказателствата е видно, че между Софийската митрополия, която е териториална структура на Българската православна църква- Българска патриаршия, от една страна и Р. Е. С., като свещенослужител с църковен чин „йеромонах" и монашеско име Р. е съществувало валидно правоотношение, породено от назначаването му за игумен на Манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец", за която длъжност е получавал и възнаграждение, в периода в който е бил на тази служба. Правоотношението е възникнало на основание Заповед за назначаване №18 от 20.04.2012г. и е прекратено със Заповед за освобождаване №3 от 23.01.2017г. и двете на Софийския Митрополит и Български Патриарх.

Установява се от Ревизионен доклад за извършена финансова ревизия на Манастир „Св. Николай Мирликийски" с. Кладница, за периода от 26.04.2012г. до 25.06.2017г. по резултатите от финансова проверка, възложена от Софийската митрополия, която е териториална структура на Българската православна църква- Българска патриаршия, че за периода от 06.06.2012г. до 16.12.2016г. по разплащателната банкова сметка на манастира са получени дарения общо в размер на 56 271, 92лв., а от нея са изтеглени лично от Р. К. С.

– йеромонах Р. 54 910, 84лв. Извършилият ревизията е удостоверил и констатации, че в манастира не са намерени отчетни документи за 2 ревизирания период, както и че с банковата сметка е оперирал единствено ответникът, като всички парични средства са теглени лично и единствено от него на каса. Ревизионният доклад е връчен лично на последния на 11.06.2018г. с писмо с обратна разписка. Той е направил възражение срещу констатациите в Ревизионния доклад, че са клеветнически и петнят доброто му име, както и че са унищожени всички разходни и други документи, но не сочи кога и от кого, а единствено, че това е станало със знанието и съдействието на лица с ръководни функции в Софийската Света митрополия.

Изложил е възражения и срещу процедурата по изготвянето му и реквизитите на доклада, поради което го счита за нищожен, респ. непораждащ права и задължения. От съдържанието на приетото като доказателство Възражение с вх. № 1221/ 27.06.2018г. на Софийска митрополия мотивира може да се направи категоричен извод, че ответникът Р. С. /йеромонах Р./ е бил запознат със съдържанието на ревизионния доклад.

На базата на приобщеното като доказателство препис - извлечение от банковата сметка с IBAN ********** на Манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец", открита в „Централна кооперативна банка" АД, е изготвена съдебно- икономическа експертиза, която потвърждава констатациите в ревизионния доклад, че общият размер на изтеглените парични суми от нея от Р. Е. С., в периода от 12.06.2012г. до 31.12.2016г. възлиза на 55 508 лева, а постъпленията от дарения и лихви по от същата за периода от 20.04.2012г. до 20.01.2017г. възлизат на 56 662, 52 лева, а касовите тегления в същия период възлизат на 55 938 лева. Според изчислението на вещото лице, размерът на законна лихва върху главница от 54 208 лева, изчислена за периода от 18.04.2018г. - когато е установена липсата, до датата на предявяване на иска - на 07.07.2020г., възлиза на общо 12 211, 86 лева.

Вещото лице е посочило в заключението си, че в делото не се съдържат разходнооправдателни документи за заплащане на консумативи за манастира, а също и при анализа на разплащателната банкова сметка не е открило отразено заплащане на такива.

Видно е по позицията от 20.12.2012г. в таблицата за касовите тегления от банковата сметка на манастира, съдържаща се в заключението на ССчЕ, че отразява преведена сума в размер на 5 200лв. по договор №178/19.12.2012г. за реставрация на стенописи от Фонд „13 века България“. Удостоверено е в писмо с изх.№РД-30-220/17.11.2022г. от изпълнителния директор на Фонда, че Манастир “Св. Николай Мириклийски Чудотворец“ е представил отчет с вх.

№541А/01.10.2013г. за изразходваните средства в размер на 5 200лв. по договор за спомуществувателство №178/19.12.2012г., сключен между тях.

Като доказателство по делото е прието и писмо от 17.11.2022г. от „Електрохолд продажби" ЕАД, което не съдържа данни, относими към предмета на делото, поради което не следва да се обсъжда.

Като свидетел в производството е разпитан гл. финансов ревизор при Софийската митрополия - Д. П. Н., който е извършил проверка на имущественото състояния на Манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец", за период в който Р. Е. С. /йеромонах Р./ е бил негов игумен. Той 3 свиделства, че при лично посещение в манастира е видял, че материалната база е лошо поддържана. Поддържа и че въз основа на извлечението на банковата сметка на манастира е установявал липса на значителна парична сума, а при проверката не са били представени или открити счетоводни документи за разходи, оправдаващи изтеглените суми.

Свидетелката, ангажирана от ответника - Ж. В. И., заявява, че познава същия и е посещавала манастирския комплекс „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" по времето, докато той е бил негов игумен и е възприела, че значителна част от сградите на манастира били повредени от земетресението в Перник, както и че игуменът е полагал усилия, за да осъществи консервационни работи по сградата. Сочи, че при следващо посещение в манастирския комплекс е видяла, че помещенията не били в добро състояние, били разхвърляни и замърсени. В останалата им част показанията на свидетелката са неотносими към подлежащите на доказване факти в делото, поради което не следва да се обсъждат.

Въз основа на така установените факти, въззивният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността на обжалваното решение :

Софийският апелативен съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 217, ал.2 от УБПЦ, предвиждаща носенето на пълна имуществена отговорност от материалноотговорен свещенослужител при установяване на липси, която отговорност е с идентична правна уредба като тази по чл. 207, ал.1, т.2 от КТ.

В този контекст следва се посочи, че Уставът на Българската православна църква, приет от VI Църковно- народен събор (11 декември 2008г.), публикуван в "Църковен вестник", извънреден брой от 09.01.2009 г. е особен нормативен акт, който регулира дейността на БПЦ и структурите в нея.

Той предвижда функционирането на особена юрисдикция, каквато е Църковният съд, но не отрича функционалната компетентност и юрисдикцията на общите съдилища на Р. България, като за конкретния спор тя се извежда от нормата на чл. 219, ал.1 от УБПЦ, според която пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Следва да се отбележи и че в казуса подведомствеността на спора не е била оспорена от страните, в рамките на установената от процесуалния закон възможност, поради което първонстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 14, ал.З от ГПК, за да разгледа спора.

Както се установи в делото, към момента на констатиране на процесните липси в размер на 54 208лв. ответникът е бил игумена(свещенослужител) в Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) и правата и задълженията на службата му са се уреждали от разпоредбата на чл. 171 от Устав на Българската православна църква. Според чл. 171, т.15 от УБПЦ той е бил задължен да съставят бюджет за манастирските приходи и разходи и да го изпращат на съответната духовна власт за утвърждаване, а съгласно чл. 171, т.17 от УБПЦ е бил длъжен да следи за редовното изпълнение на бюджета и след приключването му да дава отчет, съотв. пред Светия Синод - за 4 ставропигиалните манастири или пред епархийския митрополит - за епархийските манастири, а съгласно т. 18 да проверява на всеки три месеца манастирските сметки, като съставят актове, които да изпращат на съответната духовна власт. Наред с изложеното в чл. 171, т.28 от УБПЦ е регламентирано, че следва да дава ежегодно на съответната духовна власт писмен отчет за общото състояние на манастира.

Въз основа на описаните задължения на игумена, следва да се направи извод, че неговата длъжност е материалноотговорна. Ето защо по отношение на ответника слева да се приложи разпоредбата на чл. 217, ал.2 във вр. с ал. 1 от УБПЦ, която съдържа правилото, че за вреди, причинени от материалноотговорните лица, свещенослужителите и църковнослужителите, отговорността при липси е в пълния размер на вредата.

Във въззивното производство повторно се разрешава материалноправния спор, поради което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата, и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Първият установен, правнозначим за разрешаването на спора факт е, че по времето, когато ответникът е бил игумен и материалноотговорно лице на Манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец"- в банковата сметка на манастира с IBAN ********** в „Централна кооперативна банка" АД, е съществувала наличност, в общ размер на сумата от 56 662, 52 лева.