Решение № 167 от 30.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100974 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Ищецът с исковата си молба твърди, че между него и ответника Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНОПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ

"БЪДЕЩЕ-93" е сключен Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г, по силата на който за срока на стопанската 2024/2025 г наемодателят ищец е отдал за възмездно ползване 495,002 дка земеделски земи, находящи се в землищата на село Овча могила и село Горна студена, подробно описани, срещу заплащането еднократно на наемната цена в размер на 125 лева за дка или общо 61 875, 25 (шестдесет и една хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) лева, платима при подписване на договора.

Твърди се, че наемната цена не е платена и че ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на подписване на договора. Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61 875, 25 лева, представляваща незаплатено задължение за главница по Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г за стопанската 2024/2025 година и сумата от 10 017, 37 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължението за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г за стопанската 2024/2025 година за периода от 1

24.05.2024 г до 07.08.2025 г, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на дължимата сума.

С отговора на исковата молба ответникът признава иска.

При направено от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът със свое определение е прекратил съдебното дирене по делото.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени наличието на предпоставките на чл. 237от ГПК, приема за установено следното:

От твърденията в исковата молба съдът направи извода за съществуването на твърдяното от ищеца право, а именно :

Налице е сключен договор за наем, цената по който не е платена и е равна на исковата сума, като е налице забава.

С оглед депозираното признание на иска и предвид направеното искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът изпълни задължението си по чл.237, ал.1 от ГПК и извърши проверка относно наличието на формалните изисквания на закона за постановяване на решението.

Според настоящия състав тези изисквания са налице.

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД , обективно съединен с иск по чл. 86 , ал.1 от ЗЗД.

Така предявените искове са допустими - предявени са от надлежна страна, против надлежна страна и очертаният в исковата молба вид на търсената от ищеца защита обосновава правния му интерес от предявяване на иска.

Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа на депозираното по делото становище от ответника. В него той не само признава всички правно релевантни за спора факти и сочи, че те са се осъществили така, както е изложено в исковата молба, а и признава изцяло основателността на предявената претенция за заплащане на исковата сума .

Не са налице изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 237,ал. 3 от ГПК, а именно:

2

Признанието не касае право, което противоречи на закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се разпореждат с признатото право.

Основавайки се на признанието на иска/ чл. 237,ал 2 от ГПК/, съдът счита, че следва да го уважи, без да излага мотиви относно неговата основателност.

По въпроса за разноските, съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и че следва да заплати на ищеца всички сторени разноски по водене на делото пред първата инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК . .

Водим от горното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА

ЗЕМЕДЕЛСКА

ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА

КООПЕРАЦИЯ „БЪДЕЩЕ – 93“, с. Овча Могила, ЕИК 814160873 да заплати на Т. К. П., ЕГН ********** сумата от 31636,31 евро ( тридесет и една хиляди шестстотин тридесет и шест хиляди евро 31 цента ) , равняваща се на 61 875, 25 лева, представляваща незаплатено задължение за главница по Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г за стопанската 2024/2025 година и сумата от 5121,80 ( пет хиляди сто двадесет и едно евро, 80 цента ), равняваща се на 10 017, 37 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължението за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г за стопанската 2024/2025 година за периода от 24.05.2024 г до 07.08.2025 г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025г. до окончателното изплащане на същата, както и сумата от 4609,30 евро ( четири хиляди шестстотин и девет евро, 30 цента ) разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред ВТАС.

3

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100974 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Ищецът с исковата си молба твърди, че между него и ответника Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНОПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ

"БЪДЕЩЕ-93" е сключен Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г, по силата на който за срока на стопанската 2024/2025 г наемодателят ищец е отдал за възмездно ползване 495,002 дка земеделски земи, находящи се в землищата на село Овча могила и село Горна студена, подробно описани, срещу заплащането еднократно на наемната цена в размер на 125 лева за дка или общо 61 875, 25 (шестдесет и една хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) лева, платима при подписване на договора.

Твърди се, че наемната цена не е платена и че ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на подписване на договора. Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61 875, 25 лева, представляваща незаплатено задължение за главница по Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г за стопанската 2024/2025 година и сумата от 10 017, 37 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължението за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 23.05.2024 г за стопанската 2024/2025 година за периода от 1

24.05.2024 г до 07.08.2025 г, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на дължимата сума.

С отговора на исковата молба ответникът признава иска.

При направено от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът със свое определение е прекратил съдебното дирене по делото.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени наличието на предпоставките на чл. 237от ГПК, приема за установено следното:

От твърденията в исковата молба съдът направи извода за съществуването на твърдяното от ищеца право, а именно :

Налице е сключен договор за наем, цената по който не е платена и е равна на исковата сума, като е налице забава.

С оглед депозираното признание на иска и предвид направеното искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът изпълни задължението си по чл.237, ал.1 от ГПК и извърши проверка относно наличието на формалните изисквания на закона за постановяване на решението.

Според настоящия състав тези изисквания са налице.

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД , обективно съединен с иск по чл. 86 , ал.1 от ЗЗД.

Така предявените искове са допустими - предявени са от надлежна страна, против надлежна страна и очертаният в исковата молба вид на търсената от ищеца защита обосновава правния му интерес от предявяване на иска.

Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа на депозираното по делото становище от ответника. В него той не само признава всички правно релевантни за спора факти и сочи, че те са се осъществили така, както е изложено в исковата молба, а и признава изцяло основателността на предявената претенция за заплащане на исковата сума .

Не са налице изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 237,ал. 3 от ГПК, а именно:

2

Признанието не касае право, което противоречи на закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се разпореждат с признатото право.

Основавайки се на признанието на иска/ чл. 237,ал 2 от ГПК/, съдът счита, че следва да го уважи, без да излага мотиви относно неговата основателност.

По въпроса за разноските, съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и че следва да заплати на ищеца всички сторени разноски по водене на делото пред първата инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК . .