Решение № 72 от 11.03.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Смолян, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100495 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Р. против „*“ ЕООД, в която се твърди от ищеца, че на 21.06.2023 година между страните е сключен Договор № * за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът-кредитор му е предоставил заем при следните условия: Общ размер на отпуснатия Кредит- 3050.00 лева.;

Срокове и начин на плащане Брой вноски: 12, Начин на плащане: съгласно Погасителния план, който е неразделна част от Договора Първа падежна дата: 21.07.2023г.; Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя за целия период на Кредита- общо сума в размер на 3751,50 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3050,00 лева; Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 701,50 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе.„;

Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.11, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.; Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от * в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Едновременно с подписването на договора за потребителски кредит, между Д. Н. Р. и * p.l.c., със седалище и адрес на управление в *, е сключен и Договор за гаранция /поръчителство/ при следните условия: 1.1. Гарант: * p.l.c., със седалище и адрес на управление в *; * p.l.c. притежава лиценз от Органа за финансови услуги в * за осъществяването на *ова дейност, платежни услуги (по смисъла на действащия в * Закон за финансовите институции), издаване и администриране на други инструменти за плащане (различни от платежните услуги, посочени по-горе), предоставяне на гаранции, търговия за собствена сметка с инструменти на паричния пазар, чуждестранна валута, фючърси и опции, обменни и лихвени инструменти, прехвърлими ценни книжа, както и други дейности, за извършването на които Гарантът притежава или може да получи лиценз. 1.2. Кредитор: „*" ЕООД. 1.3. Клиент: Потребител, който е сключил в качеството си Кредитополучател, Договор за потребителски кредит с Кредитора. До сключването на настоящия договор, Клиентът се счита за потенциален Клиент. 1.4. Договор за Потребителски кредит: Договор за Потребителски кредит, сключен между Кредитора и Клиента на 21.06.2023, с номер на 1 договора *, отпусната сума 3050,00 и краен срок за издължаване 15.06.2024г. 1.5. Договор за гаранция (поръчителство): Договор, сключен между Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по- долу "Договора"). 1.6. Такса за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 2897,50 лв, дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по *ова сметка в * IBAN: *, BIC: *) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Договор. Брой вноски -1 2 Дата на първо плащане - 21.07.2023 Краен срок на издължаване на таксата - 15.06.2024г.

Твърди се от ищеца, че Договор № * от 21.06.2023г. за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Възникването на това задължение е задължително условие за сключване па договора, тъй като видно от т.8 от Част 2, Описание на съответните характеристика на съответния договор за кредит кредиторът изисква от кредитополучателя предоставяне на обезпечение, представляващо договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.

Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал.

4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Съгласно императивните изисквания на горепосочените норми кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за осигуряване на поръчителство от * в полза на кредитодателя, а това не е сторено.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дедо С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да сеоснове преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

2

Уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство в размер на 2897,50 лева е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК.

Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателката, за което той дължи такса в общ размер на 2897,50 лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „*" ЕООД.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 са нищожни - чл.19,ал.5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 2897,50 лв. в записания в договор размер на Ш Р от 49,11%.Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби.

Правна последица от нея е, че се дължи размерът на предоставената в заем главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

Освен това сключеният между ищеца и * договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на 3 членовете на общност. Нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая. Така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и прекомерни плащания. При факта, че учредява не го на обезпечението е предвидено изначално като последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при това в немалък размер, съпоставен с главницата по кредита. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД.