Решение № 3055 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3055 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Д. П., като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110113807 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ...... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Е. В. К., в качеството на вещен ползвател, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в ......, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнася, което ответницата не е сторила, поради което претендира сумите, както следва: 979,08 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г.; 142,41 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 07.10.2020 г.; 32,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 6,10 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 07.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2020 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 50796/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2020 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. В. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 1

ГПК особен представител – адв. О. Н., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва доставянето на твърдяното количество топлинна енергия в посочения размер. Оспорва качеството на услугата, тъй като температурата на топлинната енергия е била по-ниска от изискуемата, което счита за нарушение на ЗЕ и общите условия на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 373, нот. дело № 28/2009 г./л. 17-18 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че на 27.02.2009 г. ответницата Е. В. К. е прехвърлила в полза на трети за спора лица - Т..... правото на собственост върху процесния апартамент № 4, ..... заедно със зимнично помещение № 9 и 1,117 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него. Също така видно от представената декларация /л. 23 от делото/ К. се е отказала от запазеното в нейна полза вещно право на ползване, като данните, удостоверени справката от Служба по вписванията по партидата й /л. 135 от делото/, свидетелстват, че отказът от това ограничено вещно право е вписан на 02.08.2019 г., т. е. след исковия период, което означава, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. тя все още е била негов носител, поради което именно К. се явява задължено лице за заплащане на разходите във връзка с ползването на топлоснабдения имот, а не т. н. „голи собственици“. Ето защо, с 2 оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката тя се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на имота, за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което съдът намира, че същата ги е приела, като изрично изявление за това от нейна страна не е необходимо. Ето защо, с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била вещен ползвател на процесния апартамент № 4 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно представените изравнителни сметки и протоколи за отчет /л. 115-123 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е извършвана от третото неучастващо по делото лице - ......

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани въз основа на редовно извършени отчети на 1 брой радиатор и 1 брой щранг – лира в банята, сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой редовно отчетен водомер, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 164 куб.

3 м. и на етажната собственост – 7 921 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне на стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1 327,31 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури /1 405,85 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /78,54 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. От страна на ответницата не са ангажирани никакви доказателства във връзка със заявеното от нея възражение относно качеството на предоставяната услуга, поради което същото е неоснователно.