Определение № 3355 от 13.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3355 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002900945 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД, гр. София чрез процесуален представител адвокат Н. Л. срещу решение № 3 от 04.01.2024 г. по в. т. дело № 214/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, 2 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 79 от 30.06.2023 г. по т. дело № 186/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която е уважен предявеният от М. Н. Н. иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до общо присъдените 45 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика от 15 000 лв., считано от 31.05.2022 г. до окончателното плащане.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че определеният размера на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, като съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е отчел всички критерии, имащи отношение към съдържането на понятието „справедливост“, не е направил оценъчен анализ на всеки от тези критерии, не е съобразил обществено-икономическите условия в страната и по местожителството на пострадалия към датата на ПТП 1 и лимитите на застрахователното покритие. Счита, че присъденото обезщетение не кореспондира на реално търпените от пострадалия болки и страдания и на действителната продължителност на възстановителния процес, както и е в несъответствие с трайната практика на ВКС при пострадали с подобни травми като травмите, получени от увреденото лице. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част, искът да бъде отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер 45 000 лв. и претендира присъждане на направените разноски в трите инстанционни производства.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

2. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

Касаторът излага и доводи за очевидна неправилност на решението на въззивната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане па всички релевантни и обективни критерии за справедливост.

Ответникът М. Н. Н. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат П. А. оспорва касационната жалба, като поддържа, че присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и съобразено с принципите, заложени в чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, и задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г. Прави възражение за липса на основания за 2 допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени документи, свидетелски показания и заключения на авто-техническа и медицинска експертизи въззивният съд е приел, че изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП, са доказани: виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ленд Ровър” - Инан Реджеб Акиф е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като не е осигурил странично разстояние за безопасно заобикаляне или разминаване с ищеца, който е управлявал велосипед по дясното платно в посока към гр.

Шабла, и е ударил ищеца в областта на лявата предмишница с дясното странично огледало; вследствие поведението на водача на автомобила на ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди; отговорността на водача на процесното МПС е предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ за задължителна застраховка.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер 60 000 лв., съдебният състав е взел предвид следните факти и обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на процесното ПТП - 46 години; вида на уврежданията - многофрагментно счупване на раменната кост на лявата ръка, тежка раздробена става; проведеното лечение, което е протекло с усложнения – проведена на 12.06.2020 г. оперативна интервенция за кръвна репозиция и 3 фиксация на фрагментите на счупената кост с метална остеосинтеза, която операция не е довела до зарастване на счупването, а се е оформила лъжлива става и е бил травмиран лъчевия нерв на крайника /ятрогения/, което е наложило провеждане на медикаментозно лечение и профилактика на инфекциозни и тромботични усложнения, купиране на болката, възстановяване на травмирания нерв; извършена на 17.03.2022 г. нова операция, наложила се поради несрастването на счупването, при която са махнати старите импланти, взета е кост от тазовото крило, за да се увеличат шансовете за зарастване в мястото на мишничната кост и са поставени нови импланти; проведено е медикаментозно лечение; отчетена е продължителността на лечебния и възстановителен процес - при нормално протичане на оздравителния процес обездвижването на крайника при поставена метална фиксация е 2-3 седмици, движенията трайно се затрудняват за около 3-5 месеца, а работоспособността на пострадалия е ограничена за около 5-6 месеца, но в конкретния случай възстановяването на ищеца е протекло много по-забавено поради настъпилите усложнения, което е наложило допълнително и усложнено етапното лечение, като при втората операция лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия при обездвижване на левия горен крайник за срок от 2 седмици с мека имобилизация и продължаване на противотромботичната профилактика още 10 дни. Въззивната инстанция е съобразила също, че липсват видими прояви на хипотрофия на мускулатурата /отпадане на мускулна маса/, липсва съдовонервен дефицит, настъпило е подобрение на функцията на крайника, възможно е при претоварване на крайника и при промяна на времето ищецът да усеща болка. Съдебният състав е отчел, че преценката за необходимостта от отстраняване на поставения метален имплант е на лекуващия лекар, който счита, че не е необходима нова операция. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени ограничаването и затрудняването на личния живот и социалното функциониране на ищеца за продължителен период от време, първоначалната невъзможност ищецът да се самообслужва в пълна степен, изпитваните най-интензивни болки непосредствено след получаване на травмата и след двете оперативни интервенции, търпените интензивни болки в рамките на четири месеца след първата операция, независимо от медикаментозното им повлияване, общия срок на временна неработоспособност 200 дни, проведените курсове на 4 физиотерапия и рехабилитация. Въз основа на приложените медицински документи, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и показанията на свидетелите въззивният съд е взел предвид търпяното от ищеца вследствие на процесното ПТП посттравматично стресово разстройство, което е довело до понижена себеоценка с нарушаване в стереотипите и активността, емоционален срив и нарушаване на адаптацията и социалното му функциониране за дълъг период от време, както и засиленото усещане за непълноценност, тревожността, напрегнатостта и притеснението дали ищецът ще може да изпълнява професионалните си задължения като военен, проведената медикаментозна терапия, която продължава с антидепресанти и транквилизатори. Въззивната инстанция е изложила и съображения, че отчита социално-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са лимитите на застрахователно покритие по чл.

492 КЗ, минималната работна заплата към 2020 г. - 610 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. – 1 437 лв..

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Велико Търново по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.

5

По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил е установените болки и страдания, които ищецът е изпитал от причинените му увреждания, техните продължителност, интензитет и прогнози, възрастта на пострадалия.