Решение № 549 от 14.12.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Габрово, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100834 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 3704/01.06.2023 г. предявена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК 107009273, с адрес: гр. Габрово, ул.

“Индустриална” № 6 срещу Б. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19.

Ищецът твърди, че на 16.03.2023 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 649.73 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.01.2020 г. до м.06.2022 год. и 109.07 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 09.03.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 457/2023 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, партида № 8259, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр.

Габрово, ул. „**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи 1 процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2023 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е депозиран отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения за недопустимост на предявените искове поради липса на процесуална легитимация, обосновани с възражението, че липсвали доказателства същият да е наследник на П.М.М. и да е приел наследството, както и относно правото на собственост върху топлоснабдения имот.

Възражението е неоснователно.

Процесуалната допустимост на иска се обуславя от наличието на правен интерес, който произтича от твърденията на ищеца, които следва да сочат на съществуването на нарушено негово право, на което в производството да се даде защита. В случая, ищецът твърди, че в правната му сфера е налице неудовлетворено вземане за цена на доставена топлинна енергия. Тези твърдения са достатъчни за наличието на правен интерес. Въпросът дали ответникът е страна по спорното материално правоотношение е въпрос по същество, но не и на допустимост.

По същество исковете се оспорват по основание и размер. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания на ищеца по давност. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител не оспорва да има качеството е потребител на топлинна енергия и извършената в процесния период доставка на топлинна енергия на претендираната стойност, като поддържа възражението за погасяване на претендираните вземания на ищеца по давност.

Ищецът е депозирал защита по същество, вх. № 8040/20.11.2023 г., в която е заявява, че във връзка с направеното възражение за погасяване на претендираните вземания по давност на основание чл. 233 ГПК се отказва от исковите си претенции за м. 01.2020 г. и м. 02.2020 г. за сумата 51.10 лева - главница и 14.01 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, като продължава да поддържа предявените искове за периода м.03.2020 г. – м.06.2022 г. за сумата 598.63 лева - главница и сумата 95.06 лева – мораторна лихва.

Съдът намира молбата за отказ за допустима и основателна: подадена от процесуално легитимирана страна, която десезира съда с правния спор, като съгласие на ответника за отказа не е необходимо. Ето защо, производството по делото в частта по главния иск за сумата над 598.63 лева и за периода м.01.2020 г. – м.02.2020 г., съответно по акцесорния иск за сумата над 95.06 лева следва да се прекрати.

На следващо място, съгласно разяснения, дадени в т. 11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Особеният представител първоначално оспорва ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, при съображения, че липсвали доказателства за твърдяното наследствено правоприемство. Видно от представената справка чрез отдалечен достъп по данни за имот и удостоверение за вписвания, отбелязвания и 2 заличаване за лице, издадена от Служба по вписванията ответникът притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „************” № 59, ет. 8, ап. 21, като върху имота е била наложена възбрана. От изготвената служебна справка по Наредба №14/2009 г. се установява, че ответникът Б. И. М., ЕГН ********** е с регистриран постоянен и настоящ адрес - гр. Габрово, ул.

„**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19, на който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, находящ се на адрес гр. Габрово, ул.

„**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19. В случая ищецът твърди задълженията да са възникнали за процесуално легитимирания ответник Б. И. М., която за процесния период е имала качеството потребител на топлинна енергия като собственик на недвижимия имот, а не в правната сфера на нейния наследодател П.М.М., след което в резултат на наследственото правоприемство задължението на наследодателя да е преминало към наследниците му по закон, поради което доводи и възражения свързани с наличие или липса на наследствено правоприемство не следва да се обсъждат, тъй като са ирелевантни за предмета на спора.

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, същият има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за стойността на доставена топлинна енергия, като не се твърди и не се установява Б. И.

М. да е обективирала възражение срещу така подадените данни в рамките на рекламационния срок.

Съгласно извлечение от сметки за партида № 8259, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19, изготвено от ищеца, цената на доставената топлинна енергия за първоначално претендирания период м.01.2020 г. – м.06.2022 г. е в размер на 649.73 лева, съответно за процесния период м.03.2020 г. – м.06.2022 г. е в размер на 598.63 лева.

Страните не спорят и с протоколно определение от 16.11.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за първоначално претендирания период – м.01.2020 г. – м.06.2022 г. в процесния имот находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19, е доставена топлинна енергия на стойност 649.73 лева.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 457/2023 год. по описа на ГРС, 3 се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно съединените установителни искове.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 598.63 лева и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 26, вх. В, ет. 7, ап. 19 топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.