Решение № 121 от 07.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500270 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №3719/30.01.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника С. С. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. М., срещу постановление изх.

№3047/25.07.2024 г. по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С.Г., рег.

№*** на КЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция. Твърди се, че не са предприемани реални действия и не е искано извършване на такива от страна на взискателя в продължение на повече от две години, без да се посочва конкретен период.

Длъжницата не е получавала съобщения за валидни действия, които да прекъснат давността.

Взискателят „Макроадванс“ АД депозира възражение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочи се, че в случая няма бездействие на взискателя за период от повече от две години, като са отбелязани конкретните предприети от него действия. Иска се жалбата да се остави без уважение, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока 1 по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар.

„перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Не е предвидено изискване длъжникът да е получавал съобщения за предприетите действия – в много случаи това е и практически невъзможно, независимо от положените усилия от взискателя и съдебния изпълнител, като не се възприемат твърденията на жалбоподателката в тази насока.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД №*** по описа на ЧСИ С.Г., същото е образувано на 10.09.2018 г. с разпореждане на ЧСИ от същата дата (л.14), въз основа на молба от „Макроадванс“ АД от същата дата с приложен изпълнителен лист от 12.03.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №1649/08.03.2010 г. по ч.гр.д.

№1206/2010 г. на РС Пловдив, срещу Ж. (посочена с фамилия М.***Б.) – като кредитополучател, и в качеството на ЕТ „И. – ***- С. М.***Б.“, солидарно да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД посочените суми. С молбата е поискано налагане на запори върху банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г. и според приложения списък кредиторът е цедирал вземането си на „Макроадванс“ АД, като цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за цесията.

С разпореждане от 14.12.2018 г. (л.19) ЧСИ е наложил запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банкови сметки в три 2 банки до размера на дълга.

На 09.09.2019 г. е депозирана молба от взискателя (л.52), като е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника.

На 30.06.2020 г. е депозирана нова молба от взискателя (л.55), като е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника.

На 10.02.2022 г. е депозирана молба от взискателя (л.77), като отново е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника.

На 28.11.2023 г. е депозирана нова молба от взискателя (л.84), като е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника.

На 21.12.2023 г. е депозирана молба от взискателя (л.86) за присъединяване на вземане, като е приложен нов изпълнителен лист за разноски.

С разпореждане от 20.06.2024 г. на ЧСИ е присъединено вземането и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане от 25.07.2024 г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при друг работодател.

Междувременно са правени различни справки за имуществото на длъжника и трудови договори.

С молба от 08.07.2024 г. длъжникът чрез адв. М. е поискал прекратяване на делото поради настъпила перемпция, по повод на която е постановено атакуваното постановление. За същото Ж. е уведомена на 29.10.2024 г., а жалбата – предмет на настоящето производство, е депозирана на 04.11.2024 г., в двуседмичния срок.

В случая следва да се отчете, че в разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в посочения период обаче не е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело е поисквано редовно да бъдат предприемани действия.

3

Основанието за прекратяване на изпълнителното дело, на което се позовава жалбоподателят, е свързано с изтичането на двугодишен срок, през който взискателят, респективно – ЧСИ, не е предприел изпълнителни действия.

Съдът намира, че възраженията в жалбата, че перемпция е настъпила, следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че регулярно е искано от взискателя предприемане на принудителни действия от ЧСИ, а и такива са започвани от н е г о . След като взискателят е направил искане за извършване на изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да изпълни поискания нов изпълнителен способ по образуваното изпълнително дело.

Действително, в случая е искано прилагането на един и същи способ – налагане на запор върху трудовото възнаграждение, като са искани различни справки. След установяване наличието на трудово правоотношение, е налаган запор върху вземанията на длъжника. Ето защо правилно е прието, че не е настъпила перемпция, респективно – е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбата е неоснователна, като следва да се остави без уважение.

Разноски са поискани от ответника по жалбата, като следва да се присъдят в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на такова в размер, предвиден от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като същата не намира приложение при присъждане на юрисконсултските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №3719/30.01.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника С. С. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. М., срещу постановление изх.

№3047/25.07.2024 г. по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С.Г., рег.

№*** на КЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

ОСЪЖДА С. С. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление град София, ул. Г. С. Раковски №147, ап.14, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5