Определение № 1244 от 09.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1575/2024
- Вид
- Определение № 1244
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- Мария Митева, Татяна Грозданова, Петър Гунчев
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 29 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1244 гр. София, 09.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601575 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на лишения от свобода А. Р. Л. срещу определение от 27.11.2024 година на СГС, НО, 11-ти състав, постановено по ЧНД № 6700/2024 година, с което му е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 1131/2024 г. по описа на СГС. В жалбата не са изложени съображения, поради които лишеният от свобода обжалва съдебния акт на долустоящия съд, а единствено се иска САС да се произнесе по компетентност.
СГП и Началникът на Затвора – гр. *** не са депозирали възражения срещу подадената жалба.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба на л/с Л. е процесуално допустима, като подадена от 1 надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.
Доколкото в жалбата не са изложени никакви съображения защо проверяваният акт е неправилен, САС извърши служебна проверка на обжалваното определение и прецени, че то е правилно и законосъобразно.
Лишеният от свобода А. Л. е постъпил в Затвора гр. *** на 10.01.2024 година и при зачетен предварителен арест е започнал да изтърпява наложеното му наказание от 2 (две) години лишаване от свобода по НОХД № 1131/24 на СГС за извършеното от него на 17.05.2023 година в гр. София престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл. 29 НК, считано от 09.06.2023 година.
Към датата на заседанието пред първата инстанция подалият молба за условно предсрочно освобождаване осъден е изтърпял фактически 1 (една) година, 5 (пет) месеца и 18 (осемнадесет) дни, от работа – още 1 (един) месец и 24 (двадесет и четири) дни, като остатъкът от наказанието е 4 (четири) месеца и 18 (осемнадесет) дни, видно от справката от Затвора - гр. ***.
Следователно - налице е първата изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, когато престъплението за което е осъден е при опасен рецидив, което в неговия е случай е срок, превишаващ 1 (една) година и 4 (четири) месеца.
Втората изискуема предпоставка за приложението на чл. 70 НК е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
2
Първостепенният съд внимателно се е запознал с приложеното по делото затворническо досие, както и с всички възможни източници на информация за поведението на осъдения и с основание е приел, че второто условие не е налице и целите на наказанието не са постигнати. Практически корекционната работа с осъдения Л. е започнала едва след влизането в сила на 29.02.2024 година на одобреното споразумение по НОХД 1131/2024 година, с което му е наложено наказанието от две години лишаване от свобода за грабеж, извършен в условията на опасен рецидив. В периода от 09.06.2023 година до 29.02.2024 година л/с Л. е имал статут на задържано обвиняемо лице, поради което с него не е работено за постигане на целите на наказанието. Видно е от затворническото досие, че планът за изпълнение на присъдата е утвърден на 20.03.2024 година, поради което с л/с Л. е работено за постигане на целите на наказанието едва девет месеца. Според изготвения доклад във връзка с инициираното от л/с Л. производство за условното му предсрочно освобождаване, той е назначен със заповед от 30.04.2024 година като чистач – обща баня на 2-група, към която се числи и добре се справя с възложените му задачи. Записан е в 11-ти клас в училището към затвора, включван е в беседа на „Анонимни алкохолици и наркозависими лица“ предвид данните, че в близкото минало системно е употребявал алкохол и наркотични вещества, участвал е във великденски творчески конкурс през месец май 2024 година и е награден с писмена похвала със заповед на Началника на затвора – гр. ***. Тези положителни прояви на лишения от свобода обаче, могат да бъдат преценени само като начало на процеса за поправянето му, но е и че целите на наказанието, което му е наложено, вече са постигнати. Оценката на риска от рецидив при Л. не е снижена – продължава да бъде 93 точки, а рискът за вреди е среден, клонящ към висок за обществото.
При това положение правилно контролираната инстанция е достигнала до извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка - осъденият да се е поправил.
С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2024 година на СГС, НО, 11-ти състав, постановено по ЧНД № 6700/2024 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4