Решение № 123 от 04.10.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от М. Х. А. чрез процесуалния му представител адв.Н.Й., против решение №268/04.03.2022г., постановено по гр.д.№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. Х. А. срещу П.

Т. Т. иск за разваляне на договор, сключен на 16.01.2014г. с НА №4, том I, peг.111, дело №4 от 16.01.2014г., ВН № 332, чрез който К. К. А., п.

28.12.2015г., прехвърля на П. Т. Т. недвижим имот, а именно: апартамент №75, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

***, с административен адрес в гр.Варна, община Варна, област Варна, ул.„Д-р Басанович“, блок 12, вход 1 по схема, етаж 13, ап.75 в жилищна сграда №5, построена в имот с идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, антре, коридор, балкон и изба, със застроена площ от 61, 36 кв.м, при граници на обекта съгласно схема: на същия етаж - имоти идентификатори ***, *** 5.74, под обекта имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с принадлежащото избено помещение, без посочен номер в документа за собственост, с полезна площ от 3, 60 кв.м., при граници: от три страни коридор, ведно с 1, 0328 % ид. ч. от 1 общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, основан на твърдение за неизпълнение на насрещното задължение на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и е осъден М. Х. А. да заплати на П. Т. Т. сумата от 4 000лв., представляваща разноски по списък: платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемият П. Т. Т. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от М. Х. А. чрез процесуалния му представител адв.Н.Й., против определение №1825/13.05.2022г., постановено по гр.д.

№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба, включена във въззивна жалба вх.№7591/29.03.2022г. от М. Х. А. чрез адв.Н.Й. за изменение на решение №268/04.03.2022г. по гр.д.№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер, поради прекомерност, на основание чл.248 от ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с пр.осн. чл.248, ал.1 от ГПК, като възнаграждението се редуцира до минималния предвиден размер от 1 946, 24лв.

Въззиваемият П. Т. Т. в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

По въззивната жалба.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.06.2021г. ищецът М. Х. А., излага, че е единствен наследник по закон на своята майка К. К. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на 28.12.2015г.По време на брака си родителите му придобили възмездно собствеността върху недвижим имот апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“, бл.12, вх.1, ет.13, ап.75, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с идентификатор ***, а след смъртта на баща му през 2005г., по силата на съдебна делба, извършена с решение №155/02.12.2009г., постановено по в.гр.д.№1091/09г. по описа на ВОС, К.А. се легитимирала като едноличен собственик на посочения недвижим имот.След смъртта на 2 майка си ищецът установил, че същата е сключила с ответника П. Т. Т. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№4/16.01.2014г. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по посочения договор. К. А. страдала от множество заболявания, които изисквали за нея да бъдат полагани постоянни грижи, наблюдение и лечение. Същата не е можела сама да се справя с домакинството, поддържането и почистването на жилището. Поради обстоятелството, че П.Т. не е полагал грижите, които са й били необходимите, се наложило същата да търси помощ от съседи, които са й доставяли храна и други необходими продукти, водили са я на лекар, почиствали са и подрежда ли дома й, помагали са й за къпане, преобличане и други хигиенни дейности. Предвид неизпълнението от страна на ответника на поетите от него задължения с горепосочения договор, обективиран в н.а.

№4/14г., моли същият да бъде развален на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ответникът П. Т. Т. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Излага, че според сключения между него и К. А. процесен договор срещу прехвърленото му право на собственост върху недвижимия имот, за който тя си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, той е поел задълженията да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като му осигури спокоен и сносен живот с изчерпателно посочени действия, изразяващи се в следното: да почиства дома на прехвърлителя два пъти месечно, да го води и придружава на лекар в случай на необходимост, да му осигурява храна, при необходимост, както и да заплаща всички режийни разноски/ток, вода и др./, местните данъци и таксите за имота, като тези действия да се осъществяват лично или чрез трето лице.Твърди, че е изпълнявал съвестно и в пълен обем поетите от него задължения.

Придружавал К. А. до лекар, а когато нямал възможност, тя е била придружавана от други, близки нему лица, вкл. от неговия баща Т. П. Т..

Закупувал е всички изписани й медикаменти. През м.03.2014г. К. А. претърпяла операция на пъпна херния, за която операция се погрижили той и близките му.Заплащал всички разходи за ток, вода и телефон, заплащал данъците за имота, закупувал й храна, почиствал дома й постоянно, много почесто от предвиденото с договора. Извън задълженията си по договора и защото я чувствал като част от семейството си, празнували заедно различни празници, направил й абонамент за вестници/ “Втора младост“ и „Трета възраст“/, които тя много харесвала. След смъртта й заплатил дължимата сума за погребението й/ищецът, с когото К. А. била в обтегнати отношения, отказал да заплаща за погребението/, както и поръчал, в знак на благодарност и почит към нея, погребален паметник. В условие на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

3

Предявен е иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е единствен наследник по закон на К. К. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на 28.12.2015г., нейн низходящ, както и, че същата след извършена съдебна делба по реда на чл.292 от ГПК/отм./ с влязло в сила решение №155/02.12.2009г., постановено по в.гр.д.№1091/09г. по описа на ВОС, се е легитимирала като едноличен собственик на недвижим имот апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“, бл.12, вх.1, ет.13, ап.75, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с идентификатор ***.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№4/16.01.2014г., К. К. А. е прехвърлила на П. Т. Т. горепосочения недвижим имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него, срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя като му осигури спокоен и сносен живот с действия, изразяващи се в следното: да почиства дома на прехвърлителя два пъти месечно, да го води и придружава на лекар в случай на необходимост, да му осигурява храна, при необходимост, както и да заплаща всички режийни разноски/ток, вода и др./, местните данъци и таксите за имота, като тези действия да се осъществяват лично или чрез трето лице.

В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят/в случая наследникът му/ не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Прехвърлителят е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което се установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора не са определени в закона /договорът е ненаименован/. По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено разрешение в множество съдебни актове - напр.

Решение №82/05.04.2011г. по гр.д.№1313/09г., ВКС, IV гр.о., Решение №70/05.07.2011г. по гр.д.

№612/10г.,

ВКС, III гр.о., Решение

№174/02.07.2014г. по гр.д.№7500/13 г., ВКС, III гр.о.;

Решение

№138/07.10.2020г. по гр.д.№227/20г., В К С , IV гр.о.; Решение

№60170/30.07.2021г. по гр.д.№124/21г., ВКС, III гр.о. и др.Обобщен отговорът е, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, то се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В процесния договор е налице подобно ограничение в обема, т.к. страните са постигнали съгласие за конкретно дължимите действия, които 4 приобретателят се задължава да поеме относно издръжката и гледането на прехвърлителя, чрез които да му осигури спокоен и сносен живот, а именно: да почиства дома на прехвърлителя два пъти месечно, да го води и придружава на лекар в случай на необходимост, да му осигурява храна, при необходимост, както и да заплаща всички режийни разноски/ток, вода и др./, местните данъци и таксите за имота, като тези действия да се осъществяват лично или чрез трето лице.

Съгласно показанията на св.С. И. майка й С. и К. А. са първи братовчедки.

До 2013г. свидетелката и майка й при нужда се отзовавали и помагали на Керанка/тя живеела сама в кв.“Левски“/, посещавала я често, чували се и по телефона.Впоследствие претърпяла инциденти, имала нужда от повече помощ, но те не можели толкова да й помагат, защото и те имали вече болен човек у дома /бащата на свидетелката бил на легло/ и започнали да й отказват.

Посъветвали я, т.к. вече не могат да й обръщат нужното внимание, да се обърне към близките си, към сина си, но тя не поддържала връзка с него и от негова страна нямало реакция. Впоследствие узнали, че се е обърнала към семейството на П. /2013г. или 2014г./, но не са живеели заедно. Те поели изцяло инициативата и грижите за нея-за болница, лекарства, хигиенни нужди. Виждала е, че когато се наложило да й се направи спешна операция, те са я завели и съдействали да се направи операцията и се грижили за нея.

Тогава била неподвижна и трябвало да й се помага.Чували се по телефона и Керанка споделяла, че семейството на П. се грижат за нея. След операцията състоянието й се подобрило, но още имала нужда от хигиени грижи.