Решение № 1541 от 14.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря К.а Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000501316 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-Благоевград /БлОС/, съдът е осъдил „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, гр. София да заплати на малолетната И. И.

М. ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р., обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на И. Х.

М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), предявено като частичен иск от 300 000 лв. (триста хиляди лева) и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявено като частичен иск от 13 267,50 лв. (тринадесет хиляди двеста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки), изразяващи се в размера на минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. - месец септември 2027г., ведно със законната лихва върху двете суми, за които исковете са уважени, считано от 29.10.2020г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) и за искането за присъждане на законни лихви върху двете обезщетения за периода 27.06.2020г. 28.10.2020г. Осъдил е „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на малолетната Х. И.

М., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р. обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на И. Х.

М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), предявено като частичен иск от 300 000 лв. (триста хиляди лева) и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявено като частичен иск от 1

11 285 лв. (единадесет хиляди двеста петдесет и осем лева), изразяващи се в размера на минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. до месец септември 2027г., ведно със законната лихва върху двете суми, за които исковете са уважени, считано от 29.10.2020г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) и искането за присъждане на законни лихви върху двете обезщетения за периода 27.06.2020г.-28.10.2020г. Съдът е осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на В. К. М., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), предявено като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), ведно с дължимата законна лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 100 000 лв. (сто хиляди лева) и искането за присъждане на законна лихва за периода 27.06.2020г. - 28.10.2020г.

Със същото решение, състав на БлОС е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете на: а/ К. Х. М., ЕГН ********** против „ЗД БУЛ ИНС” АД за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., както и на б/ М. Т. Д., ЕГН **********, срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г.

При този изход в производството, акционерното дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищците- адв. Г. от САК сумата от 8010,37 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ съобразно уважената част от исковете. Ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 14 000 лв. и възнаграждения за вещите лица в размер на 862,45 лв.

Решението но БлОС е влязло в сила като необжалвано от никого в частите, в които са уважени исковете за обезщетяване на имуществени вреди, и за сумите, преценени от окръжния съд като справедливи да обезщетят претърпените морални болки и страдания.

Недоволни от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са останали ищците, които го обжалват с обща въззивна жалба. Излагат се от всички лица оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като се счита, че преценката на БлОС била неправилна досежно претенциите за обезвреда на неимуществените вреди.

Въззивниците настояват за уважаване на исковете им по чл. 432, ал. 1 КЗ в пълните претендирани размери. Претендират се разноски, а процесуалният представител желае присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.

Пред втората инстанция нови доказателства не са събирани поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от 2 надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от И. И.

М., Х. И. М., и двете действащи чрез законния си представител Л. Г. Р., В. К. М., М. Т. Д. и К. Х. М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, които са претърпени от смъртта на И. Х. М., настъпила в резултат на ПТП на 27.06.2020 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Твърдят, че са в родствени отношения, както следва: И. И. М., Х. И. М., и двете действащи чрез законния си представител Л. Г. Р. – дъщери на починалия, В. К. М. – майка на починалия, М. Т. Д. – баба на починалия и К. Х. М. – брат на починалия.

Пред въззивния съд не се спори относно наличието на следните групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и на (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което материализира противоправно деЯ.е, извършено от делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деЯ.ето и вредите/.

Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в осъдителните части, респ. правилно ли е преценил да отхвърли исковете в останалите им части.

Относно релевираните с исковата молба болки и страдания за обезщетяване при ищците от смъртта на И. Х. М., настъпила в резултат на ПТП на 27.06.2020 г., в първата инстанция са събрани гласни доказателства, както следва:

Св. К. Д. уточнява, че е първи братовчед на починалия И. М. и знае за катастрофата. От показанията му се установява, че починалият е бил разделен с жена си, но дъщерите му са живеели основно с него. Бил е за една година в Англия, за да спести пари за издръжката на децата, но след връщането му в България е живеел с майка си. Свидетелства за това, че двете деца са били съсипани, затворени и приели тежко новината за смъртта на баща си.

Сочи, че И. е бил в много добри отношения с майка си и баба си, като след смъртта на баща му Х. се е наложило И. да полага грижи за двете жени и да им помага. Посочва, че И. и брат му К. са били в отлични отношения, последният е изпращал пари на И. при нужда. Приел е много тежко смъртта на брат си.

Св. Б. Б.в сочи, че И. и Л. му били кумове. За катастрофата му съобщила Л.. Бащата обичал 3 дъщерите си, те били всичко за него. Последните години И. ходил в чужбина по работа, защото след смъртта на баща му се наложило да помага финансово на майка си и баба си освен на двете си деца. Майката била съсипана на погребението. Децата впоследствие разбрали и били като попарени и не са тези деца, които били преди. Свидетелства за това, че към датата на откритото съдебно заседание – 16.04.2021 г., децата все още били съсипани и всяко от тях преживявало загубата по свой начин. Отношенията на И. с майка му и баба му били уважителни, много се обичали. Сега те двете постоянно са на гроба му и плачат.

Майката разчитала на двамата си сина – И. и К.. И. се грижил за двете си деца след раздялата с Л., пращал им пари за издръжка. Баба му е била като втора майка, връзката между тях била силна. Отношенията между двамата братя били хармонично, като брата К. през повечето време е работил извън България.

Св. А. И. е посочил, че е кум на И.. За дъщерите си И. давал всичко, живеели заедно в семейната къща в гр. Сандански. С тях живеела и майка му. Децата разбрали за смъртта на баща си по-късно. Били шокирани, свити, затворени в себе си, не са предишните деца.

Приживе бащата давал издръжка за децата си, това което изкарвал и успявал да задели го давал на тях, за семейство и за майка му. Отношенията на И. с майка му били добри, той изцяло се грижил за семейството /след смъртта на баща му/, правил ремонт на къщата, бил стожер на семейството. Баба му М. била като втора майка, той е израснал при нея на село.

Бабата разчитала на внука си за финансова и друга помощ. И бабата и майката много тежко преживявали погребението и още не са преодолели загубата, като майката е приемала успокоителни лекарства. Всяка събота ходела на гроба на сина си, баба му също ходела на гроба на внука си. Двамата братя били в добри отношения, разчитали един на друг, чували се по телефона често. Доколкото децата учат в гр. Сандански, а майка им Л. живее в с.

Поленица, то същите прекарвали повече време в къщата на И. с баба им В. докато посещавали училище. Сочи, че братът К. отдавна е в чужбина, но когато се прибира в България, живее в семейната къща в гр. Сандански.

Настоящият съдебен състав, намира, че въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало първосъществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и, второ- че настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) 4 морални болки и страдания.

Първите две ищци И. и Х. М.и са низходящи /дъщери/ на починалия И. Х. М.. От свидетелските показания, може да се приеме, че е създадена силна емоционална връзка, доколкото бащата е бил опора на семейството и полагал грижи за децата си, както финансово, така и морално. Независимо, че родителските права са предоставени на майката Л. от с. Поленица, то по делото се установи, че децата са прекарвали повече време с баща си, защото са посещавали училище в гр. Сандански. Следва да се отчете възрастта на починалия водач, а именно – 37-годишен, както и на децата – на 10 и на 11-годишна възраст.