Присъда № 14 от 02.03.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 14/02.03.2026г. по н.о.х.д. № 945 по описа на Добричкия районен съд за 2022г.

Производството по н.o.х.д. № 945 по описа на Районен съд - Добрич за 2022г. е образувано след като с Решение № 59/22.07.2022г. по в.н.о.х.д. № 37/2022г. по описа на Окръжен съд – Добрич, състав на съда е отменил изцяло Присъда № 42/16.12.2021г. по н.о.х.д. № 815/2019г. по описа на Районне съд Добрич и е върнал делото за повторно разглеждане от друг състав от стадия на рзпоредителното заседание.

Внесен е в Районен съд - Добрич по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Добричката районна прокуратура по досъдебно производство № 1195/2018г. на Първо РУ на МВР - Добрич срещу подсъдимия И. Й. П. ЕГН **********, с повдигнато обвинение за това, че:

На 03.12.2018г. в град Д., по бул. „***“ на около 200 метра след отбивката за комплекс „***“, в посока град В., на пешеходна пътека - М8 /очертава се с широки не прекъснати линии, успоредни на оста на пътя/ при управление на моторно превозно средство лек автомобил „***, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно:

Чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50км/ч в населено място;

Чл. 23 ал. 1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко;

Чл. 119 ал. 1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът 1 на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Е. Д. ЕГН ********** от град Д., изразяваща се в счупване на малкия пищял на ляв долен крайник, което е довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за период от около 2 - 3 месеца – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „б“, във вр. с чл.

342 ал. 1 от НК.

В съдебно производство пострадалият В. Е. Д. е конституиран като частен обвинител.

В хода на съдебните прения представителят на Добричката районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение на подсъдимия И. П..

Излага съображения за наличие на множество смекчаващи обстоятелства, които обуславят налагането на наказание по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

Прави искане за налагане на наказание от четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години; лишаване от право за управление на МПС в размер на осем месеца.

Прави искане за присъждане на разноските на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител прави искане за постановяване на осъдителна присъда, като изразява становище за безспорна доказаност на обвинението. Излага съображения, че предишната присъда е отменена от Окръжен съд - Добрич единствено и само по жалба на подсъдимия, подадена чрез неговите процесуални представители, няма протест и жалба от държавното обвинение и от доверителя й, поради което, съдът не може да наложи на подсъдимия наказания, които да са по-високи от тези, които са били наложени при първоначално гледане на делото. Претендират се разноски.

Процесуалните представители на подсъдимия И. П. считат, че техният подзащитен не е виновен за извършването на деянието предмет на обвинителния акт. Поради това, правят искане подсъдимият да бъде признат за невиновен, респ. оправдан.

В своята пледоария в хода на съдебните прения, подсъдимият И. П. изцяло се придържа към позицията на своите защитници.

В предоставената, на основание разпоредбата на чл. 297 ал. 1 от НПК , възможност да изрази своята последна дума подсъдимият И. П. заявява, че не е извършил това престъпление.

От фактическа обстоятелства: страна, съдът приема за установени следните

В процесния участък бул. „***“, след отбивката за „***“ се състоял от две платна за движение, по едно във всяка посока. Едното платно за движение 2 било еднопосочно в посока центъра на гр. Д., а другото - еднопосочно в посока гр. В.. Двете платна били видимо отделени едно от друго с разделителна ивица и ограда. В конкретния участък платното за движение по посока гр. В. се състояло от две пътни ленти и допълнителна такава за паркиране, разделени с надлежна пътна маркировка тип „М3“ - „единична прекъсната линия“. По бул. „***“, в посока гр. В., след отбивката за комплекс „***“ /парк „***“/, имало пешеходна пътека тип „М8“, очертана с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя, линиите били с дължина 3.7м. от двете страни на бул. „***“, преди пешеходната пътека бил поставен пътен знак „Д17“, който сигнализирал на водачите на пътни превозни средства за наличието на посочената пешеходна пътека. Стълбът, на който бил поставен знак „Д17“ от дясно на платното за движение в посока гр. В., бил обозначен условно като ориентир 1 в протокола за оглед и изготвената към него мащабна скица на местопроизшествието. Описаният участък на пътя бил прав. Пътната настилка била асфалтова, мокра, запазена, без неравности и повреди по нея в участъка на произшествието.

На 03.12.2018г. около 15.00 часа, в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост, по бул. „***“ в посока гр. В. се движел лек автомобил „***, управляван от В. Т. Ш. /пътувал сам/. Автомобилът се движел в средната част за движение в посока гр. В. със скорост около 40 км/ч. зад него в същата посока се движел лек автомобил „***, управляван от подсъдимия И.

Й. П..

По същото време, пострадалият В. Е. Д. се прибирал към дома си в ж.к.

„***“, като вървял по алеята на градската градина. Подминал комплекс „***“ и излязъл на бул. „***“, за да пресече на пешеходната пътека в посока ж.к.

„***“.

Когато лекият автомобил „*** наближил пешеходната пътека по бул.

„***“, намираща се на около 200 м след Т- образното кръстовище на комплекс „***“ в платното за движение на булеварда навлязъл пешеходецът В. Д., който пресичал по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на двата леки автомобила, движейки се с нормален ход. В. Ш. след като възприел пешеходеца, спрял управлявания от него автомобил „***“ преди пешеходната пътека.

Подсъдимият И. П., след като възприел спиращия пред него лек автомобил „***“ също предприел спиране. Разстоянието между двата автомобила и скоростта му на движение не му позволила да спре преди достигането до задната част на лек автомобил „***“. В резултат на това последвал удар между предната част на лек автомобил „*** и задната част на лек автомобил „***. Мястото на удара между двата автомобила било на около 7.80 м преди ориентир 1, в средната лента за движение на бул. „***“ по посока 3 гр. В..

В резултат на скоростта на движение на лекия автомобил „***“, неговата посока и масата на двата автомобила, лекия автомобил „***“ бил изхвърлен напред. Последвал удар между предната лява част на лекия автомобил „***“ и пешеходеца В. Е. Д. в областта на левия крак. Мястото на удара между тях се намирало на около 2 м, след ОР1 и на 2.50 м - 2.80 м в ляво от десния край на платното за движение по бул. „***“ по пешеходната пътека по посока гр. В.. В резултат на удара, пешеходецът В. Д. бил изхвърлен върху предното стъкло на лек автомобил „***“, след което отхвръкнал в края на пешеходната пътека към ж.к. „***“ върху ръцете си, като се предпазил с тях. След произшествието, автомобил „***“ се установил в покой на мястото, посочено в протокол за оглед на пътно - транспортно произшествие от 03.12.2018г. и скицата към него. Подадени били няколко сигнала на тел. 112. На местопроизшествието пристигнали линейка и служители на МВР. Пострадалият бил откаран с линейка в МБАЛ Добрич.

От удара В. Д. получил следните увреждания: счупване на малкия пищял на ляв долен крайник; разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки. Счупването на малкия пищял на ляв долен крайник довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 2 - 3 месеца.

Изложените обстоятелства, съдът счита за установени въз основа на показанията на свидетелите К. И. К., В. Т. Ш., В. Е. Д., И. Т. К., прочетени на основание чл. 281 ал. т. 4 от НПК, заключенията на вещите лица по назначените: комплексна съдебно - медицинска, трасологична и автотехническа експертиза; автотехническа експертиза /л. 73 от ДП/; съдебно - медицинска експертиза на живо лице № 46/2018 /л. 49 от ДП/; съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 14/2019 /л. 54 от ДП/; автотехническа експертиза /л. 42 от ДП/, съдебно - медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно дадени, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица, справка за съдимост, справка за нарушител, както и всички останали приложени писмени доказателства, като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.

Съобразно заключението на вещото лице по нзначената съдебно медицинска експертиза в съдебното производство, В. Е. Д. на 03.12.2018г. е получил следните увреждания: разкъсно контузна рана в областта на главата; счупване на малкопищялна кост на левия крак в областта на главичката; сътресение на мозъка. След получаване на травмите е бил на преглед в спешно отделение на МБАЛ „Добрич“. Проведено е рентгенологично 4 изследване и след преглед от специалист ортопед травматолог е преценено, че диагнозата е счупване на малкопищялната кост на ляв крак и следва да се извърши фиксиране на крака с гипсова имобилизационна превръзка. След премахване на последната е назначено медикаментозно лечение и е предложено да се проведе Лечебна физкултура /ЛФК/. По отношение на сътресението на мозъка е предложена хоспитализация, която Д. отказал. По делото не се съдържат данни след получената травма сътресението на мозъка да е било съпроводено с пълна загуба на съзнание. Всички получени увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин както сочи пострадалия. Счупването на малкия пищял на левия крак обуславя трайно затруднение на движението на крака за период от 1.5 - 2 месеца. Контузно разкъсната рана на главата е обусловила разстройство на здравето не опасно за живота за период от две три седмици. Според вещото лице, в медицината задължителни медицински процедури са крайно редки и са строго регламентирани от законови и подзаконови нормативни актове. Желателно е за по - бърз период на възстановяване след счупване да се провеждат рехабилитационни процедури.

Предложение за провеждане на такива се дава от лекуващ лекар. В случая в амбулаторен лист от 03.01.2019г. е предложено ЛФК - метод на лечение и рехабилитация, който използва специално подбрани физически упражнения с терапевтична цел. Решението за провеждането им се определя от пациента.

От показанията на свидетеля К. И. К. се установява, че пред него е имало два автомобила, които се движели в дясна лента, в посока зала „***“ и пешеходец е излязъл на пешеходната пътека. Първият автомобил бил „***“, който спрял непосредствено преди пешеходната пътека, а вторият автомобил „***“ ударил първия. Пешеходецът бил ударен от първия автомобил „хвръкнал на височина и се претъркулил в лявото платно“, и паднал на платното. К. спрял в дясно на парко - зоната и указал първа помощ на пострадалия. Позвънил на тел. 112. Изчакал полиция и спешна помощ.

От показанията на свидетеля В. Т. Ш. се установява, че пътувайки в посока гр. В., с управляваното от него „***“ наближил процесната пешеходна пътека, видял, че пешеходец подхожда към същата и спрял. След това чул удар отзад, видял, че пешеходецът е върху стъклото му, преполага, че няколко минути не бил в съзнание, защото следващото нещо, което си спомня, е че е седнал на седалката и краката му са извън колата, отворил бил вратата.

Разпечатката съдържа 35 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8d09b6a-9f23-4ae7-a6b0-8793583510b1