Решение № 764 от 19.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Бургас, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на И. Д. Д. ЕГН:**********,с посочен адрес ***********************чрез адв. В. В. – БАК против Заповед за задържане на лице № 251зз-97/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в отдел „Криминална полиция“ Сектор „ППС и КИЦ“ в отдел „КП“ при ОДМВРБургас.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, като времетраенето на фактическото задържане на жалбоподателя надвишава отразения в заповедта диапазон, в т.ч. и надхвърля 24 ч Излагат се твърдения за осъществено физическо насилие и психическа принуда, , съпътствали задържането,съставляващи действия в отклонение на правилата на чл.86,ал.1 ЗМВР и чл.85,ал.4 ЗМВР липса на проведено запознаване с правата, произтичащи от чл.15 Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. Поддържа се оплакване,че заповедта е издадена в разрез с чл.59,ал.1, АПК- с оглед цялостно отсъствие на изложение на фактическо основание, обезпечаващо правото на жалбоподателя да разбере причините за наложената спрямо него принудителна административна мярка „задържане за срок 24 часа“/ .Развити са съждения относно нарушаване принципа на съразмерност по чл.6,ал.2 АПК.

В о.с.з жалбоподателят И. Д. се представлява и от адв.В. В., която поддържа тезата за допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта за задържане, свързани с липса на м о т и в и р а н о с т. Настоява заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Д. М., изразява мнение,че от съвкупно събраните доказателствени материали се установяват основанията свързани със задържането. Изразява становище, че жалбата срещу заповедта за задържане трябва да се остави без уважение, а в евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, 1 оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата 16.05.2024 г., съдът приема,че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е подадена на 30.05.2024 г. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, както и че същият е освободен на 17.05.2024 г. в 10.20 часа, и двете удостоверени с подписа му.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № 251зз-97/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в „ППС и КИЦ“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас, жалбоподателят е задържан на 16.05.2024 г. в 18.40 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "за лицето има достатъчно данни,че е съпричастно към извършване на престъпление по чл.242,ал.4 НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК,за което е образувано ДП №179/24 г. по описа на ОДМВР-Бургас“

От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че Д. М. М. към 16.05.24 г.. заема длъжност „Разузнавач IV- VI степен“ в сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Бургас / удостоверение от 03.06..2024 г. на ОДМВРБургас,Типова длъжностна характеристика на длъжността „Разузнавач IV- VI степен“ в сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР.

В ОДМВР Бургас е образувана преписка , в която се намира 1 бр. Докладна записка до сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Бургас, съотв. от 16.05.2024 г., съставена от Д. М., в която е материализирана обща информация, според която И. Д. Д. е установен на място на в пристанище „Европа“ в ролята на „пълнач“, в момент на натоварване на гориво от нерегламентиран шланг,закрепен за мобилна цистерна- камион марка „Скания“, рег.

№***************НР, като са налице данни,че горивото е внесено контрабандно, посредством различни плавателни съдове, изпълняващи курсове извънтериториални води.

По служебен почин на съда към материалите по делото са изискани и приобщени протоколи за разпит на свидетели, а именни на И. Д. Д. пред съдия по реда на чл.223 НПК;,на свидетел с тайна самоличност №1 и свидетел с тайна самоличност №2, по ДП №251зм-179/2024г.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът обуславя следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Бургас, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Разузнавач Д. М. в сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Бургас има качеството на полицейски орган и в кръга на законово предоставените му правомощия е да издава заповед за задържане на лице.

В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , която норма предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". В заповедта е посочено и фактическо основание на задържането – „за лицето има достатъчно данни,че е съпричастно към извършване на престъпление по чл.242,ал.4 НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК,за което е образувано ДП №179/24 г. по описа на ОДМВР-Бургас“ Цитираното фактическо основание е еманация на изцяло бланкетна декларация с произволна препратка към чл.242,ал.1 вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК и посочване на номер на ДП 179/24 г. по описа на ОДМВР-Бургас. Така изписаното фрагментарно и повърхностно маркиране на фактическо основание на задържането е резултирало в отклоняване на издадения административен акт от 2 критериите за мотивираност по см. на чл.59,ал.1 АПК. На практика формулираното фактическо основание в заповедта за задържане е напълно неясно и схематично. Посочването на правна квалификация на евентуално престъпление е предмет на друг процес, като за целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са изчерпателно и достъпно описани фактическите действия, съставляващи "данни" за престъпление и обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката с преустановителен и социално-превантивен характер. В случая от текстуалното изложение на заповедта е видимо,че описанието на фактите дистанцира мотивите й от минималния стандарт за информативност, предвид което не съставлява годен, още по-малко достатъчен фактически ресурс ,който да обоснове изпълнение на изискванията за валидно пресъздаване на фактическите предпоставки на предвиденото законово основание чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР. Изцяло в този смисъл е практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС Бургас по к. а. д. № 121/2022 г.: „Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР .“ В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 о т тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание на основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР произтича и от прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7;

ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, т.к. бланкетното позоваване на състав на престъпление, включен в нормения комплекс на НК, дори и в съчетание с посочване конкретен номер на досъдебно производство по описа на ОДМВР-Бургас, не дава никаква яснота, какви именно укорими от гледище на господстващия правен регулатор действия е извършвало задържаното лице или какви предварителни данни като фактически предпоставки на съпричастността на задържаното лице в извършено евентуално престъпление по чл.242,ал.4, вр.чл.242, ал.1, б. „д“ НК е установил издателят на заповедта за задържане.Този дефицит прави невъзможно да се прецени наличието на предполагаема връзка на задържания с вероятното престъпление по по чл.242,ал.4, вр.чл.242, ал.1, б. „д“ НК, респ. лишава от правна обосновка необходимостта от задържането му, бланкетно обвързана с нормата на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР. Именно посочване на конкретните съставомерни действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал.

2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на посочване на тези действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на вероятностните изводи на органа по задържане, обусловили прилагането на принудителната мярка по чл.22 ЗАНН , съобразена с конкретна законосъобразна цел –да се предотврати възможността задържания да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. На свой ред липсата на мотиви поставя в невъзможност, съдът да извърши проверка, дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, поради което тя подлежи на отмяна, като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК , като издадена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . /Изцяло в този смисъл в аналогичен по правната си специфика казус виж Решение № 212 от 11.02.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2516/2020 г., Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 121/2022 г.

Преценката за съразмерност и пропорционалност на целта на приложената принудителна административна мярка следва да е ясно изводима от описанието на конкретни факти, съотнасящи се към целта на задържането- да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление, да се блокират възможни действия с насоченост към прикрИ.е на престъплението, както и с цел да се обезпечи пряко започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Недопустимо е фактическите предпоставки за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са установени от административния орган, чрез описание с достатъчност на първоначалните данни,стоящи в 3 основата на направените вероятностни изводи. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано, тъй като само по себе си бланкетното препращане към ДП 179/24 г. по описа на ОДМВР-Бургас, не предоставя яснота на задържаното лице, а и на съда, какъв е предметът на разследване по това досъдебно производство, каква е конкретната престъпна съпричастност на задържания или обективен негов принос към евентуално престъпление, съотносим с опасност от блокиране или осуетяване на разследването, от разрастване на вредните последици от престъплението и т.н. Така в Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V. е посочено ясно и недвусмислено приложимото и идентично с коментирания казус разрешение: „Ценените от съда свидетелски показания в о. с. з. от 22.04.2016 г. установяват обстоятелствата около задържането на жалбоподателя, но с гласни доказателства е недопустимо да се санират допуснати нарушения на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл.