Определение № 1510 от 23.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1510 гр. Варна, 23.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20253110203515 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК .

С Постановление от 05.03.2025 г. на прокурор Тони Томов, при Районна прокуратура гр. Варна на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 28/2022 г. по описа на ОСлО - ОП - Варна за извършено престъпление по чл.138, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Недоволни от постановлението е останали В. Г. Й., ЕГН ********** и Д. Г. Й., ЕГН **********, които с жалба до Районен съд гр. Варна представят становище че доказателствения материал събран по досъдебното производство е неправилно интерпретиран от наблюдаващия прокурор. С жалбата е направено искане за отмяна на постановлението на РП – Варна и връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на закона.

1

След като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА както и постановения прокурорския акт за правилен, постановен без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на разследването, като основанията за това заключение са следните:

По досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице.

Досъдебното производство е започнато на 21.02.2022 г. и водено за извършено престъпление по чл.138, вр. чл.26, ал.1 от НК: За това, че в периода от м. април 2021 г. до м. ноември 2021 г., в гр. Варна, при условията на продължавана престъпна дейност, съзнателно не била оказвана помощ на лица, настанени в Дом за стари хора „Д.-" - гр. Варна, а именно Й.И.С, В.Н.Х., Д.Б., С.Д., В.И., Й.Р. и Д.Н., за които е било налице задължение за служителите на Дома да се грижат за тях, тъй като се намират в опасност за живота си и нямат възможност да се самозапазят поради престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могла да бъде оказана помощ от служителите на социалното заведение.

В хода на разследването е била установена следната фактическа обстановка:

Дом за стари хора „Д.-" се намирал в местност „С.Н.", ул. „В." в гр. Варна.

Домът бил стопанисван от дружество „А.----" ЕООД със собственик и управител св. Г.А. Домът „Д.-" функционирал като дом за настаняване на стари хора, за която дейност имало издадено удостоверение /разрешение/ за предоставяне на социални услуги от Агенция за социално подпомагане. Дом за стари хора „Д.-" се помещавал в наета от дружеството сграда, находяща се в гр. Варна, местност „С.Н.", ул. „В." № 1590, в която сграда се помещавал бившия Х.Р.. Капацитетът за приемане на Дома бил около 40 души, като в него като персонал работели между 3 и 5 души на смяна - санитар, сестра, социален работник и лекар. В Домът нямало назначен медицински специалист, който да осъществява текущо медицинско наблюдение на настанените лица. Управителят на „А.----" ЕООД бил сключил граждански договори за медицинско обслужване с двама лекари - д-р М.Д.Ж.

2

/общопрактикуващ лекар/ и д-р И.В.В. /специалист - психиатър/, както и с И.Н.Т. -психолог и Д.Н.Г. - кинезитерапевт и рехабилитатор. Не са съставяни медицински документи за извършени от докторите прегледи на настанени в Дома лица. Такива прегледи са били извършвани в някои случаи /в тази насока са показанията на д-р В., цитирани по - долу/. Д-р М.Ж., с която дружеството, стопанисващо Дома, имало граждански договор. Във времевия период, който касае и проведеното по делото разследване е, че са действали наложените от здравните власти в Република България ограничителни мерки във връзка с действащата в целия свят пандемия от болестта „Ковид 19". Тези ограничителни мерки изключвали възможността близките на настанените в Дома лица да ги посещават, да се срещат с тях на свиждания и да получават присъствена информация за състоянието им и полаганите спрямо тях грижи.

В хода на разследването са установени по предоставените от Дома за прием списъци редица лица, които са били настанявани в Дома. Била е разпитана св. А.С. Й.а, живуща в гр. Варна, ж.к. „М." № ---, настанила свекърва си Д.Б. в Дома на 18.10.2021 г. Била уверена, че в Дома се полагали медицински грижи за настанените, а Б. имала нужда от такива, тъй като била с положителен ПСР - тест за „Ковид -19". Веднага след настаняването близките на Б. получавали някаква информация за състоянието на възрастната жена, като на 22.10.2021 г. вече никой не отговарял на телефона на Дома. Около полунощ Й.а била уведомена от Дома по телефона, че свекърва й е починала.

Аутопсия не била правена, не била установена причината за смъртта.

Злепоставянето по чл.138 от НК е умишлено, но не резултатно*5** престъпление, а на формално извършване. Изпълнителното деяние се изразява в излагането на лице, лишено от възможност за самоопазване, поради своето малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притича на помощ.

Съгласно разпоредбите на чл. 137 и чл. 138 от НК /които уреждат престъплението „злепоставяне"/ се изисква деецът да разбира, че съществува реална опасност за живота на едно лице и да съзнава, че може да му се притече на помощ, без опасност за себе си или за другиго и въпреки това, не оказва такава помощ. В състава на чл. 138 НК е включено и допълнителното изискване деецът да е имал задължение да се грижи за лицето, което се нуждае от помощ, докато в чл. НК, такова изискване не е налице за съставомерността на престъплението. Безспорно в случая следва да се изложат доводи за наличие или липса на престъпление по чл.138 от НК, доколкото по делото е безспорно установено, че управителя на Дома и назначените от него служителите в Дома, са били длъжни да се грижат за лицата, които са 3 настанявани там, както и това, че безспорно лицата, които са били настанявани в Дома, са се нуждаели от помощ, т.е. касае се за лица, които са били лишени от възможност за само опазване, поради своята престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност.

Чл. 138 от НК изисква пряк умисъл за наличие на състава на престъплението, защото се касае за съзнателното злепоставяне. Съгласно цитираната разпоредба, който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ. Злепоставянето е типично престъпление на поставяне в опасност, тъй като неговият резултат е конкретно създадена опасност от увреждане обекта на посегателство.

По делото безспорно е установено от разпитите на близките на лицата, които са настанени в Дома, че повечето от настанените лица са били в крайно тежко здравословно състояние, изразяващо се в неподвижност, престарялост, наличието на физически или психически проблеми, наличие на тежко заболяване и т.н. Безспорно е, че за повечето от настанените в Дома е налице липса на възможност от само опазване. По делото обаче липсват доказателства за това как са били полагани грижи в Дома за настанените, тъй като настаняването на лицата в Дома е било по време на обявената „Ковид“ пандемия, като свижданията не са били допускани. По делото няма събрано нито едно гласно доказателство от близки на настанените в Дома лица за условията в Дома и за начина на полагане на грижи вътре. Нито един близък на лицата, настанени в Дома, не е бил допускан вътре, за да може да придобие преки впечатления от условията за полагане на грижи от персонала на дома.

Смъртните случаи са били често явление както се установява от доказателствата по делото. Донякъде високата смъртност в Дома се е дължала на обективни фактори - тежкото състояние на лицата, настанени в Дома, както стана въпрос повечето от тях настанявани със сериозни неизличими заболявания, престарели и неподвижни лица, при които е било ясно, че леталния изход е необратим. В тази връзка да се говори за умишлено поведение на лица от персонала на Дома или управители на Дома за поставяне в опасност за здравето и живота на настанени в дома лица, няма да кореспондира с обективните реалности. Недостатъчния персонал на Дома и липсата на адекватни специалисти, които да полагат грижи за настанените лица, в никакъв случай не може да се вмени в умисъл за извършване на престъпление по чл.138 от НК. Въпреки, че този текст не изисква престъпен резултат /както стана въпрос не се касае за резултатно престъпление/, считам, че за установяване на деятелност по чл.138 от НК е абсолютно задължително да са налице медицински документи, които да установят по предвидения за това процесуален ред причините, поради които лицата са получили в Дома телесни увреждания или са починали.

Само така би могло да се установи едно предхождащо състояние на 4 съзнателно неоказване на помощ на лицата, която е можела да бъде оказана.

По делото не са събрани доказателства за установена с процесуални способи по НК причина за смъртта на лицата, починали в Дома. На нито едно от починалите лица не е била извършена аутопсия, която да установи причините за смъртта и дали същата е могла да бъде предотвратена, а вследствие на престъпно бездействие това не е било сторено. Липсата на медицински документи относно причината за смъртта на лицата, починали в Дома, практически лишава делото и от доказателства за състоянието, в което са се намирали лицата непосредствено преди настъпването на леталния изход и за това дали този изход е бил предотвратим.

Безспорно по делото е установено, че оторизираните държавни органи са установили в Дома редица нарушения на правила и норми, които са били отразени в съставените в тази насока документи. Безспорно е установено и това, че в Дома не е била налице нито необходимата организация, нито необходимия персонал, с помощта на които да се постигне целта на дейността на такъв тип социално заведение. Това обаче в никакъв случай не би могло да се квалифицира като умишлена дейност в насока неполагане на необходимите грижи за настанените лица в Дома.

При постановяване на настоящия съдебен акт съдът се ръководи от разпоредбите на Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС. Предвид същото, съдът има право да отмени Постановлението на прокурора и да му го върне, само когато констатира, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат приповтарянето на определени следствени действия, както и ако са нарушени или ограничени правата на защита на обвиняемия, неговия защитник, гражданския ищец, гражданския ответник и техните повереници.

Във връзка с доводите в тъжбата следва да посочи, че съдът не притежава законови правомощия да указва на прокурора при провеждане на досъдебното производство за какви престъпления следва да бъде извършвано това производство, срещу кого, както и какви доказателствени средства да ползва при събирането на доказателствата.

Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението.

5

Доколкото при провеждане на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е нарушено правото на защита на пострадалите и е приложен правилно материалния закон, постановлението на РП - Варна като законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.03.2025 г. на прокурор Тони Томов, Районна прокуратура - Варна с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 28/2022 г. по описа на ОСлО - ОП - Варна за извършено престъпление по чл.138, вр. чл.26, ал.1 от НК.