Решение № 78 от 17.03.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ХАСКОВО, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря С.Г.Д. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500046 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на В. Т. З. и М. П. З., двете от гр. ***.

С Решение № 160 от 26.11.2021 г., постановено по гр.д. № 682 по описа за 2021 г. , РС Димитровград е допуснал да се извърши съдебна делба между Л.П. Н. от гр.*** , В. Т. З. и М. П. З., двете от гр. ***, на недвижим имот с административен адрес гр. ***, представляващ апартамент с площ от 100.82 кв.м, ведно с избено помещение № 5 с площ от 20,59 кв.м. и таванско помещение № 5 с площ от 20,32 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата при квоти : 1/6 идеална част за Л.П.Н. , 4/6 идеални части за В. Т. З. и 1/6 идеална част за М. П. З..

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците В. Т. З. и М. П. З., които обжалват в срок. Твърдят,че постановеното от РС Димитровград решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд не уважил направеното възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза. Неправилен бил и изводът на съда,че ищцата Л.Н. узнала за смъртта на общия наследодател през 2020 г. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявало,че ищцата е контактувала с втората ответница и много преди това узнала за смъртта на баща си, както и че същият е придобил приживе апартамент.

Безспорни били гласните доказателства и досежно това,че считано от 2007 г. двете ответници непрекъснато и безспорно владеят процесния имот, като демонстрират волята на 1 единствени собственици. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск за делба. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Й., пълномощник на Л.П.Н., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. С. поддържат подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

С писмена молба вх. № 1633/01.03.2022 г. адв. Й. поддържа подадения писмен отговор. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Димитровград и присъдени разноски във въззивното производство.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Димитровград решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 360 лв., съгласно фактура от 13.01.2022 г. и разписка от 31.01.2022 г.

РС Димитровград е сезиран с иск за делба, предявен Л. П. Н. от гр.*** против В. Т. З. и М. П. З., двете от гр. ***.

При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните и съотносими към спора доказателства. Въз основа на тях е изградил изводи за основателност на предявения иск за делба, които настоящата инстанция споделя.Правилно съдът е индивидуализирал имота предмет на делбата и страните, между които следва да се извърши, квотите, при които следва да бъде допусната делбата. Правилно съдът е приел за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване по давност правото на собственост върху процесния имот.

Между страните няма спор относно възникването на съсобствеността между тях и притежаваните от всеки един от тях квоти в тази съсобственост. Основното възражение, наведено пред първоинстанционния съд и поддържано пред въззивната инстанция от въззивниците В. Т. З. и М. П. З. ,е че те са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот, поради което предявения иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. За да се приеме за основателно това възражение следва да се установи по безспорен и категоричен начин,че ответниците са осъществили фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 години необезпокоявано от никого и че са отблъснал владението на другия наследник, ищцата Н., като са манифестирали ясно пред нея намерението си да владеят целия наследствен имот за тях. В трайно установената съдебна 2 практика се приема, че когато съсобствеността произтича от наследяване собственикът, който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на другите сънаследници следва да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричането на владението на останалите. Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно,чрез действия, установяващи своене.

Презумпцията на чл.69 от ЗС е неприложима, когато съсобствеността произтича от наследяване/ ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК/. Събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично не водят до извода, че ответниците В.З. и М.З. са осъществили трайна фактическа власт върху идеалните части на другия сънаследник повече от 10 години, необезпокоявано от никого, а още по-малко дават възможност да се направи извода,че те са извършили по отношение на него действия, които по явен и недвусмислен начин да показват отричането на владението му. Такива действия биха представлявали например декларирането на имота като свой, което обаче следва да е станало известно на останалите, защото само тогава би представлявало действие на отричане на правата на останалите наследници. Извършването на ремонтни дейности в имота не следва да се цени като действие, което да отрича владението на един от наследниците, освен ако се установи ,че е заявено,че действията се извършват именно защото считат имота за свой.

Общият наследодател на страните П.Н.З. е починал на 29.10.2006 г., видно от представеното удостоверение за наследници № ***/10.09.2020 г. и оставил наследници: съпруга В. Т. З. и дъщери – Л. П. Н. и М. П. З.. Приживе, по време на брака си с В. Т. З. наследодателят е закупил процесният недвижим имот / договор от 08.04.1993 г./. От събраните по делото гласни доказателства се установява,че в този имот е живял наследодателят на страните със съпругата си В.З. и дъщеря си М.З.. След неговата смърт в имота останали да живеят съпругата му и дъщеря му М.- св.Г.И. Според показанията на тази свидетелка В.З. не е споделяла имота, че имота е съсобствен и че е говорила с другата дъщеря на починалия П.З. Свидетелката също така твърди, че когато починал П. не са могили да открият дъщеря му от първия брак / ищцата Л.Н./. Според показанията на св.

Х.С.М. разбрала след смъртта на баща си,че има сестра. Веднъж била отишла на морето, където живеела Л., но не посочва кога е станало това. Свидетелката твърди,че разбрала за тези срещи от М., която й показала и снимки. Твърди,че не е виждала Л. да посещава апартамента и не й било известно тя да има претенции. Или от така събраните гласни доказателства се установява, че от 1993 г. двете ответници и общият наследодател на страните са живели в процесният апартамент и че ответниците продължават да живеят в него и след смъртта му. Това обаче само по себе си е недостатъчно, за да се приеме,че ответниците са владели имота като свой, още по-малко установяват,че те са демонстрирали пред ищцата Л.Н. намерение да владеят целия имот като свой и от кой момент. Ето защо следва да се приеме,че те не са установили трайна фактическа власт и не са придобили по давност собствеността.

Без значение е кога точно е узнала ищцата,че баща й е починал и че оставил в 3 наследство процесния недвижим имот- дали това е било по-рано, както твърдят ответниците или е станало 2020 г., когато е получила съобщение за дължими данъци, както твърди ищцата. От значение е от кой момент ответниците са манифестирали ясно пред ищцата Н. намерението си да владеят целия наследствен имот за тях. А както вече се посочи гласните доказателства не дават основание да се направи извод,нито,че те са владели целия наследствен имот за тях, още по-малко,че са демонстрирали това си намерение явно и недвусмислено пред ищцата.

Извод в подкрепа тезата на ответниците не може да бъде изведен и от представените от тях писмени доказателства – удостоверение № *** г., издадено от ПК „ Съгласие“. Видно от цитираното удостоверение е,че ищцата в качеството си на наследник има право има право да получи 1/3 част от индивидуалните осигурителни партиди, но че същата не е предявила тези права и не ги е получила към момента.Т.е не се установява по-ранен момент, от който ищцата е узнала за възникналите в нейна полза права. От друга страна това удостоверение преценено в съвкупност с представеният от ищцата акт за установяване на задължения по декларация *** г. и покани, връчени на В.З. и М.З., чрез ЧСИ З.Запрянов, води до извода,че ищцата е узнала за оставения в наследство недвижим имот през 2020 г., от който момент, дори в полза на ответниците да се приеме, че са демонстрирали пред ищцата намерение за своене, то до момента на подаване на исковата молба – 28.04.2021 г.,не е изтекъл предвидения в закона десет годишен срок. И на последно място следва да се отбележи и това,че в акта за установяване на задължения по декларация *** г. е посочено,че за имота са подадени декларации с вх. № *** г. и че не е плащан данък от този момент. Тези декларации не са изискани и събрани като доказателство по делото, но наличието им е индиция,че ответниците не са считали целия имота за свой, а ако са го декларирали като свой – то от този момент до подаването на исковата молба отново не е изтекъл изискуемия десет годишен срок, за да се приеме, че са придобили по давност припадащата се на ищцата част от недвижимия имот.

С оглед на изложеното съдът намира,че предявеният иск за делба е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160 от 26.11.2021 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 682 по описа за 2021 г.

ОСЪЖДА В. Т. З., ЕГН ********** и М. П. З., ЕГН **********, двете от гр. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. П. Н., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 360 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5