Решение № 1029 от 29.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Бургас, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20232120106963 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, срещу Л. С.

М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца от сумата от 2 124,72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 332,98 лева - представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 10.07.2023г., както и цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо 39.03 лв. - главница за периода 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 8,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2020г. до 10.07.2023г.г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с № 2712/14.09.2023г. по ч.гр.д. № 5491/2023 по описа на РС Бургас.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), 1 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ, в качеството си на ползвател на процесния имот, и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си, както и не заплатил стойността на услугата дялово разпределение, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което заявление било образувано ч.гр.дело № 5491/2023г., по описа на РС – Бургас и издадена заповед за изпълнение 2712/14.09.2023г. Излага подробни съображения относно наличието на правни основания за възникването и настъпването на падежа на процесните суми.

Сочи, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 26.10.2023 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск за установяване на вземането си срещу Л. М..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „MX EЛBEKO“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, е конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ищеца предвид договорните отношения помежду им и евентуалната регресна отговорност на третото лице към ищеца в случай на отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С писменa молба моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски. Tретото лице - помагач на ищеца не се представлява и не взема становище.

В съдебно заседание ответницата – редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от 07.05.2024г. от адв. Х. П. пълномощник на ответницата, с която моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. По същество оспорва предявения иск. Моли за присъждане на сторените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено 2 следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства, а именно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (лист 16) се установява, че процесният топлоснабден имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в *, е бил придобит от Л. С. М.. По делото не се установява, а и не се твърди към датата на процесния исков период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. да са настъпили обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че ответницата не е собственик на процесния топлоснабден имот.

Представен е по делото договор, сключен между трето лице-помагач на ищеца и упълномощен за това представител на етажната собственост (лист 22), от която е част процесният топлоснабден имот, за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Установява се от приложения по делото договор, че „Топлофикация София” ЕАД е сключила на основание чл.

139в от ЗЕ договор с третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградите - етажна собственост или сградите с повече от един клиент в град София (лист 31).

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в абонатната станция в ЕС изразходената енергия е отчитана ежемесечно от общ топломер, който е бил технически изправен. Установява се, че за процесния период в имота на ответника е ползвана топлинна енергия от отоплителни тела, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Изразходената топла вода е отчитана от два водомера за топла вода. Начислените количества топлинна енергия за процесния имот за периода 05.2020 г. - 04.2021 г. са служебни поради неосигурен достъп за отчет и по реални отчети за периода 05.2021 г. 04.2022 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени от ответницата плащания за суми за топлинна енергия, касаещи процесния период.

Вещото лице е установило, че за този период Л. М. има задължения за потребление на топлинна енергия за отопление и снабдяване с Битова Гореща Вода в размери както следва: За отопление 12.76349 МВтч на стойност 1316.92 лева с ДДС. За Битова Гореща Вода 7.7195 МВтч на стойност 807.80 лева с ДДС. Общо 20.483 МВтч на стойност 2124.72 лева с ДДС. За същия период е установено, че Л. М. има задължения за потребление на топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 39.03 лева. Установено е още, че размерът на законната лихва върху главницата от датата на изпадане на ответницата в забава за всяка отделна фактура до 10.07.2023г. е 341.56 лева Въз основа на изложената

3 фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера на вземанията, дължими за тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат направените правоизключващи възражения, включително възражението за погасителна давност.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.

Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми.

Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, I ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, IV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/ По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.

4

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет - срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия топломер.

Установи се също така от констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице, че претенцията касае реални отчети за периода 05.2021 г. - 04.2022г, като начислявани служебно количества топла вода в периода 05.2020 г. - 04.2021 г., поради неосигурен достъп за отчет. Поради това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по своето основание.

Ответната страна е въвела възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми. Съдът намира, че не следва да се произнесе по възражението, доколкото същото е направено извън предвидения за това срок, а именно в срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба. В тази връзка следва да се има предвид, че ответницата е получила препис от исковата молба на 03.02.2024г., а възражението е направено с постъпил по електронната поща отговор от адвокат Х. П. от ПАК, на 29.03.2024г., тоест почти месец след изтичане на преклузивния срок.

Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Съобразно последното, дължимите суми за отопление са на стойност 1316.92 лева с ДДС, за битова гореща вода са на стойност 807.80 лева с ДДС или обща стойност в размер на 2124.72 лева с ДДС. За същия период е установено, че Л. М. има задължения за потребление на топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 39.03 лева.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ОУ в срок до 45 дни, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Предвид това и съдът счита, че падежите на задълженията за всеки от прецесните периода са настъпили, а както вече беше посочено, по делото не се установи ответницата да е извършвала плащания. От заключението на вещото лице се установи, че законната лихва върху главницата от датата на изпадане на ответницата в забава за всяка отделна фактура до 10.07.2023г. е 341.56 лева, като 332,98 лв. е лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия и 08.58 лв. е лихвата за главница за дялово разпределение. Въз основа на изложеното съдът счита, че и акцесорната претенция е основателна и следва да бъде присъдена в пола за на ищеца.