Решение № 8 от 12.05.2021, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр. Лом , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван П. Йорданов при участието на секретаря Мартина З. Здравкова като разгледа докладваното от Иван П. Йорданов Гражданско дело № 20201620101282 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 във вр. с чл.

410 ГПК

Ищецът «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98а. от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 06.10.2019 г. – 06.04.2020 г. Дружеството е доставяло на ответника ел. енергия за посочения период, като е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:

1. Фактура № **** от 14.11.2019 г. на стойност

14,29 лв. за периода 06.10.2019 г. - 05.11.2019 г.;

2. Фактура № **** от 14.12.2019 г. на стойност 21,94 лв. за периода 06.11.2019 г. - 06.12.2019 г.;

3. Фактура № **** от 15.01.2020 г. на стойност 64,01 лв. за периода 07.12.2019 г. - 06.01.2020 г.;

4. Фактура № **** от 14.02.2020 г. на стойност 190,33 лв. за периода 07.01.2020 г. - 06.02.2020 г.;

5. Фактура № **** от 17.03.2020 г. на стойност 119,95 лв. за периода 1

07.02.2020 г. - 08.03.2020 г.;

6. Фактура № **** от 14.04.2020 г. на стойност 8,38 лв. за периода 09.03.2020 г. - 06.04.2020 г.;

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 641/2020 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. 418,90 лв. (четиристотин и осемнадесет лв. и деветдесет ст.) главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.10.2019 г. до 06.04.2020г.;

2. 5,28 лв. (пет лв. и двадесет и осем ст.) - законна лихва за забава, считано от 07.12.2019 г. до 08.05.2020г.;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /21.05.2020 г./ до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал чрез особения си представител писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си особеният представител счита предявените искове за допустими. По същество намира същите за основателни. Посочва, че изложените в исковата молба съображения са подкрепени от доказателства, които не се оспорват.

Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че e налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК и е указал на ищеца, че ако желае постановяване на решение при признание на иска, следва да направи изрично искане за това.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа предявените искове и моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – решение при признание на иска. Претендира направените в производствата разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от особения представител - адв. Н.Г. от МАК, която поддържа становището, изразено в писмения отговор. Отново прави изявление, че представляваната К.Т. дължи на ищеца описаните в исковата молба суми и че не възразява по искането на ищеца съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК.

2

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Съдът намира, че предвид направеното в съдебно заседание от особения представител на ответника признание на исковата претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

С оглед горното съдът намира, че исковата претенция, с която се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество посочените суми, следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността ѝ.

По отношение на разноските, съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 726,00 лв.

Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца и направените разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Т. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, обл. Монтана, ул. „****“ № **, ****, че същата дължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ****, с ЕИК ****, сумата 424,18 лв., от които:

1. 418,90 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.10.2019 г. до 06.04.2020 г.;

2. 5,28 лв. - законна лихва за забава, считано от 07.12.2019 г. до 08.05.2020 г.;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /21.05.2020 год./ до окончателното плащане на главницата, за които по ч. гр. д. № 641/2020 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.

3

410 ГПК Заповед от 26.05.2020 год., за изпълнение на парично задължение, като

ОСЪЖДА К. Т. Т. с

ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, обл. Монтана, ул. „****“ № **, ****, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ****, с ЕИК ****, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 726,00 лв.

/седемстотин двадесет и шест лева и 00 ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4