Решение № 3340 от 08.08.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3340 гр. Пловдив, 08.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при секретаря Росица Марджева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16778/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от А.Г. и В.Д. срещу Б.Х., С.Д. и Д.Д..

Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор ***по КК на гр. П. Всяка от страните (С.Д. и Д.Д. в режим на СИО) притежавали по ¼ ид.ч. от имота и по един етаж в построената в него жилищна сграда. Б.Х. притежавал гараж от 24 кв.м., разположен в северозападния ъгъл на имота, а С.Д. и Д.Д. в режим на СИО притежавали гараж от 18 кв.м. и стопанска сграда от 11 кв.м. разположени в североизточния ъгъл на имота. Твърди се, че с нотариалните актове на ищците било прехвърлено и реалното ползване на площи от по 20 кв.м. за паркоместа, съответно от източната и от западната страна на съществуващите гаражи. Твърди се наличието на спорове при упражняването на правото на ползване върху ПИ и се иска неговото разпределение. Прави се и искане за присъждане на обезщетение при невъзможност да се обособят дялове съответстващи на правото на собственост.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Д., които признават твърденията относно правата в имота. Правят предложение за доброволно решаване на спора. Не претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б.Х., с който се оспорват правата върху прехвърлените паркоместа, като намира уговорките за недействителни.

Твърди, че пространството между неговия гараж и стопанската постройка било предвидено за обособяване на места за паркиране на всеки от собствениците по 15 кв.м. и такава била уговорката му с продавачите. Впоследствие разбрал, че в неговия нотариален акт не е включена такава площ, а в договорите на ищците са посочени по 20 кв.м. Твърди, че ищецът ползвал голяма част от дворното място и препятствал неговото ползване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.

2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен иск с правно основание чл.

32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. В това производство съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези с които се упражняват потестативни права. /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

С нотариален акт № * от * г. Ц.Д. продава на А.В.Г. (към онзи момент н.) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР на гр. П., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***ведно с правото на реално ползване на едно паркомясто с площ от 20 кв.м. в северната част на описания имот, непосредствено западно от построения в североизточния ъгъл на имота гараж. От представената скица е видно, че имотът представлява УПИ ***по предходния план.

С нотариален акт № *от *г. В. Д. и Ц.Д.даряват на ищцата В.Д. третия етаж от триетажна с мансарден етаж жилищна сграда с адрес гр. П., ****, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот ****, ведно с правото на реално ползване на едно паркомясто с площ от 20 кв.м., непосредствено и от изток от построения в северозападния ъгъл на имота гараж.

С нотариален акт № * от *г. В. Д. и Ц.Д.продават на Б.А.Х. целия мансарден етаж от триетажна с мансарден етаж жилищна сграда с адрес гр. П., ****, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот ***и гараж с площ от 16.5 кв.м., разположен в северозападния ъгъл на имота (в момента с идентификатор *)

С нотариален акт № *от * г. И. Д. продава на ответниците С. и Д. Д. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР на гр. П., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, сграда с идентификатор *** сграда с идентификатор *** и 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***

При така представените доказателства страните се легитимират като единствените притежатели на правото на собственост върху поземления имот и намиращите се в него сгради, като правата им са равни- по 1/4 ид.ч. за всяка страна и общо в режим на СИО за ответниците Д..

В настоящия случай няма пречки разпределението на ползването да се извърши по реда на чл. 32, ал 2 ЗС, тъй като теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата в режим на етажна собственост значение, т. е. не представлява обща част. В настоящия случай видно от представените нотариални актове и скица, са налице два гаража и една стопанска постройка, собственост на Х. и Д.. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му. В този смисъл Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на I г. о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г. на II г. о.

При разпределението следва да бъде отчетено и правото на лицата, притежаващи самостоятелни сгради, да ползват земята, доколкото това е необходимо за използване на постройките според тяхното предназначение. В този смисъл- Решение 28 от 01.02.2012г. по гр.д. № 331/2011г. на ВКС II г.о. и Решение 252 от 25.11.2014г. по гр.д. № 933/2014г. на ВКС I г.о.

При наличието на учредено право на строеж, съответно на самостоятелна сграда, правомощието на съсобственика да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж

- чл. 64 ЗС. Обстоятелството, че то тежи върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика - суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение между всички съсобственици по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността.

Ползването на тази част подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните права. Частта от съсобственото дворно място, която съсобственикът е застроил няма основание да се

"приспада", като му се определя за ползване по-малка площ от незастроената част. В решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о. се приема, че при наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал.

2 ЗС, тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж-

Решение № 94 от

28.03.2012 г. по гр. д. № 897/12 г. на ВКС, II г. о.,

Решение № 51 от

7.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г. на ВКС, II г. о.,

Решение № 99 от

23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на II г. о. и др.

Ето защо площта под сградите не се отразява върху правата на съсобствениците и всеки от тях има еднаква възможност да си служи с незастроената част от терена.

За определянето на дяловете не може да бъде взето предвид и прехвърленото в полза на ищците право на реално ползване на паркоместа.

Паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост или ограничено вещно право (респ. - и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ), а представлява необособена и несамостоятелна реална част от друг обект, в случая поземлен имот, застроен със сгради. Поради това "паркомясто" не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, вън от обекта, от който е част. В настоящия случай, с договорите е прехвърлено правото на ползване върху площта, което представлява вариант за реално учредяване или прехвърляне на права, но при наличието на предхождащо разпределение на ползването. Това разпределение следва да е било извършено със съгласието на всички съсобственици на терена към даден момент, за да може да им бъде противопоставимо и ползващият да може да претендира за спазване на уговорките. Едва при наличието на такова разпределения относно площта за паркиране в задната част на имота, отделните съсобственици биха могли валидно да прехвърлят идеалната част от земята заедно с правото на реално ползване на определената площ. От представените по делото договори е видно, че праводателите на ищците са притежавали само 1/2 ид.ч. от земята, не са били единствените собственици към този момент, а в останалите нотариални актове правото на ползване не е засегнато. Тъй като не се установява всички праводатели на страните да са разпределили помежду си ползването на места за паркиране, нотариалните актове на ищците не могат да се противопоставят на ответниците и не ги обвързват.

Предвид установеното право на собственост върху терена и сградите, съдът намира, че разпределението на ползването на процесния имот следва да се извърши по скица-проект „вариант втори“ от ДСТЕ - лист 77 от делото.

От този вариант на заключението на ДСТЕ, дял първи ограничен с букви А-Б-И-К-А, в червен цвят, следва да се предостави за реално ползване от ответника Б.Х., тъй като се намира непосредствено до собственият му гараж.

Дял втори, ограничен с букви Б-В-З-И-Б, в син цвят, следва да се предостави за реално ползване от ищцата

В. Д..

Дял трети, ограничен с букви В-Г-Ж-З-В, в жълт цвят, следва да се предостави за реално ползване от ищеца А.Г..

Местата на ищците се предоставят в тези варианти, тъй като те в най-голяма степен съответстват на уговореното в нотариалните актове реално ползване, макар то да не обвързва останалите съсобственици.

Дял четвърти, ограничен с букви О-П-Р-Н-О в кафяв цвят, следва да се предостави за реално ползване от ответниците С. и Д. Д., защото техният обект е разположен на първия етаж и в най-голяма степен са засегнати от ползването на площта пред сградата заради непосредствената близост на жилището им с нея. На тях следва да се предостави и площта ограничена с букви Г-Ж-Е и границата на съществуващите сгради с идентификатори *** и ***- тяхна собственост, оцветена в бяло.

Останалата площ, ограничена между букви

Л-К-И-З-Ж-Е-У-Т-С-Р-П-О-Н-М-Л, в зелен цвят, следва да се предостави за общо ползване на всички съсобственици.

Това разпределение предлага най-целесъобразно ползване на общия имот, като се съобразява обема на правото на собственост на насрещните страни и се предоставя възможност да се ползват намиращите се в имота постройки съобразно правата върху тях.

Освен това разпределението се придържа максимално до съществуващото в момента реално положение, като обаче съобразява правото на всяка стана да ползва имота съобразно обема на притежаваните от нея идеални части. С него се решава и основаният проблем на страните относно паркирането в задната част на двора. В действителност голяма част от земята се предоставя за ползване от всички съсобственици, но това е породено от съществуващото на място разположение на сградите, което не позволява обособяването на самостоятелни дялове. Следва да се има предвид, че всички страни притежават права в жилищната сграда и съответно всички имат право да ползват площта около нея за обслужването й. Ответниците притежават и самостоятелни права върху сградите в дъното на имота (две от които представляват гаражи) и съответно имат право да ползват земята от улицата до обектите, доколкото това е необходимо за ползването на постройките. При тази конкуренция на права, реално обособяване на дялове може да се извърши единствено на площта пред и зад жилищната сграда, което е видно и от двата представени варианта на разпределение, като съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В какъвто смисъл Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., г. к. ВКС и Решение № 1824 от 27.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2003 г., ГK, IV г. о и др.