Решение № 140 от 03.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Кюстендил, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20241520102280 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. О., ЕГН **********, с адрес: гр. **, кв. „**“ **, вх.

*, ет. *, ап. **, против „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 ЗЗП за признаване за установено, че клаузата на чл.8 от сключения между страните Договор за паричен заем № 515048/13.08.2024г. е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 13.08.2024г. ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № 515048 за сумата от 3000 лева, при месечен лихвен процент 3,330%, и годишен процент на разходите /ГПР/ 48,530%, със срок за погасяване 30 месеца. Съгласно чл.6 от договора ищцата следвало в срок до 3 дни от сключване на договора да обезпечи кредита с гаранти /две физически лица, всяко от които да отговаря на определени от кредитора условия/, както и с още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот, особен залог върху недвижимо имущество, предоставяне на безусловна банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора било уговорено, в случай на неизпълнение на посоченото задължение, кредитополучателят да дължи на кредитора неустойка в размер на 2434,26 лева. Твърди се, че посочената неустойка била включена в погасителния план към договора за кредит, като по този начин действителната обща сума, която ищцата следвало да върне за използвания кредитен ресурс, била в размер на 6270 лева.

Излагат се съображения за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието й с 1 добрите нрави. Посочва се, че така договорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция – начислена по този начин тя целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Същата противоречала на разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЗП. Изтъква се, че неустойката е уговорена в нарушение на изискванията за добросъвестност, доколкото в добросъвестните отношения легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуално пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Твърди се, че не е налице житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуално неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено такова. Освен това се посочва, че реалното изпълнение на предоставяне на изискваното обезпечение при посочените от кредитора условия е практически невъзможно в предвидения от закона 3-дневен срок. Наред с това, излага доводи, че с въпросната клауза за неустойка се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, доколкото с нея се уговаряла още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали вреди. Било налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, а това било недопустимо. Сочи се още, че на основание чл.146, ал.1 неравноправните клаузи били нищожни освен ако не са уговорени индивидуално, но в процесния случай тя не е могла да влияе на съдържанието на договора. Неустойката била нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и поради изключително завишения размер на същата спрямо размера на отпуснатия кредит. По изложените съображения се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №515048/13.08.2024г., сключен между Д. Г. О., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Обосновава правния си интерес от провеждане на иска с внасянето на яснота между страните досежно действителните параметри на съществуващата помежду им облигационна връзка. Представят се доказателства, претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

В отговора се твърди, че на 12.08.2024 г. на ищцата бил предоставен екземпляр от Стандартен европейски формуляр (СЕФ), чрез който била предоставена в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем, като на същата дата от ищцата до ответното дружество била подадена молба за заем с № 515048. След оценка и одобрение на така депозираното от ищцата искане за заем на 13.08.2024г. в гр. Кюстендил бил сключен Договор за паричен заем № 515048 между заемателя Д. О. и заемодателя „Креди Йес” ООД. Договорът бил сключен за исканата сума от 3000 лв., за срок от 15 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48,530 %. В чл. 6 от договора за заем била дадена възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема. В чл. 8 от договора за заем била посочена сумата, 2 която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в тридневен срок. Към договора за заем били предоставени Погасителен план и Общи условия. Това обстоятелство било посочено и в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, като ищцата положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 3000 лв. била предадена в брой на заемателката на датата на сключване чрез разходен касов ордер. Твърди се, че по процесния договор за заем от страна на ищцата били извършени четири плащания в общ размер от 627 лв.

Ответникът заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя не представлявала разход по управление на кредита, респ. допълнителна печалба, а плащане по повод неизпълнението на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Сочи се, че размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума.

Към момента на сключване на договора ищцата била съгласна с неустойката и е изразила съгласието си чрез подписването на договора и по този начин предварително е била запозната с последиците, които биха настъпили за нея при непредоставяне на исканото обезпечение. Счита, че клаузата на чл. 8 от Договора за заем № 515048 е изцяло законосъобразна, действителна, индивидуално договорена и не противоречи на закона и на добрите нрави и практики. Освен това се отбелязва, че в договора, както и в общите условия, изрично били посочени правата на заемателката от отказ от сключения договор, както и от предсрочно прекратяване. И след като ищцата е установила, че не може да предостави исканите обезпечения, е имала възможност да се откаже от сключването на договора, като в такъв случай клаузата за неустойка не би породила правно действие. По отношение на твърдението за накърняване на добрите нрави ответното дружество изтъква, че следвало да се вземе предвид обстоятелството, че то е небанкова финансова институция и в този смисъл профилът на клиентите бил по-рисков откъм изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски. Изтъква се, че заемодателят бил предоставил на ищцата необходимата преддоговорна информация в разумен срок и същата е била наясно с условията на договора и въпреки това го е сключила. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Релевира и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 13.08.2024г. е сключен договор за паричен заем № 515048, по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД /като заемодател/ е предоставил на ищцата Д. Г. О. /като заемател/ сума в размер на 3000 лв., която е следвало да бъде издължена на 30 /тридесет/ погасителни вноски, с уговорен фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и ГПР от 48,530 %. Това 3 обстоятелство се установява и от представения по делото като писмено доказателство и неоспорен от ответника Договор за паричен заем № 515048/13.08.2024г. Същият е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора. По делото не са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

В чл. 6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, и с още едно от следните обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от неговото сключване, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2434,26 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за паричен заем. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл. 8 от договора е разсрочено на 30 бр. вноски, при което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 209,00 лв.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и „Креди Йес” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за заем с визираното по-горе съдържание. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП поради което се ползва с потребителската закрила на ЗЗП /чл. 143 и сл. от ЗЗП/ срещу неравноправно договаряне, за което съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за основателни изложените в исковата молба доводи за недействителност на така уговорената клауза за неустойка. В ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС са посочени критериите за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, а именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В процесния случай уговорената в чл. 8 от договора за паричен заем неустойка излиза извън присъщите й функции, с оглед предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - тридневен срок от сключването на договора, респ. многобройните условия, 4 на които следва да отговарят гарантите, и изискването за предоставяне на още едно по избор на заемателя допълнително обезпечение /ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя/.