Решение № 134 от 21.05.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Радомир, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730101211 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.

1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била страна по договор за паричен заем № . г., подписан с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 8000,00 лева, при ГПР от 45,14% и годишен лихвен процент от 38,00 %. В чл. 6 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави допълнително обезпечение на кредитора, а именно поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай дължи неустойка в размер на 2961,47 лева, която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Сочи, че към момента на неговото сключване договорът за потребителски кредит следвало да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Нарушението на която и да е от тези разпоредби, имало за последица недействителност на целия договор - чл. 22 ЗПК. Последиците от недействителността на договора били уредени в чл. 23 ЗПК - заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Процесният договор, сключен между ищцата Ц. К. и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в същия били посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, но не била посочена методиката за формиране на ГПР. Ответникът, в нарушение на закона, не посочил точно кои компоненти са включени в него и как се формира абсолютната стойност от 45,14%. В договора липсвала и информация как е изчислен и фиксираният ГЛП и неговото отношение към ГПР. В договора ГПР бил посочен само цифрово, но следвало ответникът да посочи всички разходи, които длъжникът ще направи със сключването на договора. Това обстоятелство противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

1

Към момента на сключване на договора ищцата била в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на взетия от нея кредит в размер на 8000,00 лева, тъй като още при самото сключване на договора била уговорена неустойка в размер на 2961,47 лева, която да бъде заплатена разсрочено съгласно погасителния план в договора, заедно с месечните вноски. След като предвидената неустойка се включела към месечните погасителни вноски, това водело единствено до скрито оскъпяване на кредита, като неустойката излизала извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата се явявала добавка към възнаградителната лихва и сигурна печалба за ответника. Според ищцата сумата за неустойка в размер на 2961,47 лева, като разход за потребителя, следвало да се включи в ГПР, при което неговият размер надхвърлял законовото ограничение от петкратния размер на законната лихва, съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като при заем от 8000,00 лева, кредитополучателят в края на периода следвало да върне сумата от 15 106 лева.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация, заблуждаваща потребителя и в този случай нямало значение дали действително потребителят е заплатил, а кредиторът е претендирал заплащането на неустойката, тъй като преценката за заблуждаваща търговска практика следвало да се прави към момента на сключване на договора.

Предвид недействителността на договора, следвало да бъде приложена нормата на чл. 23 ЗПК, а именно потребителят да дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи. По процесния договор за паричен заем № . ищцата получила 8000,00 лева и следвало да върне само тази сума.

Към настоящия момент Ц. К. извършила плащания по заема в общ размер от 8321,00 лева. С тези плащания ищцата погасила главницата от 8000,00 лева, а разликата от 321,00 лева платила без основание по недействителен договор и тази сума следвало да ú бъде върната като недължимо платена.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за паричен заем № . г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ц. М. К..

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 321,00 лева, представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем № . г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ц. М. К..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, с твърдения, че още преди подписване на договора кредитополучателят е бил наясно с всички негови условия и сам е избрал параметрите му, с оглед на което клаузите по договора се явявали индивидуално уговорени. Твърди, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора. Уговорената неустойка не следвало да се включва в ГПР, тъй като кредиторът бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна неустойката била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитора след сключване на договора, т. е. към датата на сключването му кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Наред с това, лихвата по договора била уговорена между страните като фиксирана за целия срок и била посочена както в проценти, така и с цифрова стойност, от което следвало, че същата е ясно и изрично посочена в договора и за кредитополучателя нямало никакво съмнение каква е 2 конкретната стойност на задължението по договора.

Отделно от изложеното, сочи и че при формиране на ГПР са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 ЗПК и в договора за потребителски кредит и в стандартния европейски формуляр, ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изразява становище за неоснователност на същия, като сочи, че от представените с исковата молба разписки не се установява ищцата да е върнала на кредитора по-голяма сума от предоставената главница.

Противопоставя се на искането на ищцата за присъждане на разноски по делото, като твърди, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

Ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между същите е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за паричен заем № . г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата в размер на 8000,00 лева, при ГПР – 45,14% и годишен лихвен процент – 38%. В чл. 6 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави допълнително обезпечение на кредитора, а именно поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай дължи неустойка в размер на 2961,47 лева (чл. 8 от договора), която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

По делото са представени и разписки за извършени плащания от страна на ищцата по сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че ищцата е извършила плащания по договора за потребителски кредит в общ размер на 10 093 лева, с които са погасени следните задължения: главница в размер на 2791,58 лева; договорна лихва в размер на 3554,38 лева; неустойка в размер на 2961,47 лева и 785,57 лева – законна лихва.

Според вещото лице след извършените плащания ищцата е останала задължена към ответното дружество за сумата в общ размер на 7065,40 лева, от които 5208,42 лева – главница, 590,15 лева – договорна лихва и 1266,83 лева – законна лихва.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за паричен заем № . г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 8000,00 3 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно, страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.

20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му. Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица недействителност на целия договор - чл. 22 ЗПК. Последиците от нея са уредени в чл. 23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула, чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 45,14%). Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Разпечатката съдържа 41 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8ce3e3d-c71e-4651-a816-cc92b57026b8