Акт № 140 от 29.10.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Балчик, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20253210100233 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова молба с Рег.№2086 от 28.04.2025година,подадена от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Управителя си В.Г.С., чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Л. И. срещу С. Р. Р. от ***.

Предявени са два иска съответно със цена 1298,87лв. и втори иск с цена 468,22лв.

Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл.422 във вр.чл.415 ал.1т.2 от ГПК.

С Разпореждане№502 от 30.04.2025година,съдът е оставил без движение исковата молба,като е дал указания на ищеца да изправя нередовности в нея.Постъпила е писмена молба с Рег.№3494 от 21.05.2025 година, с която ищцовата страна прави уточнение, че предявява частичен установителен иск,само по отношение на част от присъдените в заповедното производство суми.

С Определение №334 от 19.06.2025 година, съдът е прекратил производството на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Срещу това определение е подадена частна жалба от дружеството-ищец. По този повод е образувано В.Ч.гр.дело №562/2025 г. по описа на Окръжен съд-Добрич. С Определение №795 от 29.09.2025 година, въззивната инстанция е отменила прекратителното определение и е върнала делото на БРС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендират се направени деловодни разноски.

Ищцовата страна моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Управителя си В.Г.С., че С. Р. Р. от *** има следните 1 парични задължения, а именно:

- сумата в размер на 1298,87 лв. (хиляда и двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сбор от непогасени вноски по главница за периода от 25.09.2019 г. до 25.03.2020г., ведно със законната лихва ,считано от 14.11.2024 година до окончателното изплащане на сумата.

-сумата в размер на 468,22 лева(четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки)представляваща обезщетение за забава в размер на лихва, начислена върху сумата от 1298,87 лв. за периода от 11.11.2021г. до 11.11.2024 година.

Претендират се направени деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

С разпореждане №1285 от 17.12.2025 година съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответницата. Ответницата не е открита на адресите и след провеждане на процедурата по чл.47 от ГПК. С изрично определение е назначен особен представител на същата, след заплащане на дължим депозит за особен представител от ищеца.

Като особен представител на ответницата е назначен адвокат К. С. от АК-Д..

Разпоредено е препис от исковата молба, приложенията и разпореждането по чл.131 от ГПК да се изпрати на особения представител. Съдебните книжа са връчени надлежно на 02.06.2026година.

В законния едномесечен срок,особения представител депозира по делото Писмен отговор по исковата молба с рег.№3829 от 19.06.2026 година, в който от името на ответницата завява, че исковете са допустими,но неоснователни.Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Редовно призована ищцовата страна, не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител.

Представя писмено становище с което се заявява, че желае, съдът да даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените писмени доказателства, няма възражения по проекто-доклада.

Ищецът изразява становище по същество да бъде уважен иска изцяло. Претендира направени деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован, чрез своя особен представител се представлява от адвокат К. С. от АК-Д..

От името на ответника, особения представител адвокат С. заявява, че подържа отговора си и оспорва исковата претенция. Прави доказателствени искания. Пледира да се отхвърли искът, като неоснователен и недоказан.

От събраните доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Управителя си В.Г.С., чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Л. И. срещу С. Р. Р. от ***, 2 обективно кумулативно съединени положителни установителни частични искове, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

- сумата в размер на 1298,87 лв. (хиляда и двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сбор от непогасени вноски по главница за периода от 25.09.2019г. до 25.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2024 година до окончателното изплащане на сумата.

- сумата в размер на 468,22лева (четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки)представляваща обезщетение за забава в размер на лихва, начислена върху сумата от 1298,87 лв. за периода от 11.11.2021 г.до 11.11.2024 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 737/2024 г. по описа на Районен съд Балчик.

На 25.03.2019 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на „Кредитор“ и С. Р. Р., в качеството на „Кредитополучател“ е сключен Договор за стоков кредит № 431661, с който „Банка ДСК“ АД предоставя стоков кредит в размер на 2 079.98 лева /две хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ със срок за изплащане до 25.03.2020 г.

На 18.02.2020 г. се сключи Договор за продажба на вземания, по силата на който „Банка ДСК“ АД в качеството си на продавач, прехвърли на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на С. Р. Р., съгласно Договор за стоков кредит № 431661 от 25.03.2019 г. /дължимите суми. ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

„Макроадванс“ АД е упълномощено от цедента „Банка ДСК“ АД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия.

В изпълнение на последното, на С. Р. Р. е изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което към исковата молба е приложено като доказателство заверено копие на уведомлението, ведно с обратна разписка за същото. Възможността цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването на длъжника по чл. 99 ЗЗД в качеството му на пълномощник на цедента е безспорна в константната съдебната практика (така Решение №137/02.06.2015 г. по г.д. 5759/2014 г., III г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

В исковата молба се твърди,че в случай,че съдът не приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията,то следва да се съобрази Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.

№ 12/2009 г. състав на ВКС, II т.о, съгласно което поради отсъствието на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за цесията, същата следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, за което отново като писмено доказателство е приложено Уведомително писмо.

Налице е неизпълнение по смисъла на Договора за стоков кредит № 431661 от 25.03.2019 г.

3

Съгласно чл. 2 от Договора крайният срок за издължаване на предоставения кредит 25.03.2020 г.

С оглед настъпването на падежа - 25.03.2020 г. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо.

Към настоящия момент плащане от страна на С. Р. Р., за пълно погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес на „Макроадванс“АД, в качеството на цесионер на „Банка ДСК“ АД и кредитор по вземането, да инициира настоящото производство.

За посочените суми за главница и лихва ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендираните в настоящото исково производство суми са само част от присъдените във заповедното производство суми.

Въз основа на изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са чистачни установителни искове с правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.

Ищецът по иск по чл. 422 ГПК има право да предяви иска си както за цялата заявена в заповедното производство сума така и за част от нея. Когато искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен като частичен – за част от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Исковата молба има минимално изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжникът (настоящ ответник).

Последното обстоятелство обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на установителните искове.

Процесуалният представител на ищеца има надлежна представителна власт. Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото, последната определена по реда на чл. 113 ГПК – по настоящия адрес на потребителя.

По отношение на направено инцидентно възражение за нищожност на потребителския договор,не се решава със сила на присъдено нещо в това производство.

В този смисъл е налице съдебна практика,а именно:

Определение № 772/10.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 304/2012 г., II т.о.;

Определение № 575/10.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1788/2017 г., II т.о.; Определение № 31 от 13.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7392/2014 г., III г.о., Определение № 1922/26.06.2026 г. на ВКС по ч. к. т. д. № 1200/2026 г., II. т. о.

Относно възражението на ответната страна,че процесният договор е нищожен на 4 основание чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 22 ЗПК, доколкото клаузите уреждащи лихвения процент и годишният процент на разходите (ГПР) са неравноправни поради липса на яснота относно начинът им на формиране,съдът съобразява,че съдържанието и начинът на формиране на лихвения процент и на годишният процент на разходите (ГПР) са изрично посочени в договорната документация.

Методиката за изчисляване на ГПР и включените в него разходи са законоустановени, като понастоящем уредбата се намира в разпоредбата на чл. 19 ЗПК, както и в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК в общият разход по кредита за потребителя се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и т.н.

Съдът достига до извода, че съдържанието на ГПР и на лихвения процент е изводимо от закона и от договорните клаузи,които уреждат лихвата и договорените такси.

Относно претендираната сума от 130.98 лева,стойността на застрахователната премия е отчетена в параметрите, въз основа на които е определен ГПР, като част от общия размер на предоставения кредит.

Тя не представлява отделно вземане на кредитора или допълнителна сума, начислена извън договорения размер на кредита, която да остава извън посочените в договора и Погасителния план параметри.

Обстоятелството, че сумата от 130,98 лв., представляваща застрахователна премия, е включена в общия размер на кредита, не обуславя само по себе си извод за неточно посочване на ГПР.

Видно е, че еднократната застрахователна премия не е плащане, останало извън погасителния механизъм по договора,а е включена в размера на дължимите погасителни вноски и съответно е отчетена при определяне на общата стойност на задължението.