Определение № 609 от 25.11.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Габрово, 25.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Генжова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20214200500415 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. ********* срещу разпореждане № 1251/30.08.2021г. по ч.гр.д. № 1314 /2021 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С.В.К., ЕГН ********** от гр. *********, ул. ******* бл. *****, ет. **, ап.**. В жалбата се твърди, че разпореждането било незаконосъобразно и необосновано. За да отхвърли заявлението заповедният съд приел, че договорът за поръчителство, от който черпи права заявителя, не е договор за финансова услуга, тъй като не попадал в §1от ДР на ЗПФУР и не можело да бъде сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, поради което и направил извод ,че същият не е валидно сключен. Твърди се, че тези аргументи и правни изводи са незаконосъобразни и необосновани.

Излага се, че както договорът за кредит така и договорът за поръчителство са сключени съобразно правилата на ЗЕДЕУУ и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал.4 от същия, следвало да се приеме, че възпроизведеният на хартиен носител електронен документ – договор за поръчителство, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална 1 доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Неправилен бил извода на съда, че договорът за поръчителство не попадал в дефиницията на „финансова услуга“, дадена в §1 от ДР на ЗПФУР. Договорът за кредит е финансова услуга, а съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника.Договорите за поръчителство и за предоставяне на поръчителство имали акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит и нямало пречка да бъдат сключени чрез размяна на електронно волеизявление между страните. Тъй като договорът за кредит попадал в обхвата на финансова услуга , то и договора за поръчителство във връзка с този договор е валиден, доколкото са спазени изискванията по чл. 13,ал.4 от ЗЕДЕУУ. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново с уважаване изцяло на искането в подаденото заявление по чл. 410 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. **** срещу С.В.К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че представения договор за предоставяне на поръчителство, от който черпи права заявителя, не е подписан от потребителя К., поради което не е налице сключен такъв договор за предоставяне на поръчителство. От друга страна е посочил, съобразно уточнението от заявителя, че този договор е сключен при условията на ЗПФУР, но не е за предоставяне на финансова услуга, съгласно дефиницията дадена в §1 от ДР на ЗПФУР, поради което сключването му по реда на този закон е невъзможно.Освен по изложените доводи, въззивния съд намира заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за неоснователно и по следните съображения:

Със заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е за суми произтичащи от гаранционна сделка/поръчителство/. Размера на вноските по договора за поръчителство са равни по размер на вноските по договора за кредит и се дължат едновременно с тях независимо дали отговорността на 2 поръчителя е ангажирана или не. Поради това следва да се приеме, че дългът по договора за потребителски кредит следва да се разглежда като едно неделимо задължение с договора за поръчителство. С този разход ГПР ще надхвърли границата по чл. 19, ал.1 ЗПК, тъй като уговореното с договора за поръчителство възнаграждение не е включено в размера на „общ разход по кредита“. При тези установявания следва да се приеме, че уговореното с договора за поръчителство възнаграждение не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребител и търговец, т.е. същата е неравноправна, поради което и на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД е нищожна и не поражда валидно задължение за плащане на претендираната сума от длъжника.За наличието на неравноправни клаузи в договорите, съдът е длъжен да следи служебно и в заповедното производство.

По изложените съображения правилно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било отхвърлено и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1251 от 30.08.2021 г. постановено по ч.гр. д. № 1314/2021 г. по описа на Районен съд Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3