Решение № 102 от 24.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Русе, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520202177 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Б. М., депозирана против наказателно постановление № 22-3393-000527/12.10.2022г. на Началник Второ РУ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗДвП, относно реквизитите на АУАН и НП, както и се твърди, че деянието не е извършено виновно.

Инвокират се доводи, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е бил негова собственост, същият е бил с поставени регистрационни табели и жалбоподателят не е знаел, че е с прекратена регистрация и по делото не са налице доказателства въз основа на които да бъде обоснован и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че 1 моторното превозно средство е било с прекратена регистрация.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез неговия защитник поддържат депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В депозирано писмено становище се развиват съображения, че жалбоподателят е бил длъжен да провери дали има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното МПС, както и да познава законовите последици от неизпълнението на това задължение, включително и спирането на автомобила от движение и като не е сторил това, е проявил небрежност, което обосновава и неговата вина. Инвокират се доводи, че уведомяването от органите на КАТ, че МПС е със служебно прекратена регистрация не е елемент от фактическия състав и е неотносимо към отговорността на жалбоподателя. Застъпва се тезата, че нормата на чл.

14, ал. 2, вр. ал. 1 НК е неприложима, тъй като незнанието на факта, че управлявания лек автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена от жалбоподателя непредпазливост под формата на небрежност. Претендират се разноски и се прави възражение за недължимост и прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно 2 изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 22-3393-000527 от 12.10.2022г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 5286/22г. от 28.09.2022 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на същия, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 30.08.2022г., около 15,30 часа, в град Русе, ул. „Опълченска“ № 8, е управлявал лек автомобил Мерцедес 112 ЦДИ, с рег. № РР 37 56 ВН, негова собственост, което МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.

Напълно опровергани от доказателствата по делото – справка за собственост, са твърденията на наказващия орган, че управляваното от жалбоподателя МПС е било негова собственост. Видно от справката, моторното превозно средство е собственост на Сабри Сюлейман Ахмед.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от 3 наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни ангажираните в жалбата твърдения, касаещи допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, собственикът на посоченото МПС да е бил уведомен, че преди датата на деянието, моторно превозно средство, което е предоставил за управление на жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл. 574, ал. 11 КЗ. По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, който не е бил собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно 4 прекратена регистрация. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП, а напротив, видно от приложеното в същата писмо рег. № 330р-25301/16.09.2022г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР Разград, собственикът на автомобила е бил уведомен, относно прекратяването на регистрацията с писмо рег. № 330000-30092/31.08.2022г., но едва след датата, на която е извършено нарушението от страна на жалбоподателя.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК

В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.

Не може да бъде споделена тезата на наказващия орган, че липсата на знание у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, не води до отпадане на административнонаказателната отговорност, тъй като незнанието на този 5 факт у водача се дължало на проявена от негова страна небрежност. За да е налице тази форма на вината, законът изисква деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние, но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди. Нито в ЗДвП, нито в Наредбата е предвидено задължение на наказаното лице да извършва проверка, дали управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, а задължение да бъде уведомен собственикът е вменено именно на службите за контрол. Ако бъде споделена тезата на процесуалния представител на наказващия орган би означало преди всяко управление на МПС, водачът да извършва справка в сектор „Пътна полиция“, дали предоставеното му МПС не е с прекратена регистрация, а такова задължение липсва в нормативната уредба. Щом по делото не е доказано да е налице изпълнение на задължението по чл. 143, ал.

10, изр. 1, предложение последно от ЗДвП от страна на службата за контрол и за прекратената регистрация да е бил уведомен собственикът или жалбоподателят, следва да бъде обоснован единственият възможен извод, а именно че липсва виновно поведение от страна на наказаното лице, поради и което не е осъществен съставът на нарушението от субективна страна. Вината следва да бъде доказана, а не може да бъде презумирана.