Акт от 15.01.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е №515 гр.Стара Загора, 15.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд,

VІІI състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретар Николина Николова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 315 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на Д.Т.Б., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Б.“***, срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16001618003360-091-001/23.01.2019г., поправен с РА №Р-16002419028390-003-001/25.02.2019г., в частта му потвърдена и изменена с Решение на № 221/08.04.2019г. на Директор Дирекция ОДОП при ТД на НАП гр.Пловдив В жалбата се сочи, че при извършване на ревизионното производство са нарушени основни принципи на ДОПК, което е довело до незаконосъобразност на издадения административен акт. Обосновава се, че основният довод ревизиращите да не кредитират представените в ревизионното производство от жалбоподателя доказателства е, че резултатите от преоценката не кореспондират със записите по счетоводни сметки, като според жалбоподателя този аргумент е неправилен и незаконосъобразен. Заявява се, че правилата за отчитане на преоценката на наличните стоки са спазени, като в хода на ревизионното производство са представени необходимите документи в тази връзка. Излагат се доводи, че не отговаря на истината твърдението на ревизиращите органи, че не са отчетени счетоводните приходи и разходи по повод на обезценените стоки. Според жалбоподателя не може да бъде споделена тезата на ревизиращите, че само с факта на намаляването на част от отчетената стойност на стоките като преоценка, е доказано, че с тях е извършена облагаема доставка. Сочи се също, че убедителни доказателства за реално осъществени стопански операции, послужили като основание за облагане не са събрани в хода на ревизията. Изложени са съображения, че като не е установен ясно моментът на реализация на стоките, не може да се приеме, че облагаемият оборот е достигнат точно на датата, посочена в РА. По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяната на ревизионния акт в частта, потвърдена с Решението на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище сочи, че изводите на ревизиращите органи не отговарят на реалната действителност предвид представените от ЕТ ,Д.Б.“ протоколи за преоценка, инвентаризационни описи, справка за извършена преоценка на стоките по години. Заявява, че в настоящия случай се касае за преоценка на стоки, попадащи в категорията на стоково-материалните запаси, като отчитането им е уредено със СС №2 „Отчитане на стоково-материални ценности“, който определя и редът за оценка на стоките и счетоводното им отчитане. Твърди се, че правилата за отчитане на преоценката на наличните стоки по този счетоводен стандарт са спазени от жалбоподателя. Издадени са заповеди за извършване на годишни инвентаризации за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. с инвентаризационни описи и доклади от комисията по инвентаризация, в които е отразено, че наличните стоки, отразени в инвентаризационния опис подлежат на обезценка, тъй като са залежали и трудно би могло да се реализират, освен ако цените им не бъдат занижени. За преоценката е съставена сравнителна ведомост, като в инвентаризационния опис е посочен процента на преоценката, различен при различните артикули и вариращ от 10% до 50 %. За всеки от процентите на обезценката в инвентаризационния опис е предвидена отделна колона и всеки от артикулите е отнесен в тази от колоните, която съответства на процента, с който съответния артикул е обезценен. Представени са протоколи от извършените инвентаризации, в които наличните стоки към 31.12. на съответния период са преоценявани с 50%, 30%, 20% , 10 % и без преоценка. Гореописаните документи противно на изложеното в РА и в Решението на ОДОП са представени в хода на ревизията и са описани в ревизионния доклад, а редовността на извършената обезценка е потвърдена и от констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Освен това при проверка на счетоводната документация на ЕТ „Д.Б.“ вещото лице е установило, че по данни от счетоводната й отчетност в периода 2013г. – 2016г., максималният оборот за задължителна регистрация по смисъла на ЗДДС е достигнат от жалбоподателката не към момента посочен в РА – 14.01.2014г., а в доста по-късен момент през м.08.2016г. Видно от констатациите в РА, жалбоподателката е подала Заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на 02.12.2016г. и дори се приеме, че преоценката на процесиите стоки не е извършената по надлежния ред, това не означава, че същите са продадени, а че са налични без да са преоценени. Излагат се съображения, че макар ревизията да се е развила по особения ред, не може да се счита за основание за отклонение от принципните положения за наличие на реално извършена доставка, респективно настъпване на данъчно събитие, като основание за изискуемост и начисляване на ДДС и формиране на оборота за задължителната регистрация. Обосновава се, че не може да се направи категорична констатация за извършени продажби и възникване на основание за начисляване на ДДС, при липса на безспорни данни за реалност на доставките. При липсата или непълнота на доказване на обстоятелствата, послужили на приходната администрация да определи основата за облагане по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на ревизионния акт в тази му част не се ползват с доказателствена сила, установяването на фактите относно наличието на укрити приходи от продажби, като условие за прилагането на особения ред за облагане трябва да се докаже от ревизиращия орган, а не от ревизираното лице. Преценката за законосъобразността на оспорения акт зависи от установяването на предпоставките по чл.96, ал.1 от ЗДДС за задължителна регистрация на лицето, включително и наличието на доставки формиращи облагаемия оборот. Сочи се, че обстоятелството, че стоките не са налични в края на отчетния период, не означава че са реализирани и подлежат на облагане с ДДС, тъй като е възможно същите да не са налични, защото са станали предмет на освободени сделки или са унищожени, при които хипотези не се дължи ДДС и не се формира облагаем оборот.

Като не е установен ясно момента на реализация на стоките, не може да се приеме, че облагаемия оборот е достигнат точно на датата, посочена в РА. Счита се, че горепосоченото се отнася и по отношение на задълженията за ДОД по ЗДДФЛ.

В заключение се обосновава, че годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, като не може в едно и също производство, в което е установен облагаем доход по реда на чл.

122-124 от ДОПК, на същата база да се определят и задълженията за ЗОВ върху окончателния размер на осигурителния доход, защото разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО изисква ревизионният акт да е влязъл в сила. Органите по приходите следва първо да докажат, че констатираният от тях укрит доход е от трудова дейност и едва след това да пристъпят към определяне на нов размер на дължимите ЗОВ.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че в случая по безспорен начин и с надлежни доказателства, неоспорени в хода на производството пред първа инстанция, е установено, че жалбоподателката не е отчела приходи от продажбата на стоки, като твърдяното от жалбоподателката наличие на обезценка на стоки не намира потвърждение в събраните и приложени по делото доказателства и дори влиза в противоречие с тях. Твърди се, че в подадените от ЕТ „Д.Б.“ годишни отчети за приходите и разходите за 2014г., 2015г. и 2016г. не са отчетени разходи за обезценка на текущи /краткотрайни/ активи, каквито се явяват процесните стоки. Излагат се съображения, че фактическата обстановка не се променя и от събраните в хода на делото доказателства, като приетото по делото заключение на ССЕ е оспорено, тъй като вещото лице е работило само и единствено по документи, представени от жалбоподателя, които представляват частни писмени документи, непритежаващи достоверна дата за трети лица. Поради това се счита, че заключението на вещото лице по никакъв начин не може да обори подкрепените с надлежни доказателства констатации на органите по приходите. Обосновава се, че обжалвания РА е законосъобразен и правилен, и предвид подробно изложените мотиви в Решение № 221/08.04.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, където подробно и мотивирано е взето становище по отношение всички възражения на жалбоподателя, се моли съда да отхвърли жалбата на Д.Т.. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001618003360-020-001/12.06.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП Г.П.Й.(л.78) е възложена ревизия с ръководител Ц.С.Д.(старши инспектор по приходите) и В.В.Д.(главен инспектор по приходите) на Д.Т.Б., с регистрация като ЕТ „Д.Б.“, с обхват: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Данък върху добавената стойност за периода от 28.01.2014г. до 31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. Определен е срок за извършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е подписана с електронен подпис от Г.П.Й.на 12.06.2018г., в 09:42 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронните подписи от диска, приложен по делото се установява, че това е електронния подпис на Г.П.Й., издаден от „В-Trust Operational Qualified CA“, като срокът за валидност на подписа е от 28.05.2018г. до 28.05.2019г. ЗВР №Р-16001618003360-020-001/12.06.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е връчена по електронен път на ревизираното лице Д.Т.Б. на 14.06.2018г. (л.85).

На 04.09.2018г. е изготвено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №16001618003360-139-001 (л.145), което е връчено на ревизираното лице по електронен път на 04.09.2018г. (л.147).

На 04.09.2018г. е изготвено и

Уведомление №16001618003360-113-001 на основание чл.124, ал.1 от ДОПК (л.143), с което Б. е уведомена, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, като е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението. Уведомлението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 04.09.2018г. (л.144).

На 14.09.2018г. е изготвена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16001618003360-020-002 на началник сектор при ТД на НАП Г.П.Й., с която обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до 14.11.2018г. (л.80). Заповедта е подписана с електронен подпис от Г.П.Й.на 14.09.2018г., в 11:44 часа.

На 28.11.2018г. е изготвен Ревизионният доклад (РД) №Р-16001618003360-092-001 (л.32-46), който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 28.11.2018г. (л.47). РД е подписан на 28.11.2018г., в 15:32 часа, с електронен подпис от В.В.Д.и от Ц.С.Д.на 28.11.2018г., в 15:31. При зареждане на удостоверението към файла с електронните подписи от диска, приложен по делото се установява, че електронният подпис на Д. е издаден от „В-Trust Operational Qualified CA“ и е валиден от 28.05.2018г. до 28.05.2019г., а електронният подпис на Д. е издаден от „В-Trust Operational Qualified CA“ и е валиден от 29.08.2018г. до 29.08.2019г.