Определение № 9616 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9616 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110148349 по описа за 2025 година Производството е по чл. 130 ГПК.

Производството е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. В. Г. за установяване на вземания за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 132 / 09.07.2025 г. по ч. гр. д. № 234/2025 г. по описа на РС-Тервел и след дадени указания с Разпореждане № 500/16.09.2025 г. по ч. гр. д. № 234/2025 г. по описа на РС – Тервел.

След постановяване на разпореждане от 18.10.2025 г. по настоящото дело, делото е докладвано на съда на 10.03.2026 г.

Съдът, като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените искове намира, че следва да върне исковата молба на основание чл. 130 ГПК и да прекрати производството, тъй като последното е образувано при липса на правен интерес от предявяване на искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

При предявен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, исковият съд следва да следи служебно за правния интерес от предявяване на иска, както и за надлежността на извършените в заповедното производство действия по връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. За да възникне правния интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение следва да е надлежно връчена и длъжникът да е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу нея, или да е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК и да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, като трябва и да са изчерпани възможностите за връчване по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК.

От електронното заповедно дело по ч. гр. д. № 2720/2025 г. по описа на РС-Тервел се установява, че заповедта е надлежно връчена на длъжницата Р.

Г., като в срока по чл. 414 ГПК, същата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. От съдържанието на това възражение се установява, че Р. Г. изрично е заявила, че признава иска, като навежда твърдения, че вече е заплатила дължимите суми и прави възражение, че не е дала повод за завеждане на делото. Въпреки че това възражение е на образец за възражение по чл. 414 ГПК, същото има характер на възражение 1 по чл. 414а ГПК – съгласно тази разпоредба длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задълженията – в случая такива доказателства са приложени.

Длъжницата признава задълженията и е направила искане за конкретизация за дължимите суми, доколкото твърди, че вече е заплатила задълженията си. Следвало е заповедният съд да изпълни задълженията си по чл. 414а, ал. 4 ГПК – да изпрати на заявителя възражението и приложените към него доказателства за плащане с указания, че заявителят може да подаде становище в тридневен срок от съобщението, като му укаже последиците по чл. 414а, ал. 5 ГПК от неподаване на становище. След постъпване на становище или изтичане на срока за това, заповедният съд е следвало да се произнесе по възражението по чл. 414а ГПК и становището, ако такова е постъпило, като прецени налице ли са основания за частично или пълно обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (чл. 414а, ал. 5 ГПК), включително като прецени дали длъжницата е дала повод за завеждане на делото, което е от значение за отговорността за разноски (чл. 414а, ал. 3 ГПК ), като има предвид възражението й, че е изпълнила преди завеждане на делото и съобрази представените доказателства в тази насока.

В случая заповедният съд не е изпълнил тези задължения, а е дал указания за предявяване на искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, въпреки признанието на длъжницата и въпреки представените доказателства за плащане на задълженията.

С оглед изложеното, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете, предвид подаденото от длъжницата възражение по заповедното производство, което има характер на такова по чл. 414а ГПК.

Същевременно ако заповедният съд има съмнения каква е действителната воля на длъжницата, след постъпване на становище от заявителя, с което се признават или отричат направените плащания, той може да даде допълнителни указания на длъжницата дали оспорва претенциите, включително като й даде възможност да изпълни доброволно, доколкото тя е направила такова искане.

По изложените съображения съдът намира, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, а именно правен интерес от исковете, предвид липсата на оспорване от страна на длъжницата на задълженията по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, направеното възражение за плащане на задълженията и специалният ред за произнасяне по това възражение, предвиден в ГПК, а именно – чл. 414а ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 326710/8.10.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. В. Г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 48349/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

2

ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – гр. Тервел за настоящото определение СЛЕД ВЛИЗАНЕТО МУ В СИЛА като се ИЗПРАТИ ПРЕПИС от същото по електронното дело ч. гр.д. № 234/2025 г. по описа на РС – Тервел.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3